Лекарствата и тяхното въздействие върху шофирането

В Европейския съюз близо 30% от шофьорите приемат едно или повече лекарства по повод здравословен проблем, докато изпълняват задачи от ежедневието, включително управление на моторно превозно средство. Всяко приложение на лекарство крие риск от нежелани реакции, някои от които се отразяват върху способността за шофиране.

Въпреки че повечето лекарства не водят до такъв ефект, някои медикаменти могат да повлияят върху шофирането и да го направят опасно. Статистиките сочат, че близо 10% от пътнотранспортните произшествия се дължат на неадекватни реакции на водача поради употреба на лекарства. При 10% от хората, загинали или ранени при пътнотранспортни произшествия, е установен прием на някакъв вид психоактивно лекарство, като от тях над 64% приемат две или повече лекарства едновременно.

Макар повечето шофьори да са наясно с опасностите от шофиране под въздействието на алкохол или наркотици, много от тях не осъзнават или подценяват факта, че голям брой лекарства, отпускани със и без рецепта, също могат да повлияят на шофирането поради страничните ефекти, които се наблюдават вследствие на приема им.

Да знаете как лекарствата влияят върху способността за шофиране е гаранция за безопасност на всички участници в движението и за вашата собствена.

1. Основни нежелани лекарствени реакции, които могат да повлияят на шофирането

2. Лекарства, които могат да направят шофирането опасно

• Опиоидни болкоуспокояващи продукти
• Сънотворни (хипнотици)
• Антиепилептични лекарства (антиконвулсанти)
• Антипсихотични лекарства
• Антидепресанти
• Антихистамини (противоалергични продукти)
• Лекарства при настинка и грип
• Мускулни релаксанти
• Антидиабетни средства
• Локални офталмологични препарати
• Антидиарични лекарства и антиеметици (против повръщане)
• Нестероидни противовъзпалителни средства
• Антихипертензивни лекарства
• Антипаркинсонови лекарства

3. Лекарства и шофиране – правни аспекти

4. Препоръки

Основни нежелани лекарствени реакции, които могат да повлияят на шофирането

Лекарствата могат да се отразят на зрителните, когнитивните (умствените процеси, които ни позволяват да изпълняваме всяка задача или дейност – ориентация, възприемане, внимание, разсъждаване, памет и др.) и/или психомоторните способности, необходими за безопасно шофиране. Сред честите причини за влошени способности зад волана, са:

• Седативен ефект: дневна сънливост, понижено внимание, забавени реакции.
• Стимулиращ ефект: замаяност, тремор, мускулни спазми, нервност, тахикардия, раздразнителност и безсъние.
• Невропсихиатрични ефекти: дезориентация, замаяност, нистагъм (бързи движения на очните ябълки), главоболие, депресия, халюцинации, възбуда и др.
• Екстрапирамидни прояви: нарушения в двигателната дейност – дистония (спазми на лицевата мускулатура), акатизия (невъзможност за стоене в неподвижно състояние, непрекъснато ходене), дискинезии (неволеви движения на различни части от тялото), липса на двигателна координация.
• Зрителни нарушения: замъглено зрение, нарушения в акомодацията (преходно късогледство или далекогледство), двойно виждане, фотофобия (чувствителност към светлина)
• Нарушения на кръвообращението и сърдечния ритъм: хипотония, аритмия.

Лекарства, които могат да направят шофирането опасно

Някои лекарства могат да повлияят на способността за шофиране за кратко време след приемането им, а при други ефектите могат да продължат няколко часа и дори да бъдат пренесени и на следващия ден.

Опиоидни болкоуспокояващи продукти

Опиоидните болкоуспокояващи продукти, като морфин, кодеин, фентанил, петидин и др., се употребяват по медицински показания, най-често като обезболяващи при злокачествена и незлокачествена хронична болка. Могат да предизвикат широк спектър нежелани реакции: седация, световъртеж, умора, когнитивни нарушения, замъглено зрение, затруднения в дишането. Да не забравяме и възможността за развитие на лекарствена зависимост.

