Учени откриха как да предотвратяват алергични реакции

Изследователи са открили антитяло, което може да спре алергична реакция преди тя да започне. За такава се смята реакцията, при която организмът реагира на нормално доброкачествено вещество. Когато тялото е изложено на алерген, имунната система започва да отделя големи количества специфичен тип антитяло.

То представлява голяма молекула във формата на Y и се прикрепва към имунните клетки, които имат задачата да освобождават съединения, отблъскващи „нападателя“. Веществата, особено хистаминът, причиняват разнообразни и ужасни симптоми на алергия от хрема и сълзящи очи до тежки анафилактични реакции. При подобни случаи страдащите от алергия приемат таблетки и препарати, които да предотвратят или облекчат симптомите. 

Но екип от учени се насочил към самия имуноглобулин Е и открил механизъм, чрез който антиимуноглобулиново тяло може да доведе до същия ефект. Специалистите от университета в Орхус, Дания, го нарекли 026 sdab. Те го извлекли от животното лама и е близко до молекули, открити при някои видове камили и хрущялни риби.

Установеното антитяло пречи на имуноглобулин Е да достигне до два специфични вида имунни рецептори - CD23 и FceRI. По този начин спира алергичната реакция преди да е започнала. „Веднъж имуноглобулинът върху имунните клетки да бъде елиминиран, вече няма значение, че тялото произвежда милиони от предизвикващите реакция молекули“, обяснява Еджард Спилнер от датския университет.

Антитялото все още не е тествано върху хора и докато това стане, учените използват кръвни проби от хора с алергия към цветен прашец на бреза и към отровата на насекоми. Специалистите установили, че само за 15 минути 026 sdab намалява нивата на имуноглобулин Е до 30% и дори повече, когато тестът продължи по-дълго.

„Сега можем да преценим точно как антитялото предотвратява свързването на имуноглобулин Е с неговите рецептори“, заявява молекулярният биолог Ник Ларсен от университета в Орхус.

В момента съществува антиимуноглобулинова терапия, наречена омализумаб, която се използва при лечение на тежки случаи на астма. Според учените 026 sdab по-лесно се произвежда и е изключително стабилен, което означава, че не трябва да се инжектира като омализумаб и предоставя нови възможности на приложение при пациенти.

Предстои антитялото да бъде подложено на по-обширни тестове, включително и такива за безопасност. Изследването е публикувано в Nature Communications.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: sciencealert.com
Снимка: the-apothecary.co.nz