Учени разработиха нов лек срещу супермикробите

Учените са идентифицирали нов клас антибиотици, които могат да помогнат в борбата със смъртоносните супермикроби. Те са базирани на молекулярните свойства на съставка, която вероятно присъства в ежедневното ви хранене - витамин А.

Една от причините, поради която антимикробната резистентност е толкова опасна в момента, е, че повечето от антибиотичните лекарства, за които знаем, са разработени около една единствена цел: да потискат растежа на бактериите. Този подход може да ни струва скъпо.

Тъй като докато антибиотиците могат да убият активните бактерии, вирулентността на супермикробите е частично задвижвана от т.нар. "персистори": метаболитно неактивни спящи клетки, които в латентното си състояние, са устойчиви на известните антибиотици.

Новите съединения, открити от специалиста по инфекциозни заболявания Елефтериос Милонакис от болницата Роуд Айлънд и университета Браун, могат да помогнат в борбата с тези устойчиви клетки, чрез два синтетични ретиноида: молекули, които са химически свързани с витамин А.

Екипът на Милонакис е разгледал 82,000 синтетични съединения. Преди да идентифицира двата ретиноида - CD437 и CD1530, които могат да спрат развитието на смъртоносната резистентна на метицилин стафилококова инфекция (MRSA).

Световната здравна организация определя MRSA като един от най-смъртоносните патогени на планетата, но може би в лицето на CD437 и CD1530 вече има начин той да бъде преборен.

"Установихме, че CD437 и CD1530 унищожават, както развиващата се, така и устойчивата MRSA, чрез предизвикване на рязко изменение в пропускливостта на клетъчната мембрана без забележимо развитие на резистентност", заяви Милонакис.

Този ефект е наблюдаван, както при червеи, така и при мишки. Когато се свържат с използвания, но неефективен при подобна инфекция гентамицин, тези ретиноиди успяват да разрушат мембранните липиди на бактериите и да ги унищожат.

Пред изследователите, обаче, остава предизвикателството да променят свойствата на ретиноидите, като запазят тяхната ефективност срещу MRSA, но намалят до минимум тяхната токсичност.

"Молекулата отслабва клетъчните мембрани на бактериите, но човешките клетки също имат мембрани. Успяхме да намерим начин да променим молекулата, така че тя да оказва влияние само върху бактерията", обясни химикът Уилям Уест от университета Емъри.

Все още е рано да се прогнозира кога тези изследвания ще могат да бъдат повторени в тестове с хора, но се очаква да бъдат проведени подробни клинични изследвания. Залозите са високи, тъй като бактериите не показват признаци на резистентност към тези потенциални нови антибиотици. Колкото и обещаващи да са тези нови проучвания, не бива да забравяме, че по последни данни се очаква супермикробите да убият 10 милиона души до 2050-а година.

"Ако опростим нещата - това е математически проблем. Една бактерия развива резистентност към антибиотици в рамките на 2 години, докато на нас ни отнема от 10 до 15 години изследвания, за да приложим нов антибиотик на практика", заяви Милонакис.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: sciencealert.com
Снимка: selectscience.net