Здравните специалисти са изправени пред трудната задача да осигурят обезболяваща терапия на своите пациенти и да преценят риска, който тя носи при шофиране. Повечето проучвания правят извода, че употребата на такива лекарства е свързана с влошена способност за шофиране, като рискът е особено висок в при започването на терапията и при паралелна употреба с други психоактивни лекарства. Ефектът е дозозависим, което до известна степен позволява управлението му. Пациентите със стабилни хронични режими на употреба са с по-нисък риск от когнитивни и психомоторни увреждания. Локалното прилагане на пластири с фентанил също не се смята за безопасно. В информацията за продукта се съдържа текст, който гласи, че лекарството може да влоши умствените и/или физическите способности, необходими за извършване на потенциално опасни дейности като шофиране и работа с машини.

Трамадол е друг често използван опиоиден аналгетик, самостоятелно или в комбинация с парацетамол. Предписва се за облекчаване на умерена до силна болка в краткосрочни режими. Може да предизвика сънливост, замаяност и замъглено зрение поради наличие на известни антихолинергични свойства. Рискът при употреба на трамадол не е толкова седацията, колкото възможната преходна загуба на съзнание и гърчове. Комбинирането му с бензодиазепини увеличава сънливостта и може да доведе до потискане на.дишането. Препоръчително е да не се шофира докато се приема, или докато не се разбере как влияе на водача.

Сънотворни (хипнотици)

Различни лекарства, отпускани със и без рецепта, се използват за повлияване на безсънието. Бензодиазепините (анксиолитици) са възможен и чест терапевтичен избор. Освен при безсъние, те се използват и за повлияване на тревожност, епилепсия и гърчове. Страничните им ефекти, повлияващи шофирането, включват нарушения на зрението, намалена бдителност, забавени рефлекси и нарушена двигателна координация. Проучвания установяват значително по-висок риск от пътнотранспортни произшествия при употребата на такива лекарства от шофьори. Когато се използват като сънотворни, намаляване на риска може да се постигне чрез прилагането на представители с кратко действие (например триазолам), тъй като по-слабо засягат психомоторната функция на следващия ден. Ако се използват през деня като анксиолитици (за премахване на напрежение), продължителността на ефекта няма значение за степента на риска и не се съветва шофиране по време на приема им.

Така наречените Z-лекарства (золпидем, зопиклон и есзопиклон, залеплон.) са често използвана алтернатива на бензодиазепиновите хипнотици. Макар и клинично по-привлекателни, употребата им също крие сериозни рискове за шофиращите. Тези лекарства могат да причинят странни и сложни поведенчески ефекти, свързани със съня, като шофиране насън, ходене насън и други дейности, за които няма спомен след събуждане. Има риск от падания и фрактури при възрастни хора. Регулаторните агенции изискват специално отбелязване на това опасно поведение при етикетиране на продуктите. Остатъчните явления върху психомоторните и когнитивните функции на другия ден също са проблем при хроничен прием. Залеплон има предимства пред eсзопиклон и золпидем по отношение способностите за шофиране на другия ден.

Антиепилептични лекарства (антиконвулсанти)

Към групата на антиепилептичните лекарства (антиконвулсанти) се отнасят: карбамазепин, фенитоин, валпроат, габапентин, топирамат, ламотрижин, етосуксимид и други. Възможните нежелани реакции, които имат отношение към шофирането, са: сънливост, забавена психомоторна функция и зрителни нарушения. Използването на антиконвулсанти е свързано с 97% повишена честота от катастрофи. Някои от по-новите антиепилептични лекарства не са толкова седативни, колкото по-старите. Въпреки това, всички могат да причинят проблеми. Но ползата от терапията е безспорна. Недобре контролирана епилепсия и появата на гърчове на пътя със сигурност би имало фатални последици.

