Близо 80% от българите с депресивни разстройства не получават грижи

Близо 80% от страдащите от различни форми на депресия у нас не получават адекватни грижи. Това съобщи представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски по време на организираната от Портал на пациента и Асоциация „Грижа за пациента“ кръгла маса на тема „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“.

Депресията – тихата пандемия на 21 век

СЗО определи депресията като тихата пандемия, а един от аргументите затова е, че за последната година тежките депресивни разстройства са се увеличили с 25%.

Директорът на Европейския офис на СЗО д-р Ханс Клуге съобщи, че пандемията от COVID-19 е причина за нови 53 000 000 случая в света на голямо депресивно разстройство и 76 000 000 случая на тревожни разстройства.

Прогнозата на специалистите от Световната организация е, че до десет години депресивните разстройства ще бъдат основната причина за загубата на трудоспособност в света.

Данните са изключително обезпокоителни, но когато става дума за ситуацията в България, те са дори страшни. Защото, оказва се, че у нас грижа за хората с депресия почти няма.

Психиатричното здраве е в периферията, далеч от погледа на управляващите от години.

Простичък пример. Въпреки че е създаден през юли 2022 г. Националният съвет по психично здраве, все още няма подписана заповед, която да го легитимира и да позволи той реално да започне работа. И още – близо три години бяха нужни на управляващите, за да дадат зелена светлина пред Националната стратегия за психично здраве.

Освен мижавото и крайно недостатъчно финансиране, проблем е и отношението към темата, нейната значимост и последиците. Сякаш никой не чува гласа на специалистите, които не само насочват вниманието към тежките проблеми, но и предлагат решения. Министрите на здравеопазването се сменят, а тежката криза в областта на психиатричните грижи у нас се задълбочава. И така до момента, в който, както каза доц. Околийски, ще страдат поколенията след нас.

Специалистът подчерта, че здравното министерство е отхвърлило подадената от СЗО ръка и определи като истинска трагедия факта, че у нас няма реална психиатрична грижа. С действията си днес ние трябва да мислим за утрешния ден, заяви от своя страна проф. Дрозстой Стоянов, според когото властта не е успяла да се справи с управлението на риска не само по време на пандемията, но и в нормална среда. А това е сериозен проблем, защото именно той е в основата на хаоса в системата.

Ситуацията в България

Тревожна. Това е думата, с която може да се определи ситуацията в страната по отношение на психичното здраве. Създателката на Портала на пациента Елена Цонева - Папуджиева, която беше модератор на кръглата масата, информира за проучване, осъществено в края на 2021 г. и началото на 2022 г. в десет страни от Централна Европа и Балтийския район. Основната задача е да се направи преглед на състоянието на грижите за пациента, което става по определена методология. Най-тревожни са данните за България. Те показват, че у нас грижата за хората с депресивни разстройства е равна на нула. Това позволява ситуацията да бъде определена не просто като тревожна, а като драматична.

Проблемите

На 15 000 българи се пада по един психиатър. Общият им брой е около 500. В същото време има само 22 детски психиатри. Въпросът със специалистите, призвани да се грижат за психическото здраве на нацията, е драматичен, както е и с останалите медицински работници. Стават все по-малко, защото завършилите специалността рядко остават у нас, а причините затова са познати до болка. Проблемът е, че воля за разрешаването им няма.

Пътят до лекар на хората, страдащи от депресивни разстройства, е тежък, непосилен, често невъзможен и крайно несправедлив. Специалистите в частните кабинети нямат договор с НЗОК и пациентите плащат от джоба си. За тях е непосилно и затова една огромна част така и не стигат до кабинета на психиатъра.

Само 50% от лекарствата се поемат от НЗОК и по този показател страната ни е на последното място. В повечето от европейските страни като Франция, Германия, Италия, Чехия и други реимбурсирането е 100%, а в съседна Румъния е 90%.

15% от хората с депресия се лекуват в болниците. Другият тежък проблем е, че психиатричните болници в България функционират като приюти. Затова говори психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, която е и директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“.

„В момента при нас живеят 33 пациенти. Най-дългият престой е на човек, когото заварих, когато постъпих на работа и който вече 28 години е тук“, каза д-р Гълъбова.

Диагностицирането е другият голям проблем. Така е, защото общопрактикуващите лекари трудно разпознават психичните разстройства. Проф. Петър Маринов, който е съдебен психиатър и оглавява Асоциацията на експертите по психично здраве, беше категоричен, че има крещяща нужда от скринингова диагностика на депресивните и тревожни разстройства.

