Улиците вече не са наши, а ние продължаваме да мълчим

Не може да не виждате увеличаващото се насилие от страна на тийнейджърски групи в градска среда. Те вече са навсякъде - паркове, молове, градски транспорт - без страх от последствия. Кое да обвиним - бездействието на институциите, липсата на възпитание и отговорност или още нещо? Докъде може да доведе мълчанието ни? Публикуваме целия пост на Марина Василева от 4 май, 2025. Тяхна ли е наистина улицата?

"Нещо много сериозно и опасно се случва пред очите ни. Улици вече не са наши. И ако продължаваме да мълчим, няма и да бъдат. Всеки ден виждаме едно и също – групи 13 - 17-годишни хлапета, често облечени в черно, със самочувствие на гангстери, окупират паркове, молове, спирки, трамваи. Приличат на паравоенни формации – организирани, агресивни, без никакъв страх от последствия. Те не просто се събират – те тероризират. За забавление. Пребиват, унижават, гаврят се. Често – връстници, но всъщност и не подбират много. И възрастните стават техни жертви.

>> Агресията като симптом на заболяване

Вчера, край „Александър Невски“, станах свидетел на нещо, което още не мога да преглътна.

Млад мъж от ромски произход, видимо объркан, с по-нетрадиционен външен вид, вървеше наоколо и говореше по телефона. Изведнъж към него се засилиха 4-5 момчета, на около 14–16 години – гореописаният типаж. Подвикваха му „изрод“, „чудовище“, „ще те смажем“, "ти кво си бе". Заплашваха го, подгониха го. Аз се намесих. Опитах се да ги възпра – спокойно, без конфронтация. За кратко помогна, но част от групата насочи подигравките и към мен, и към това, че съм дръзнала да го защитя.
Тези хлапета се чувстват господари. И няма кой да ги спре. И нека не се лъжем, това не са деца в риск. Това са деца, превърнати в хищници. Без ценности. Без страх. С телефони за по 2 хиляди лева, вейпове и маратонки от по 500 и нагоре. Не знаят цената на парите, защото никога не са работили, но пък са с претенции на върховни съдници. Родителите им, често са техни съучастници. Пазят ги, оправдават ги, лъжат по медиите в стил „той е отличник, много добро дете“.

Ситуацията вчера не беше просто изблик на тийнейджърска глупост. Това беше показна демонстрация на агресия. И не е изолиран случай. Децата започнаха да се страхуват. Избират обиколни маршрути, крият телефони и пари, отказват се от излизане. Родителите също – уплашени, тревожни. Страхът вече се движи по улиците.
Няма как да се направим, че това не ни засяга. Това са симптоми на по-сериозна болест – липса на възпитание, на граници, на отговорност.

Страшното е, че докато това се случва, институциите мълчат.

Полицията е изпразнена от съдържание. МВР е жалка сянка, превърната в изборен инструмент. Политиците гледат на тези групи като на бъдещ електорат, не като настоящ проблем. Затова ги търпят. Затова ги отглеждат.

А ние все така се чудим дали проблемът е реален?

Да, реален е. И е извън контрол.
Това е социален разпад, културен срив и морална катастрофа. Това са утрешните престъпни мрежи. Безнаказаното насилие е първото стъпало. Какво следва - рекет, грабежи, наркотици, убийства, политически чадъри... Виждали сме го. Познаваме сценария. И пак си затваряме очите.

>>  Методът на Улвеус за справяне с агресията в училище

Ако не започнем да изискваме спешни действия – ще загубим. Всички. Ще живеем в страх. Ще се прибираме наведени. Ще търпим агресията, защото ни е страх от нея. И накрая тя ще победи.
Отказвам да приема, че улицата е тяхна.
Още по-малко пък бъдещето."