• Габапентин (Лирика) освен антиепилептична има и други активности. Той се прилага за лечение на невропатна болка – централна (при увреждания на гръбначния мозък) и периферна (диабетна невропатия, херпес зостер) и генерализирано тревожно разстройство. Заслужава специалното ни внимание поради честата си употреба, понякога и в комбинация с трамадол. Може да причини замъгляване на зрението, двойно виждане, сънливост, замаяност, нестабилност, мускулни крампи или проблеми с мисленето. Специалистите съветват да не шофирате, докато разберете как реагира организмът ви на това лекарство.

Антипсихотични лекарства

Антипсихотичните лекарства имат висок потенциал да влошат способността за шофиране поради три вида странични ефекти: седативен, антихолинергичен и екстрапирамидни нарушения. В допълнение към тези, може да добавим объркване и ортостаза (рязко понижение на кръвното налягане в изправено положение, предизвикващо замайване, обща слабост и дори колабиране). По-силно седативни и с по-честа екстрапирамидна симптоматика са по-старите, класически антипсихотици. По-новите, атипични антипсихотици (кветиапин, клозапин, оланзапин) е по-малко вероятно да доведат до екстрапирамидни ефекти, но и те могат да причинят седация.

Антидепресанти

При прием на антидепресанти способностите за шофиране се увреждат в различна степен според класа лекарства и агента в класа. С най-висок риск са тези с антихолинергична, алфа-1 адренолитична и антхистаминова активност. Такива са трицикличните антидепресанти (амитриптилин, нортриптилин, както и доксепин) и инхибитори на моноаминооксидазата.

Въпреки че трицикличните са заменени от по-нови, те все още се използват за лечение на невропатна болка и остават проблем при шофиране. С по-нисък риск са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) (пароксетин, флуоксетин, циталопрам, есциталопрам, сертралин) и трициклични антидепресанти, които имат слабо антихолинергично действие (нортриптилин и десипрамин). SSRI обаче също могат да увредят двигателните умения на водача, времето за реакция или преценката на ситуацията на пътя. Венлафаксин също се свързва с повишен риск от произшествия на пътя.

Антихистамини (противоалергични продукти)

Антихистамините от първо поколение (дифенхидрамин, хлорфенирамин, ацеластин) имат най-изразен ефект върху ЦНС и са с най-висок риск от седация. Често се използват без рецепта, както при алергии, така и за подобряване на съня. Пациентите трябва да бъдат предупредени за ефекта, ако ги приемат по собствена инициатива, като самолечение.

С по-нисък риск са неседативни антихистамини от второ поколение (цетиризин, лоратадин), приемани в препоръчаните дози.

Доказано е, че антихистамините от трето поколение (фексофенадин, деслоратадин, левоцетиризин) обикновено не повлияват шофирането, както след еднократно, така и след многократно приложение.

При повечето хора не се наблюдава сънливост, но въпреки това, докато установите как ви влияе лекарството, не извършвайте дейности, при които концентрацията е от жизненоважно значение (като работа с машини и шофиране). Избягвайте да пиете алкохол или да приемате лекарства за сън, докато използвате антихистамини. При тези комбинации седативният ефект се увеличава.

• Някои потискащи сухата кашлицата лекарства (демефан и тусирол), съдържащи съставки с опиоидни активност (декстрометорфан, етилморфин, кодеин), могат да нарушат активното внимание и способността за концентрация, което изисква използването им с повишено внимание при шофьори.

Лекарства при настинка и грип

Някои лекарства за настинка и грип също могат да повлияят способностите за безопасно шофиране, например съдържащите кофеин, кодеин, псевдоефедрин. Кофеинът има доказани ползи при управление на умората и често се приема от водачите с цел да останат будни. Но това са краткотрайни ползи. При нощно шофиране кофеинът временно намалява необходимостта от сън, повишава вниманието, но не е заместител на добрия сън. Кратки почивки и дрямка са за предпочитане. Прекомерната употреба през деня пък може да доведе до разстройство на съня и сънливост на другия ден. Високите дози предизвикват възбуда, нервност и по-голяма склонност към импулсивно поведение на пътя, което създава рискови ситуации.

