Трансплантациите на реанимирано сърце с 94% успеваемост сред пациенти със сърдечни увреждания

Учени откриха, че сърцата на хора, чиито сърдечносъдова и дихателна системи са спрели необратимо, също могат да се използват като донорски и да спасят живота на пациенти, чакащи за трансплантация. До момента за подходящи донорски органи се считаха единствено тези от хора, които са изпаднали в мозъчна смърт, но сърцето и другите им органи продължават да функционират нормално.

Оказва се, че донори на сърце могат да бъдат обаче и всички онези, които са претърпели тежка мозъчна травма и няма надежда да оцелеят. Те не са в състояние на мозъчна смърт, но се обявяват за починали, когато поддържащите ги системи бъдат изключени и сърцето им спре да бие.

Страх от сериозно увреждане на донорското сърце вследствие липсата на кислород

Донорството след като сърдечносъдовата и дихателната системи спрат да функционират се практикува във Великобритания и Испания, а в САЩ се прилага най-вече при трансплантация на бъбрек. Американските специалисти доскоро отказваха да използват сърца, които са спрели да бият, дори да е било за кратко време, защото се страхуваха от евентуално увреждане вследствие липсата на кислород.

Д-р Джейкъб Шрьодер, директор на Програмата за сърдечни трансплантации към университета Duke и автор на новото проучване, което е публикувано преди броени дни в списание New England Journal of Medicine, споделя: „За кратък период от време след спирането му и преди да бъде реанимирано, сърцето не получава кислород и това може да го увреди необратимо. Затова и смятахме, че не е възможно да се използва за трансплантации.“

За щастие, екипът му разбира, че това е не само възможно, но и също толкова ефективно, колкото и когато се използват органи от пациенти в мозъчна смърт.

Реанимиране на сърце

По време на първото клинично изпитание на новата техника експертите избират на случаен принцип 180 пациенти със сърдечни нарушения и ги разпределят в две групи – едната получава реанимирано сърце, а другата – сърце от донор, изпаднал в мозъчна смърт.

6 месеца по-късно те установяват, че участниците с трансплантирани реанимирани сърца са в също толкова добро здравословно състояние и същите показатели като онези, които са получили здрави сърца.

Другата добра новина е, че само 10% от всички реанимирани сърдечни органи са се оказали неподходящи за трансплантация.

Д-р Шрьодер допълва, че „процедурата би трябвало да се превърне в стандарт, за да може да се извършва във всеки център за трансплантации“.

Процедура по трансплантация на сърце, което е спряло да функционира и е съживено по-късно

Сърцето спира да функционира минути, а понякога и часове след изключването на животоподдържащата апаратура. Екипът изчаква минимум 5 минути, след като това се случи, и едва тогава обявява официално смъртта на пациента.

От лекарите се изисква да бъдат изключително бързи и прецизни в работата си. След като охладят сърцето, те го изваждат от тялото на починалия и го поставят в специална машина, която го пълни с топла кръв. С помощта на слаб шок от пейсмейкър, учените успяват да го накарат да забие отново, след което то се съхранява и поддържа в машината, докато не преценят, че може да се трансплантира. Д-р Шрьодер признава, че моментът, в който вижда как сърцето отново затуптява, винаги го вълнува, без значение колко пъти е присъствал на процедурата.

Преживяемостта и при двете групи доброволци е приблизително еднаква: 94% от пациентите с реанимирани сърца и 90% от тези със сърца от хора в мозъчна смърт са живи 6 месеца след трансплантацията.

„Исках да си дам още един шанс за живот“

45-годишният Джейсън Банър получава сърце от човек със спряла сърдечна и дихателна дейност. Съпругата му умира преди няколко години и той отглежда сам 5-годишната си дъщеря и 9-годишния си син. Мъжът се ражда с генетично увреждане, което е и причина за сърдечните му проблеми.

През 2015 г. се подлага на операция за смяна на две от сърдечните му клапи, но през 2021 г. състоянието му отново се влошава. Започва медикаментозно лечение, за да си спечели още малко време живот, докато чака подходящ донор. По скалата от 1 до 6, където 1 означава, че пациентът се нуждае спешно от сърце, оценката за Джеймс Банър е 3.

За щастие не след дълго лекарите успяват да намерят орган, който отговаря на всички критерии, и мъжът се подлага на трансплантацията. 4 часа след събуждането той има сили за кратка разходка из отделението, а 9 дни по-късно е изписан, като становището на екипа е, че „няма никакви признаци на отхвърляне на донорското сърце“.

По-голям брой донори, повече надежда за хората със сърдечни увреждания

Банър знае, че е от късметлиите. Всеки ден в САЩ 17 души умират, докато чакат трансплантация. Д-р Шрьодер се надява тяхното откритие да помогне за намаляването на броя им. Той очаква делът на донорските сърца да нарасне с цели 30%, ако се използват и такива, които са спрели да работят и впоследствие са били реанимирани.

Трансплантациите на съживени сърца се увеличават с всяка изминала година. През 2022 г. в Щатите са извършени 345 процедури, но говорителят на организацията Обединена мрежа за обмен на органи Ане Паске вярва, че тенденцията е положителна и те ще стават все по-популярни.

Рискове за пациентите

Екипът, провел клиничното изпитание, отчита няколко разлики между двете групи доброволци. Реанимираните сърца по-често получават усложнение, известно като тежка дисфункция след трансплантация, при което органът не изпомпва достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на организма на реципиента. 15% от участниците, получили сърце, което е спряло и след това е било съживено, страдат от въпросната дисфункция, докато делът им при останалите е едва 5%. Специалистите обаче подчертават, че тяхното състояние е било овладяно и съответно не е повлияло на общата преживяемост.

Ограничения на изследването

Освен това самото проучване не е било сляпо, което означава, че лекарите все пак са били информирани кой доброволец ще получи реанимирано и кой сърце от донор в мозъчна смърт. Авторите поясняват, че са процедирали по този начин, за да не загубят своето място в списъка на чакащите за трансплантации най-тежко болните пациенти и за да запазят правото им да получат следващия подходящ орган, без значение от какъв пациент е.

Независими експерти обаче са на мнение, че подобен подход причинява дисбаланс в самото проучване. Оказва се, че най-силно застрашените участници в повечето случаи получават сърце от човек в мозъчна смърт, а тези в стабилно състояние – реанимирано сърце.

Д-р Нанси Свайцер, медицински директор в направление Клинични изследвания към Вашингтонския университет, смята, че трансплантирането на високорискови органи на пациенти в критично състояние крие големи рискове и обикновено има негативни последици. Според нея учените, провели изпитанието, са предпочели да не рискуват и затова не са трансплантирали реанимирано сърце на най-болните участници.

Д-р Свайцер допълва, че трябва да се проведат допълнителни проучвания, за да се установи кои са най-подходящите кандидати за процедурата. Въпреки това тя не крие надеждата си, че откритието на екипа може да повиши успеваемостта на сърдечните трансплантации и да спаси живота на много хора, стига преди това да се отговори на въпроса кога е удачно да се използва реанимирано сърце и кога не.