Валпроевата киселина променя донорските сърца, като ги съхранява по-дълго

Според учени от Мичиганския университет в Съединените щати антиконвулсивно средство, наречено валпроева киселина, променя донорските сърца, като удължава времето за съхранение преди трансплантация. Осигуряването на по-дълъг период би намалило риска от здравословни проблеми след трансплантация и отхвърляне на органа. Изследването е публикувано в списание Science Translational Medicine.

Трансплантациите могат да спасят животи, но за съжаление органите не могат да се съхраняват дълго време. Понастоящем донорско сърце може да издържи само около четири часа в хладилно помещение или чанта, което намалява възможностите за доставяне от донор до реципиент. Голяма част от проблема се дължи на молекула, наречена сукцинат, която се натрупва в органа, докато се съхранява в лед. По-късо, когато кръвта се въведе отново в сърцето, сукцинатът може да предизвика оксидативен стрес, който е способен да причини увреждане и да доведе до сърдечна недостатъчност – една от основните причини за ранна смърт при трансплантирани пациенти.

По-дълъг период на съхранение на донорски сърца

За целите на изследването учени от Мичиганския университет проучват възможността да се противопоставят на проблема с краткотрайното съхранение с помощта на итаконат, ензим, за който е известно, че неутрализира сукцината. Чрез сканиране в база данни с метаболитни ефекти на различни медикаменти, екипът идентифицира антиконвулсивна средство, наречено валпроева киселина, като обещаващ източник на итаконат.

При тестове върху човешки и свински сърца в хладилни помещения, валпроевата киселина помага на органите да произвеждат антиоксиданти и противовъзпалителни протеини, което ефективно предотвратява стреса, причинен от сукцината.

„С помощта на метаболитен скрининг открихме, че валпроевата киселина може да променя донорското сърце*, така че да произведе полезния итаконат по време на консервирането.“, казва Пол Танг, старши автор на изследването. „По-рано показахме, че сърцето всъщност е много активно, докато се съхранява в лед, което отваря терапевтична възможност да му се помогне да се защити от метаболитния стрес през периода на съхранение. Това не само може да удвои времето, което едно сърце може да се съхранява, преди да бъде присадено, но може и да намали риска от първична дисфункция на органа, за да направи трансплантацията още по-безопасна.“

Подобряване на резултатите на нуждаещите се от сърдечна трансплантация

Това откритие може значително да подобри резултатите на пациентите, нуждаещи се от сърдечна трансплантация, като позволи по-далечно транспортиране на органите и предостави на пациентите повече време за подготовка за операция. Изследователите предполагат също, че прилагането на валпроева киселина ще намали броя на донорските сърца, които не могат да бъдат трансплантирани, и ще помогне за изчистване на пациентите в списъците с чакащи.

Според авторите е възможно ползите да се простират отвъд сърдечните трансплантации. „Може да се очаква, че основните принципи тук ще се прилагат за запазване и на други органи, като бели дробове, черен дроб и бъбреци.“, казва Юджийн Чен, съавтор на изследването. „Също така очаквам този метод за лечение да бъде подходящ за други състояния, при които кръвоснабдяването е нарушено, като инфаркт или инсулт.“

Тъй като валпроевата киселина вече е одобрена от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ и се използва за лечение на епилепсия, в най-близко бъдеще може да се очакват клинични изпитвания.

*Tang Paul et al. Metabolic reprogramming by immune-responsive gene 1 up-regulation improves donor heart preservation and function. Science Translational Medicine. 2023.