Антидепресантите намаляват репродуктивните способности на жените

Учени от Института по биология на развитието „Н. К. Колцов“ към Руската академия на науките и от Московския държавен университет „Ломоносов“ установяват, че антидепресантите могат да доведат до намаляване на репродуктивните способности на жените.

Аргументите за нуждата от подобно проучване

Екипът започва изследването, мотивиран от сериозния брой на хората, които страдат от депресия. По данни на Световната здравна организация близо 5% от населението в света страда от депресия. Все още механизмите и причините за депресията не са напълно изяснени. Една от най-популярните хипотези свързва развитието й с липсата на серотонин – биологично активна молекула, която предава сигнали между клетките.

Когато човек страда от депресия, активността на серотониновите неврони намалява. Това е причина лекарите да предписват антидепресанти от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRis). Задачата им е да блокират транспортния протеин на серотонина SERT. В резултат на тази терапия обаче, невроните не са в състояние да уловят серотонина и той се съхранява в пространството между клетките като увеличава активността а контактите между тях.

>>>Рискът от депресия се увеличава значително при излишък или дефицит на бактерии в червата

В същото време, припомнят учените, само 2% от серотонина функционира в нервната система, докато по-голямата част от него е концентриран в червата и е нужен за работата на различните системи от органи, където действа като хормон. Молекулата регулира узряването на яйцеклетките, в които се натрупва благодарение на транспортера SERT.

>>>Ролята на серотонина при лечение на депресия

Това кара учените да се опасяват, че антидепресантите, които блокират протеина SERT, могат да въздействат неблагоприятно на резпродуктивната функция на жените. Става дума за скоростта на узряване на яйцеклетките и за броя на готовите от тях за оплождане.

Проучването

Екипът учени изследва връзката между способността на яйцеклетките да натрупват серотонин и степента на тяхното съзряване.
Оказва се, че в по-зрелите зародишни клетки протеинът SERT е по-активен. Това е знак, че съхраняваният серотонин може да участва в процесите на съзряване и на бъдещото развитие на ембрионите.

>>>Повече серотонин в организма на бременната - по-малко хормони на стреса за детето

За да видят реалния ефект, учените изследват ефектите на антидепресантите от групата SSRis върху яйцеклетките на мишки в различни стадии на съзряване.

В продължение на седмица изследователите инжектират на подкожно флуоксетин на 21 мишки. Дозировката е избрана така, че след седем дни концентрацията на лекарството в тялото на мишките съответства приблизително на тази, която се наблюдава при прием на медикамента повече от три месеца.

Следващата стъпка на екипа е да измери нивата на серотонин в кръвта и в яйцеклетките с помощта на специфичен оцветител, след което сравняват резултатите с показателите, получени в контролната група мишки, на която биват поставяни фалшиви инжекции.

Резултатите

След седмица прием на антидепресанти, нивото на серотонин в кръвта и в яйцеклетките ( и незрелите, и готовите за оплождане) на мишките намалява с 96%. В същото време при контролната група не се отбелязва никаква промяна.

Въз основа на това учените правят извода, че очевидно флуоксетинът блокира почти напълно потока на серотонин в зародишните клетки и намалява способността на женските мишки да имат потомство в близко бъдеще.

„Резултатите, които получихме, предполагат, че употребата на антидепресанти от групата SSRis влияе неблагоприятно на съзряването на яйцеклетките“, коментира работата на екипа Нина Альошина, младши научен сътрудник в лабораторията по проблемите на регенерацията на Института по биология на развитието „Н. К. Колцов“ към Руската академия на науките.

Резултатите са публикувани в списанието International Journal of Molecular Sciences.

Изследователите планират да направят изследвания и върху човешки яйцеклетки. „Така ще бъдем сигурни, че изводите, които направихме в резултат на опитите с лабораторни животни, са валидни и при хората“, казва още Нина Альошина.

Ръководител на проекта, финансиран от Руския научен фонд и продължаващ до 2025 г., е доц. Денис Никишин от Катедра „Ембриология“ в Московския държавен университет.