Каква е връзката между протеина интерлевкин IL-1 и агресивното поведение

Агресивното поведение е често срещано при пациенти с невропсихични заболявания като деменция, разстройства от аутистичния спектър и шизофрения. То създава проблеми както на болните, така и не близките им, но до момента не е открито ефективно лечение, защото не са изяснени причините за отключването на агресия.

В свое изследване, публикувано през месец април 2020 г. в списание „Molecular Psychiatry“, екип от университета в Цукуба разкрива, че промените в нивата на протеина интерлевкин 1β (IL-1β), който участва в процеса на възпалителна реакция, определят склонността към агресия при мъжки лабораторни мишки.

Учени са установили, че нивата на протеини като IL-1β, които са свързани с възпалителните процеси в тялото, определят доколко агресивен е човекът. С цел да проучат неговото действие, изследователите от Цукуба измерват концентрацията на протеина IL-1β в кръвта на мъжки мишки, разделени на две групи – агресивни и неагресивни, въз основа на тяхното поведение спрямо други мъжки представители на животинския вид. За тяхна изненада нивата на интерлевкина и при едните, и при другите не се различават, както е при хората.

Водещият автор проф. Аки Такахаши пояснява: „Дорзалното рафе ядро е област в мозъка, която отговаря за агресивното поведение. Решихме да проверим какво е нивото на интерлевкина IL-1β в точно тази част на мозъка на мишките, а след това да приложим различни генетични методи и медикаменти, за да намалим ефекта на IL-1β върху рафе ядрото. Ако са взаимосвързани, то и степента на агресия би трябвало да се промени.“

По-ниски нива на IL-1β – по-висока степен на агресия

Резултатите отново са неочаквани. Нивото на интерлевкин е по-ниско в дорзалното рафе ядро на агресивните мишки, отколкото в това на неагресивните. Освен това в експериментите, където IL-1β има по-слабо въздействие върху рецепторите на ядрото, мишките се държат по-агресивно.

Серотонинът е ключов невротрансмитер, който също влияе върху склонността към агресия. Екипът насочва вниманието си към него и връзката му с интерлевкина IL-1β. Заключенията на учените са, че при прояви на агресия невроните на серотонина в дорзалното рафе ядро са по-активни в агресивните, отколкото в неагресивните мишки. Когато потискат експресията на IL-1 рецептори, невроните на хормона продължават да са по-активни в същата тази област на мозъка.

Такахаши обобщава: „Откритията ни показват, че интерлевкинът IL-1β в дорзалното рафе ядро предотвратява агресивно поведение, като влияе върху невротрансмитера серотонин.“

Експертите не изключват възможността чрез медикаменти, насочени към IL-1β и невроните на серотонина, да се контролират агресивните прояви при пациенти с невропсихични заболявания, което на този етап е трудна задача.