Ролята на серотонина при лечение на депресия

Серотонинът, известен като хормон на щастието, се използва широко за лечение на депресия. Някои учени обаче подлагат на съмнение тезата, че заболяването е резултат от химичен дисбаланс в мозъка.

Даниела да Силва е здрав доброволец, който участва в клинично изпитание на иновативна техника за образна диагностика, чиято цел е да проследи промените в нивото на серотонин в мозъка на жив човек. Един от членовете на екипа, който провежда експеримента, е психиатърът проф. Оливър Хаус.

39-годишната Силва е студент по невронауки и преподава йога. Преди да се подложи на скенерното изследване, тя приема декстроамфетамин – стимулант, който често се предписва на пациенти със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Година по-рано изследователският екип на Хаус използва скенерни снимки, за да докаже, че мозъкът на хора с депресия произвежда по-малко серотонин от нормалното.

В друго изследване се твърди точно обратното, а именно, че „няма убедителни научни доказателства, че депресията е следствие от нарушен химичен баланс в мозъка“.

Въпреки това през годините се е наложило схващането, че психичното разстройство се дължи на химичен дисбаланс, което превърна селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI) в основен клас медикаменти за лечение, тъй като водят до повишаване нивото на серотонина.

Какво представлява серотонинът?

Ролята на хормона на щастието е комплексна. От биологична гледна точка той регулира съня, процесите в червата и предпазва от образуване на кръвни съсиреци. От химична, той предава съобщенията между невроните в мозъка и в същото време контролира интензитета на комуникация между тях. Д-р Джеймс Ръкър, консултант психиатър от South London and Maudsley, пояснява: „Серотонинът отговаря за най-фините настройки на мозъка и обезпечава комуникацията между различните му части“.

На откритието, че серотонинът се отразява добре на пациенти с депресия, учените се натъкват съвсем случайно. През 50-те години на миналия век лекари забелязват, че новото тогава лекарство за туберкулоза ипрониазид подобрява настроението на болните и води до еуфория. То повишава нивата на серотонин (и някои други невротрансмитери), като блокира специфичен ензим, чиято функция е да потисне неговото производство. Експертите побързаха да заключат, че щом хормонът оказва влияние на настроението, то неговият дефицит е причина за депресията. В отговор фармацевтичните компании започнаха производството на ново поколение медикаменти, включително флуоксетин, есциталопрам и циталопрам.

Множество проучвания потвърждават положителния ефект от лекарствата, които стимулират освобождаването на повече серотонин. Хората, които ги приемат, се чувстват бодри и емоционално свързани – състояние, напълно противоположно на това при депресия. Когато пациентите бъдат подложени на хранителен режим без съдържание на аминокиселината триптофан, така необходима за производството на серотонин, те много по-често се влошават, което също доказва важната роля на хормона.

>>> Храни, които се борят с депресията по-добре от медикаментите

Джоана Монкрийф: „Депресията е социален проблем“

Джоана Монкрийф, професор по психиатрия от University College London, и много нейни колеги обаче не са убедени във връзката между ниските нива на хормона и депресията. Тя пояснява: „Депресията е емоционална реакция на външни обстоятелства, а не медицински проблем. Във всеки свой пациент рано или късно съм откривала първопричината за нея. Състоянието не позволява на човек да гледа на живота си обективно и да открие онова, което му пречи. Много често то е резултат от задлъжнялост, проблеми във взаимоотношенията или пък самота.“ Според Монкрийф психичните заболявания са социален проблем и опитите на специалистите да ги лекуват сякаш са строго индивидуални са безсмислени.

Основните фактори, които отключват депресия, според експерта са бедност, здравословни проблеми, безработица, загуба на близък и травма в детството.

Случаят на Джеймс Ръкър, който сега работи като психиатър, но е страдал от психичното разстройство, обаче опровергава теорията на Монкрийф. Той е имал щастливо детство, получава добро образование, а родителите му продължават да се обичат. Депресията го застига напълно неочаквано през 20-те му години.

Тезата, че ниското ниво на серотонин не бива да бъде сочено като единствена причина за депресия, намира много поддръжници в гилдията на психиатрите. „Депресията е комплексно психично заболяване, което вероятно се дели на подвидове. Затова би било лекомислено да твърдим, че един-единствен хормон води до нейното отключване“, добавя проф. Хаус от Imperial College и King’s College London.

Той пояснява, че дискусията по въпроса за ролята на хормона на щастието всъщност се води десетилетия наред, но без успех, защото няма директен начин за измерване на нивото му в мозъка. Учените са принудени да се доверят на ориентировъчните данни, получени от кръвни изследвания, диета без храни, които съдържат триптофан, и изследвания на мозъка на вече починали пациенти.

