Цената на един човешки живот

Жена в инвалидна количка. До нея мъж и дете. Пред регистратура. Служителка, която изисква документи, информация, пита нещо. И докато го прави, вижда ясно, че жената пред нея не просто е в тежко състояние, тя умира.

Това се вижда от публикувани кадри, които разтърсиха България. За пореден път. И за пореден път си задаваме въпроса: каква е цената на един човешки живот? На нашия. Ако трябва да сме честни – нула е. Не струва нищо, щом е възможно това, което всички видяхме. И то не е изолиран случай, за съжаление. Нищо, когато по-важни от живота са данните и личните карти. Като в този случай, който завършва със смърт. На една жена пред детето й.

За системата и нейните недъзи

Да, за никого не е тайна колко тежки са проблемите в системата на здравеопазването. Знаем ги ние, виждат ги и отвън. В случаи като този от Враца обаче е трудно да стоварим цялата вина върху системата. Защото става дума преди всичко за липса на човечност. 

Жената на регистратурата показа липса на емпатия и демонстрира такова безразличие, което е трудно да бъде разбрано. Тя говореше равно, гледаше с празен поглед и заяви, че просто си е вършела работата и няма вина. Някак си е невъзможно да си представим, че медицински служител е в състояние да реагира по този бездушен и апатичен начин, да се занимава с глупости, виждайки, че човекът пред него е в изключително тежко състояние. Невъзможно, но факт.

Факт, защото и тази жена е продукт на системата. Системата, която преди няколко години повелата битка за промяната й Мая Илиева нарече здравеопасна и която заяви, че всичко свързано със здравеопазването вони.

>>>Мая Илиева: Всичко, свързано със здравеопазването, вони!

И така е, защото години наред продължи безхаберието, замитането на проблемите под килима и налагането на правила, които дават превес на парите и печалбите, а не на основното – грижата за здравето на хората.

Няма човек, който да не е ставал свидетел на подобен вид отношение – бездушно и апатично, пред всяка регистратура и всеки спешен център. Такова често то е и в отделенията на болниците. Стигнахме дотам, че нормалното отношение, това, в което лекарят, сестрата или санитарят демонстрират нормални чувства като съпричастност, топлина и загриженост започват да ни се струват непривични, та им се радваме до сълзи.

За съжаление от години у нас в центъра на здравеопазването не е човекът. Там се намира друго – власт и пари предимно.

Затова стигнахме до момента, в който една лична карта става по-важна от човешкия живот.

Когато личната карта е по-важна от живота

Като смесица от непрофесионализъм и липса на хуманизъм определи случилото се доц. Ангел Кунчев и е прав. Големият въпрос е защо стигнахме до това страшно дъно? Защо стана модел на поведение безчовечието? Откога ни е безразлично какво става не само в обществото, но и с хората до нас? Още по-страшен е въпросът – докога?

Докога ще продължаваме по този начин? Защото за съжаление смъртта на жената във Враца не е изолиран случай. И вероятно дори нямаше да знаем за него ако един мъж не беше снимал и след това не беше публикувал заснетото. У нас повечето безумия добиват гражданственост именно така.

В същото време семейството на починалата казва, че няма да съди никого, защото се е примирило. И признава, че всичко е тръгнало от клипа. Ако не е бил той, никой нямаше да знае, защото близките на жената са се примирили. Примирени са, не единствено заради болката от загубата, а защото и те са продукт на тази система. Живеят в нея.

Система, за която човешкият живот няма особено значение. Система, която създаде хора, дотолкова смазани от самата нея и бездушните й закони, че нямат сили да реагират, да издигнат глас, да потърсят отговорност. Нямат сили дори да живеят.

Какво следва

От момента, в който тази лична и трагично завършила история стана видна за всички, започнаха действията на институциите.
Разследванията продължават. Окръжната прокуратура във Враца работи активно. Тялото на жената ще бъде ексхумирано, за да се разбере от какво точно е починала. От РЗИ-Враца дори изчислиха, че 6 минути е продължило бавенето на регистратурата, но признават, че тази административна процедура е била излишна.

Здравният министър Асена Сербезова назначи проверка, а след като председателят на „Възраждане“ й поиска оставката, в специално изявление тя заяви, че е недопустимо бюрократични изисквания да отнемат шанса за живот в ситуация, когато всяка секунда е ценна. Министър Сербезова е категорична, че няма по-важно от това работещите в системата да изпитват емпатия и да бъдат хуманисти.

Служителката е подала молба за напускане.

След време ще стане ясно какво са открили проверките и разследванията. Това за съжаление няма да върне към живота Миглена.

Дали ще върне обаче желанието на хората да бъдат съпричастни, да съчувстват и да подкрепят? Едва ли, както нито една подобна трагедия, на която всички ставахме съпричастни през годините, не успя да го направи в пълна степен.

И все пак надежда, че човеколюбието не е изчезнало съвсем, има. И тя е в тези жители на Враца, които сега протестират. Правят го, за да не се случва повече смърт като тази на Миглена. Има надежда и заради инициативата в социалните мрежи, с която започна благотворителна кампания за момченцето, останало без майка. Хората призовават за едно и то е: да има човещина!