Ново откритие хвърля различна светлина върху растежа на тумора в бъбреците

Екипът от Института по ракови заболявания „Huntsman“ към университета в Юта, САЩ, твърди, че два от ключовите протеина всъщност имат противоположна роля на тази, която им е приписвана до момента. Протеините HIF-1α и HIF-2α регулират реакцията в зони с ниска концентрация на кислород (хипоксия) в самия тумор.

Счита се, че хипоксията подсилва агресивността на тумора, в резултат на активиране на протеини на хипоксия индуцираните фактори, или HIF протеини.

Експертите вземат тъкан от светло бъбречно-клетъчен карцином (CCRCC) – най-често срещания и агресивен вид бъбречен рак. Изследването е публикувано в списанието за клинични изследвания върху раковите заболявания „Clinical Cancer Research.“

Противоположна функция на протеини HIF-1α и HIF-2α

Д-р Мей Кох е учен и асистент в катедра „Фармакология и токсикология“ към университета в Юта. Тя споделя, че провежданите до момента проучвания са описвали друг начин на работа на HIF протеините. Досега учените са смятали, че HIF-1α протеинът има противоракова функция, а HIF-2α протеинът – обратното. Причината за противоположните резултати вероятно се дължи на използваните в миналото клетъчни култури от животни. Новото проучване се извършва върху човешка тъкан.

Екипът взема тъкан от над 380 пациенти и анализира нивата на HIF протеини, степен на тумора, стадий на раково заболяване и изход при пациента. Резултатите са потвърдени като се взимат проби от още 72 души.

Протеинът HIF-1α благоприятства развитието на рак и метастази

Проучването разкрива, че протеинът HIF-1α е свързан с по-агресивните форми на рак или с такива с по-висока степен на тумора. Също така HIF-1α се активира най-осезаемо при тумори, които метастазират в други части на тялото и обикновено изходът за такива пациенти е летален, тъй като заболяването им е силно резистентно на провежданата терапия.

Обратно, протеинът HIF-2α се открива при не толкова агресивни ракови заболявания, без метастази и с добра перспектива за живот за пациентите.

Кох разказва: „Целият ни екип бе изненадан от факта, че заключенията ни са коренно различни от направените до този момент. Възможно е да се наложи да променим подхода си спрямо рака на бъбрека. Стана ясно, че считаният досега супресор на тумора HIF-1α, всъщност води до много по-висок риск от смърт при болните. И обратно, протеинът HIF-2α, смятан за благоприятстващ развитието на раковото заболяване, увеличава шансовете им за оцеляване.

Важно е да се отбележи, че HIF-1α се открива най-вече в макрофагите на тумора, които представляват имунни клетки на пациента, но те не са разположени в самите туморни клетки. Оказва се, че въпросните имунни клетки биха могли да играят важна роля за прогресирането на тумора. HIF-2α се наблюдава основно в самите туморни клетки.”

За целите на проучването обединяват усилията си както учени от Института по ракови заболявания, така и експерти от други институции. Благодарение на разнородната експертиза на учените са елиминирани много от пропуските, съзнателни или не, при събиране и анализ на данните. Така те успяват да съберат подходящи проби, за да докажат твърденията си. Д-р Кох отбелязва важната роля на автора на изследването Софи Кауман, която също е член на Катедрата по Фармакология и токсикология към университета в Юта.

Трудът на учените е подкрепен от Националния здравен институт, Националния институт по ракови заболявания и Фондацията за ракови болести „Huntsman.“