Хипертонията и диабет тип 2 имат обща генетична основа

Артериалната хипертония и диабет тип 2 имат обща генетична основа – припокриващи се гени, които участват в развитието и на двете състояния – според проучване на учени от Университета в Съри, Великобритания, и Университета в Лил, Франция. Констатациите са публикувани в списанието Nature Communications.

Хипертонията и диабет тип 2 са сред най-значимите предизвикателства пред общественото здраве в световен мащаб, засягайки съответно приблизително 1,4 милиарда и 540 милиона души. Двете състояния често протичат едновременно, което значително увеличава риска от сериозни здравословни усложнения, включително сърдечносъдови и метаболитни заболявания.

Споделен генетичен риск

За да изследват връзката между високото кръвно налягане и диабет тип 2, учените анализират над 1300 генетични варианта, свързани с двете състояния. Екипът идентифицира пет клъстера от варианти, свързани с метаболитен синдром, нарушена функция на панкреатичните бета-клетки, затлъстяване и съдова дисфункция, заедно с един, показващ обратен модел, при който обичайната връзка между диабет тип 2 и хипертония не е запазена. Това помага на учените да разработят полигенни рискови оценки (изчислена генетична вероятност за заболяване, базирана на много гени), които са приложени към данни от повече от 450 000 души, взели участие в UK Biobank.

Учените установяват, че участниците с по-висока оценка, отразяваща генетични варианти, свързани с метаболитен синдром и нарушена функция на панкреатичните бета-клетки, демонстрират значително по-висок риск от развитие както на диабет тип 2, така и на артериална хипертония.

Изследователският екип смята, че рискът от съпътстващи заболявания може да бъде идентифициран рано, още при поставянето на първата диагноза, което ще позволи на пациента да получи по-персонализирани грижи.

„Диабет тип 2 и високото кръвно налягане често се срещат заедно и обикновено се дължат на едни и същи рискови фактори. Това, което открихме, е, че двете състояния могат да се развият заедно поради няколко различни биологични причини и че някои генетични фактори увеличават вероятността от едновременното им протичане.“ коментира проф. Инга Прокопенко, водещ автор на проучването и ръководител на статистическата мултиомика в Университета Съри. „Разбирането на този споделен генетичен риск ни помага да се доближим до определянето на по-уязвимите групи от населението. В дългосрочен план това би могло да подпомогне по-ранното идентифициране на хора, изложени на по-висок риск, и да доведе до по-персонализирани подходи за превенция.“

Нови възможности за прецизната медицина

„За разлика от много клинични рискови фактори, които се развиват с възрастта или начина на живот, генетичният риск се наследява и остава стабилен през целия живот. Генетичната информация може да бъде интегрирана в подходите на прецизната медицина, помагайки на клиницистите още при поставянето на първата диагноза да предвидят бъдещи съпътстващи заболявания и да адаптират съответно мониторинга.“, коментира д-р Винсент Паскат от Университета в Лил.

„Събрахме доказателства от големи генетични проучвания и мултиомни ресурси, за да разделим споделения риск на интерпретируеми механизми. Това помага да се обясни защо различни хора могат да достигнат до един и същ клиничен резултат – диабет с високо кръвно налягане – по различни биологични пътища.“, коментира д-р Жана Балхиярова от Университета в Съри.

*Prokopenko Inga et al. Partitioned polygenic scores show mechanistic heterogeneity in type 2 diabetes and hypertension comorbidity. Nature Communications. 2026.