Жертва на Агент Ориндж във Виетнам не спира да търси справедливост

Акценти

На 22 август 2024 г. парижкият апелативен съд определи като недопустим правния иск, заведен срещу 14 агрохимични компании, които доставят „Агент Ориндж“– силно токсичен дефолиант, който бива използван по време на войната във Виетнам. Искът е заведен от 82-годишната Чан То Нга през 2021 г., а битката й започва още през 2014-а.

Битката на Чан То Нга

Чан То На е сред милионите виетнамци, които са жертви на войната. По това време журналистката е на 22 години. Отразява сраженията във Виетнам за агенцията на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам. Докато е във военната база Cu Chi, излиза от подземното убежище. „Чух самолета да лети над нас и изведнъж ме обви гъст облак“, разказва дамата. Тогава нито тя, нито друг от сънародниците й знае нещо за вредните ефекти на „Агент Ориндж“ върху човешкото здраве, а младото момиче е изложено на него през цялото време. Не само в случая, когато той се изсипва върху нея от самолета, но и след това. Докато върви през блатата, пие замърсената вода и яде зеленчуци.

>>> Агентът Ориндж, белязал живота на хиляди виетнамци и ветерани от Виетнамската война

През 1968 г. Чан То Нга ражда момиченце, което умира на годинка и половина от вроден сърдечен порок. Едва 40 години по-късно тя ще свърже смъртта на детето си с „Агент Ориндж“.

„Тази рана не зарасна никога. Сега вече знам, че „Агент Ориндж“ е убиецът на дъщеря ми“, казва 82-годишната жена, която от началото на 90-те години на миналия век живее във Франция.

Постепенно разбира, че е жертва. Страда от рак, прекарва туберкулоза и е с диабет тип 2. Кръвните изследвания, които си прави, показват наличието на високи нива на диоксин.

Двете й дъщери, родени през 70-те години на миналия век също имат здравословни проблеми. Страдат от хлоракне, заболяване типично за „Агент Ориндж“.

„Светът трябва да знае“, категорична е Чан То Нга, когато говори за последната битка в своя живот.

Агентът Ориндж и последиците от него

В периода между 1961 г. и 1971 г. американската армия изсипва по въздуха 80 милиона литра химикали във Виетнам, от които две трети са „Агент Ориндж“. Това показва доклад на фондация Stellman от 2003 г. Целта е да бъде премахната гъстата растителност, в която се крият виетнамските бойци.

В края на войната една пета от горите в Южен Виетнам са унищожени, а над една трета от мангровите гори изчезват изцяло.

Обеззаразяването на земите с диоксин в централната част на Виетнам започва едва през 2012 г. Началото е поставено на 9 август на територията на бившата американска база Дананг, където токсичната концентрация е 400 пъти по-висока от допустимите стандарти.

>>> Американско химическо оръжие поразява децата на ветераните и до днес

За съжаление, операцията е твърде закъсняла. Наследството е тежко, стотици деца и възрастни са с рак и преживяват последиците от войната. Неслучайно по време на няколко от протестите във Франция са издигнати плакати с надпис: „Агент Ориндж продължава да убива“.

Близо 4 милиона и 800 хиляди души са изложени на агента. Повечето са виетнамци, но и има още и жители на Камбоджа и Лаос.

Опасността на „Агент Ориндж“ се дължи на високото съдържание на диоксин в него. „Може да причини репродуктивни и проблеми с развитието, да увреди имунната система, да повлияе на ендокринната и да причини рак“, е констатацията на Световната здравна организация.

Съдебната битка

Асоциацията Vietnam Dioxin е създадена през 2004 г. Основната й цел е производителите на хербицида да бъдат дадени на съд, а за жертвите да има справедливост и да получат обезщетение.

През 2005 г. американските съдилища отхвърлят иска на Vietnam Dioxin, а през 2010-а същото прави и Върховният съд с аргумента, че „разлетия дефолиант е хербицид, а не химическо оръжие.“

И точно асоциацията насърчава Чан То Нга да даде на съд производителите на хербицида. Тя има възможността да отправи иска във Франция, тъй като от 2000 г. е с френско гражданство и е удостоена с Ордена на почетния легион за работата си в Националната асоциация на бившите интернирани затворници, депортирани от Индокитай.

От Vietnam Dioxin си спомнят, че първата реакция на Чан То На е била да откаже. По-късно обаче приема и го прави в името на всички жертви.

„Ако не съм аз, няма кой и така престъплението на „Агент Ориндж“ ще бъде погребано завинаги в праха на историята“, споделя виетнамката.

През 2021 г. искът е отхвърлен от съда в Еври. Съдиите смятат, че компаниите са действали по заповед и от името на американската държава, следователно могат да се възползват от юрисдикционния имунитет, който им позволява да избягат от наказателно преследване от друга държава.

„Осигурихме десетки примери на вътрешна кореспонденция, която показва, че компаниите са били наясно с опасността, резултат от производствения процес, създаващ диоксин. А този процес беше изключително в техните ръце. Те са имали възможност да направят продукта си по-малко опасен“, коментират адвокатите на Чан То На Бертран Реполт и Уилям Бурдон.

Решението на Апелативния съд в Париж от 22 август 2024 г. отново използва като аргумент „юрисдикционния имунитет“.

„Намираме решението на съда за достойно за съжаление. Въпреки че войната е приключила, ефектите й върху страната и виетнамския народ се усещат още, включително и чрез дългосрочните последици от „Агент Ориндж“, казва говорителят на виетнамското министерство на външните работи.

Като отказ от правосъдие за жертвите, определя решението на съда екипът на Vietnam Dioxin.
Чан То Нга ще обжалва решението пред Касационния съд, съобщават адвокатите й.

„С мен е надеждата на всички жертви от Виетнам. Нямам право да спра, нито да се обезсърча. Решена съм да отида докрай“, казва жената, която насочи вниманието към темата и направи възможно виетнамците да се мобилизират и да поискат справедливост.

И ако за тях все още няма справедливост, но американските ветерани от войната във Виетнам получават обезщетение преди няколко десетилетия. През 1984 г. 15 000 американски ветерани получават 180 милиона долара обезщетение (тогава те са еквивалент на 225 милиона евро) като компенсация, която е резултат от споразумение с атакуваните химически компании и е затова, че страдат от рак, чернодробни заболявания и нервни разстройства в следствие на излагането на „Агент Ориндж“ във Виетнам.