Псевдоефедринът е лекарство с дълга история на медицинска употреба. Помага при лечение на настинка, грип, синузит, астма и бронхит. Въпреки че няма съобщения за нарушаване на психомоторните показатели, хората, които шофират моторни превозни средства, трябва да бъдат внимателни и да не използват дози, по-високи от препоръчваните.

Мускулни релаксанти

Мускулни релаксанти (диазепам, толперизон, баклофен, тизанидин, тиоколхикозид) се използват при мускулни спазми от различен произход. Причиняват сънливост, замаяност, световъртеж, главоболие, мускулна слабост, адинамия, депресия, еуфорично поведение и други състояния, които неблагоприятно повлияват способностите за шофиране. Шофиране и други дейности, изискващи повишено внимание и концентрация, трябва да се извършват само след консултация и разрешение от лекуващия лекар.

Антидиабетни средства

Някои антидиабетни средства (инсулин, сулфанилурейни, меглитиниди) могат силно да понижат кръвната захар и да предизвикат замаяност, прималяване.

Локални офталмологични препарати

Локалните офталмологични препарати (капки за очи), съдържащи атропин или други антихолинергични средства, също са потенциално опасни при шофиране, тъй като могат да доведат до зрителните нарушения, влошаващи способностите за управление на МПС. Трябва да се изчака необходимото време за отшумяване на смущенията в зрението, преди да се шофира.

Антидиарични лекарства и антиеметици (против повръщане)

Лекарства, които лекуват или контролират симптомите на диария, съдържащи лоперамид, също могат да създадат проблеми при шофиране.

Антиеметиците (противоповръщащи) включват различни класове лекарства: антихолинергици, антихистамини, канабиноиди, бензодиазепини, 5-НТ антагонисти (сетрони) и глюкокортикоиди. С тяхната употреба се свързват нежелани реакции, като седация, замъглено зрение, главоболие, объркване и дистония, които могат да повлияят на шофирането. Метоклопрамид пък може да предизвика екстрапирамидна симптоматика и късна дискинезия. Подобни нежелани реакции имат и лекарствата (скополамин, дименхидринат), които лекуват или предотвратяват симптомите при болест на пътуването.

Нестероидни противовъзпалителни средства

Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) са чест избор за облекчаване на болка, възпаление и висока температура. Въпреки че връзката между употребата на НСПВС и катастрофите с моторни превозни средства остава неясна, инструкциите за употреба на лекарствата препоръчват повишено внимание при шофиране или работа с тежки машини. Замаяност, сънливост и замъглено зрение и изолирани случаи на объркване се съобщават след употреба на определени лекарства, като фенилбутазон, ибупрофен, напроксен и индометацин, което показва, че агенти като тези могат да нарушат способността за шофиране.

Антихипертензивни лекарства

Антихипертензивни са лекарствата, които се използват в терапията на високо кръвно налягане. Прекомерното понижение на кръвното налягане обаче може да причини световъртеж, замаяност, умора. Честите нежелани реакции, свързани с антихипертензивни лекарства, които могат да навредят на шофирането, включват замаяност, умора, седация, объркване. Често се наблюдават при терапия с бета-блокери и симпатолитични лекарства като клонидин, моксонидин, и метилдопа.

Антипаркинсонови лекарства

Различни класове лекарства се използват за лечение на симптоми на паркинсон, включително амантадин, антимускаринови/антихолинергични (трихексифенидил) средства, допаминергични средства и леводопа. Честите им нежелани реакции, които могат да повлияят на безопасността при шофиране, са:дневна сънливост, световъртеж, замаяност, замъглено зрение, дискинезии, феномен на изключване, халюцинации и объркване.

Лекарства и шофиране – правни аспекти

Важно е да се знае, че въпросът за шофирането след употреба на някои отпускани с рецепта лекарства има и правен аспект. Действащият нормативен акт за това кое е наркотик, е Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотици, според която има 3 групи.

• Първа група са забранени за употреба наркотични вещества, като хероин, амфетамин, метамфетамин, кокаин и техни аналози.
• Втора група са разрешени за употреба, но определени като много рискови – морфин, кодеин, фентанил и други опиоиди.
• Трета група също разрешени за употреба, наречени само рискови – бензодиазепини, Z-лекарствата, барбитурати, трамадол, трихексифенидил от антипаркинсоновите лекарства и други.

