Рискът от депресия се увеличава значително при излишък или дефицит на бактерии в червата

Група от нидерландски и британски лекари открива, че рискът от депресия нараства значително при дефицит на чревни бактерии, произвеждащи серотонин и други важни молекули. Ръководител на екипа е проф. Наджаф Амин от Университета „Еразъм“ в Ротердам, Нидерландия.

Изследователите намират първите доказателства, че съставът на микрофлората и броят на различните бактерии в червата оказват много сериозно влияние на възможността да се развият форми на клинична депресия.

Бактериите и депресията

Депресията е разстройство, което обичайно се свързва с мозъка. В същото време изследванията в Нидерландия дават ясен знак, че е напълно възможно тя да има връзка и със състоянието на чревната флора.

Очевидно, показва анализът на учените, някои от чревните бактерии са в състояние да подхранват симптомите на депресията, а други могат да се проявят като истински защитници, които не позволяват тя да се развие.

>>>Близо 80% от българите с депресивни разстройства не получават грижи

Двете изключително мащабни проучвания, реализирани от екипа на проф. Наджаф Амин, откриват общо 13 групи бактерии, свързани с риска от поява на депресия. Интересно е, че в част от случаите при хората с депресия чревните бактерии са изчерпани, докато в други те са в повече от необходимото.

Така се оказва, че както дефицитът, така и излишъкът на определени групи бактерии могат да доведат до риск от развитието на депресия.

Чревният микробиом съдържа трилиони бактерии и микроорганизми.

>>>Нормална микрофлора на червата

Със сигурност, казват учените, тези микроби правят много повече от това да подпомагат храносмилането. Проучвания показват, че на практика те участват във всичко – от защитата на имунната система до производството на витамини, противовъзпалителни съединения и дори химикали, които влияят на мозъка.

Проучванията

Едното от проучвания включва 2600 нидерландци. Те биват изследвани за депресия, но дават и проби от изпражнения, за да бъде анализиран бактериалният им състав.

Второто е сред повече от 3000 души, които живеят в Нидерландия, но много от тях са с произход от Мароко, Гана, Суринам, Турция.

Анализът и сравнението на пробите са следващите стъпки на изследователите. Те идентифицират няколко десетки вида микроби, които влияят по различен начин на случаите на депресия сред участниците в проучванията. Става дума за 13 различни групи микроби, сред които от родовете Eggerthella, Subdoligranulum, Lachnoclostridium, Hungatella и Ruminococcaceae.

Следващите проучвания на екипа представят следната картина. Повишените концентрации в храносмилателната система на бактериите от родовете Hungatella, Eggerthella и Lachnoclostridium допринасят за развитието на депресията и свързаните с нея психични разстройства.

>>>Депресия

От друга страна излишъкът на микроби от родовете Subdoligranulum и Ruminococcaceae понижава този риск.

Те носят отговорност за производството на различни молекулите, сред които глутамат, серотонин, гама-аминомаслена киселина. И тъй като част от тях имат, а това, казват учените, обяснява защо дефицитът или излишъкът на определени микроби в червата увеличава или намалява риска от развитието на заболяването.

Или както отбелязват авторите на проучванията: „Открихме, че вероятността от развитие на депресия зависи значително от изобилието и разнообразието на видовия състав на 13 рода бактерии, които живеят заедно в червата. Микробите участват в производството на най-важните мозъчни сигнални молекули, вероятно свързани с развитието на депресията.“

Както пояснява проф. Наджаф Амин: „Това, което търсим, е да идентифицираме бактериите, които се свързват с голямото депресивно разстройство (известно още като клинична, голяма или униполярна депресия). Ще ни помогне да открием биомаркер за депресия, който да се използва за обективно измерване при случаи на депресия. Важно е, защото такъв маркер липсва в момента“.

Не на последно място, ако бъдещите проучвания докажат, че бактериалните дисбаланси водят до депресия, това може да бъде добра основа за нови терапии.

Д-р Емерън Мейер

Директорът на Центъра по невробиология на стреса от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ д-р Емерън Мейер коментира, че констатациите на екипа е по-вероятно да отразяват общ болестен ефект, а не модели на чревни бактерии, специфични за депресията. Специалистът казва още, че очевидно чревните бактерии се променят и по състав и по количество в случаите на хронично заболяване.

Д-р Мейер се съмнява, че констатациите са „клинично значими“, защото изследването включва големи групи чревни бактерии, всяка от които съдържа множество щамове, които в много случаи имат противоположни функции.

Самият той е автор на книгата „Връзката между ума и червата“

Изследването е публикувано в списанието Nature Communications.

За проф. Наджаф Амин

Първото образование на проф. Наджаф Амин е по статистика от Университета Куейд-е-Азам в Исламабад, Пакистан. Следва обучение в Нидерландия. Има две докторски степени по генетична епидемиология. Едната е от Нидерландския институт по здравни науки, а другата от Университета „Еразъм“.

Основната област, в която изследванията й са насочени, е свързана с идентифицирането на биомаркери за невро-психиатрични черти. Работи в сферата на геномиката, епигеномиката, транскриптомиката, протеомика и микробиома на червата. Чрез клетъчни изследвания търси причинно-следствените връзки.

Автор е на повече от 300 научни публикации. Сред последните са статии, свързани с рискови фактори за болестта на Алцхаймер, както и за генетичната етиология на болестта и свързаните с нея деменции.