>>>Изкуствен интелект ще разпознава психични разстройства според потребителски съобщения

Много е важно, подчерта проф. Маринов, общопрактикуващите да се обучават. В същото време обаче, той призна, че въпросът не е толкова в знанията и уменията на медиците, а най-вече в нагласите. Там са трудностите. Защото продължава да действа стигмата. И най-често, дори когато пациентът е споделил притесненията си, му се казва, че това ще мине, че днес не му е ден или още по-лошото – съветват го да се стегне и да не се лигави.

Не по-малко тревоги буди и липсата на комуникация. За съжаление у нас представителите на различните министерства, агенции и рояк други държавни институции не общуват помежду си. Всеки прави нещо, за което другите не знаят. Резултатите са налице – хаос в системата при това при наличието на уж ясно установени правила, регламенти, правилници.

Липсата на общуване обезсмисля всички усилия и е враг както на пациентите, така и на лекарите. Или както каза Миряна Сирийска, управител на фондация „Светът на Мария“: „Срамно е, че Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика не си говорят. А социалните работници не знаят как да действа. Подкрепа за хора с депресивни разстройства няма. Системата разпознава само човек, който има 50% ТЕЛК. Ами другите?“

Социализацията е не по-малък проблем. За никого не е тайна, че страдащите от различни видове депресия трудно биват назначавани на работа. За съжаление много често след поставянето на диагнозата биват и уволнявани. Как тези хора живеят и оцеляват очевидно не е проблем на държавата.

За Националната стратегия за психично здраве

Управляващите определено недооценяват темата за психичното здраве на българите. Затова ясно говори факта, че две години след създаването си стратегията влезе в дневния им ред, обясни по време на събитието д-р Цветеслава Гълъбова и допълни, че една година отнема създаването на Националния съвет по психично здраве. Орязването на бюджета, чрез който стратегията да бъде реално осъществена, е другият знак за неглижиране на темата. Така остават 26 000 000 лв. от Плана за възстановяване и устойчивост и 5 000 000 лв. национално финансиране. Повече от очевидно е, че парите няма как да стигнат, както е ясно, че без финансиране е трудно да бъде постигнато нещо реално.

Основен акцент в стратегията обаче е преди всичко възможността да се промени парадигмата, категорична беше д-р Гълъбова. Става дума за въвеждането на био – психо – социалния модел, което ще рече комплексна грижа. „В България хората с различни депресивни състояния се лекуват с най-качествените медикаменти и това е факт. Липсва психологическата и социална грижа“, заяви д-р Гълъбова и изрази надежда, че най-накрая и това ще започне да се случва.

Не на последно място е важно да започне извеждането на тези хора от болниците и тяхната социализация. Въпросът обаче е как това ще се случи с нищожно финансиране, с пренебрежение от страна на управляващите, с подценяване на проблемите, с липсата на общуване между институциите и с продължаваща стигма.

COVID-19 и случаите на депресивни разстройства

Изследване, осъществено от Националния център по обществено здраве и анализа (НЦОЗА) и представено на кръглата маса от директора на Дирекцията „Психично здраве и превенция на зависимостите“ д-р Захари Зарков, показва, че търсенето на психиатрична помощ намалява значително през 2020 г. Тогава прегледите са с 15 000 по-малко. През 2021 г. обаче те се увеличават рязко – с 23 000.

Щетите от пандемията са твърде сериозни и не бива да бъдат подценявани. Броят на продадените успокоителни се е повишил със 7%. Особено стряскащо обаче звучи, че търсенето на помощ на телефона за домашното насилие се е повишило със 150%.

Кръглата маса, посветена на измеренията на депресията у нас, постави за пореден път сериозните проблеми. Въпросът е, ще чуят ли управляващите това, което казват професионалисти и граждански организации и най-вече ще поемат ли отговорност. Психичното здраве на българите трябва да бъде приоритет, защото всеки човек поне веднъж в живота си попада в лапите на депресията. Подценяването, пренебрежението и неглижирането на това състояние има най-често тежки последици както за личността, така и за обществото.

Добре е хората на властта да знаят, че когато става дума за психичното здраве и грижата за него, това не е само ремонти на сгради, смяна на дограма и купуване на кожени столчета за директорските кабинети, както каза доц. Михаил Околийски. Това е преди всичко отговорност за настоящето, смислени политики и визия за бъдещето.