Както се вижда, бензодиазепините, опиоидните аналгетици и много други лекарства се определят като наркотици и в общия си смисъл законът има нулева толерантност при употреба на вещества от която и да е от трите групи от водачи на моторни превозни средства. Употребата им по медицински показания ще позитивира използваните от КАТ полеви тестове за наркотици и това би означавало носене на наказателна отговорност от водачите, ако резултатите се потвърдят от кръвни/уринни проби.

Към 2023-а година законът не прави разлика между шофиране след употреба и шофиране под въздействие на рискови лекарства, въпреки че могат да се отчетат метаболити на лекарствата, дори когато действието им вече е приключило. Стъпка напред е вече огласеното за обществено обсъждане предложение за изменения в Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предлага се въвеждане на прагови стойности за част от установяваните при предварителното изследване наркотични вещества, което по мнение на вносителите „представлява способ, при който се дефинира кога аналитичният резултат от извършеното изследване на кръвната проба следва да се приеме като доказана употреба на наркотичното вещество“.

Седем са видовете наркотици, за които се предлага въвеждането на гранични стойности. За всички останали остава нулевата толерантност и употребата им ще се приема за доказана с установяване на присъствието им в кръвната проба без значение каква е концентрацията им.

От лекарствата с рецепта в предложенията е включен само морфин, като се определя прагова концентрация 10 нг/мл. Тези промени биха помогнали при вземане на решения от магистратите, които сега споделят две различни мнения. Едните застават зад мнението, че трябва да се носи наказателна отговорност дори при употреба на лекарства с рецепта. Друга част отхвърлят търсенето на наказателна отговорност, когато лекарства от списъка се употребяват по лекарско предписание, с рецепта и в предписаната доза. Те са на мнение, че разрешената употреба с цел лечение не може да бъде преследвана от закона. Много юристи споделят мнението, че трябва да се промени законът, така че същинските забранени наркотици от първа група и разрешените за употреба лекарства от втора и трета група да не се поставят под общ знаменател и да не подлежат на еднакви наказания.

Според юристите трябва да се предвиди комплексна административна процедура, която да установява дали човек е в състояние да шофира безопасно при употреба на изписаното му лекарство и спазен режим на дозиране. Ако бъде осъществен този превантивен подход, ще се увеличат гаранциите за безопасно присъствие на пътя на хора, употребяващи по лекарско предписание рискови вещества.

Много други лекарства, различни от определените като наркотици (антиепилептични, антидепресанти, лекарства за понижение на високо кръвно налягане, за лечение на диабет, кашлица и много др.), могат да позитивират наркотестовете и водачите да се окажат в положение на нарушители на пътя, без да имат представа защо се случва това.

>>> Списък с лекарства, които могат да доведат до фалшиво положителен тест за наркотици

Препоръки

• Попитайте вашия лекар или фармацевт за влиянието на използваните лекарства върху способностите за шофиране.
• Важно е да продължите лечението на основното си заболяване, тъй като самото заболяване, ако не бъде лекувано, може да засегне способността за шофиране.
• Внимателно прочетете придружаващите лекарството кратки характеристики и се запознайте с възможните нежелани реакции и предупрежденията в раздела „Шофиране и работа с машини“
• Бъдете особено внимателни при започване на терапита и когато променяте дозата.
• Важно е да не шофирате, докато разберете как ви влияе лекарството. Това означава, че може да се наложи да спрете да шофирате за няколко дни, докато тялото ви се адаптира.
• Ако е възможно, използвайте локално, а не перорално приложение. Това би предотвратило много системни нежелани реакции. Такъв подход може да се обмисли при антихистамини и НСПВС.
• Избягвайте употреба на алкохол – взаимодействието на алкохол с множество лекарства увеличава риска от увреждане на психомоторните и когнитивните функции и увеличава риска от злополука.