Как се измерва нивото на серотонин в мозъка на жив човек

Хаус и екипът му използват усъвършенстван модел PET скенер, с който изследват доброволци като Даниела да Силва. В кръвта им се инжектира безопасно радиоактивно вещество, което скенерът открива лесно и въз основа на неговата циркулация създава 3D карта на тялото. Целта на веществото е да се свърже с рецепторите на серотонина в мозъка и да ги оцвети, така че да могат да бъдат разпознати от учените. Когато производството на хормона се увеличи, част от молекулите на инжектирания химикал се откъсват от рецепторите, което води до загуба на получения сигнал (оцветяването). Благодарение на промяната в сигналите учените разбират колко серотонин произвежда мозъкът. „Това е най-ефективният към момента начин да измерим нивото му, тъй като не можем просто да вземем проба от човешкия мозък“, пояснява още Хаус.

Изследване на Хаус от 2021 г. сравнява нивата на серотонин при 17 пациенти с депресия и 20 здрави доброволци. Оказва се, че и при двете групи те са много сходни. Промени настъпват, след като получават по една доза декстроамфетамин. Хормонът се покачва с цели 15% при здравите участници и само с 6% при другите.

Според психиатъра това е първото пряко доказателство, че производството на хормона при хора с депресия е възпрепятствано. Той уточнява, че предстоят още изследвания, много по-мащабни от настоящото. Експертът вярва, че използването на PET скенера ще даде отговор на въпроса защо познатите методи за лечение не дават резултат при всеки.

>>> Депресията не се дължи на ниските нива на серотонин, сочи мащабно проучване

Действие на селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI) при пациенти с депресия

Клиничните изпитания потвърждават, че SSRI медикаментите са ефективни при 2/3 от пациентите, но първите видими резултати се наблюдават едва след 2 до 4 седмици. Проф. Катрин Хармър, директор на изследователската лаборатория по психофармакология към Оксфордския университет, работи върху този феномен вече 10 години. Тя смята, че ролята на антидепресантите е много по-сложна от това да подобряват настроението.

Връзка между депресията и инстинкта за оцеляване

От еволюционна гледна точка човешкия мозък е устроен да бди за потенциални заплахи в заобикалящата ни среда. Според Хармър до депресия се стига, когато инстинктът ни за оцеляване не работи правилно. Тогава човек е склонен да вижда всичко в негативна светлина, което изтласква на заден план нуждата му да изпитва удоволствие и да вярва в доброто.

Изследванията на Хармър разкриват, че благодарение на серотонина ние обработваме емоционалната информация от външния свят на подсъзнателно ниво, като това се отразява и на начина, по който се чувстваме. По време на едно от своите изследвания експертът показва на участниците снимки на лица, които изразяват различни по вид и сила емоции – щастие, тъга, страх и други. Изображенията са генерирани на компютър, като израженията се променят плавно – от много щастливи до загадъчни и почти безизразни като това на Мона Лиза например.

Антидепресантите променят начина на обработка на информация отвън

След прием на една доза антидепресант (SSRI), прагът за идентифициране на негативни емоции се повишава значително, тоест доброволците намират за негативни само онези изражения, които излъчват негативизъм по възможно най-категоричния начин.

Друг експеримент на Хармър показва, че само една доза антидепресант кара участниците да забравят част от запаметената негативна информация.

Заключението на експертите е, че антидепресантите могат да имат ефект сходен с този на когнитивно-поведенческата терапия на съзнателно ниво. Когато човек измести фокуса си от негативното към позитивното, той се чувства по-добре.

Последните разкрития, свързани с биологичния аспект на депресията, сочат, че серотонинът е само една от възможните причини за заболяването. То не се отключва единствено заради „химичен дисбаланс“, който просто трябва да бъде коригиран. Влияние оказват и някои социални фактори и фактори от заобикалящата среда. Приемът на медикаменти, които повишават нивото на серотонин, не е достатъчен.

Нови средства за лечение на депресия

През последните години се появиха няколко нови лекарства за лечение депресия, в отговор на увеличаващия се брой пациенти.

Кетамин

Известният като „парти дрога“ кетамин се използва широко в медицината заради обезболяващото си действие. Той не е одобрен за лечение на депресия, но според някои проучвания може да облекчи нейните симптоми, особено ако пациентът страда от тежката й форма.

Алопрегнанолон

През 2019 г. Американската агенция за контрол на храните и лекарствата одобри първия медикамент за следродилна депресия – алопрегнанолон. Стероидът не се предписва често, защото обикновено се прилага под формата на 60-часова интравенозна инфузия.

Псилоцибин

През 2022 г. бе проведено клинично изпитване върху 200 пациенти, които получават една доза псилоцибин – активна психотропна съставка в някои видове гъби. Резултатите показват, че успоредното провеждане на терапия и медикаментозно лечение с псилоцибин облекчават симптомите на тежка депресия. Учените са на мнение, че веществото може да се използва като средство за „рестартиране“ на мозъка, което да засили положителния ефект от психотерапията.