Археолози се натъкват на доказателство за епидемия от фрамбезия, върлувала преди 4000 години

Ново биоархеологично изследване на екип от университета в Отаго разкрива как са се разпространявали някои инфекциозни болести преди 4000 години и акцентира върху опасността, която те биха донесли, ако се завърнат отново. Епидемията от фрамбезия на територията на днешен Виетнам е един безценен урок по история и отговорност пред лицето на фатално заболяване.

Какво е фрамбезия?

Фрамбезия е тропическа кожна болест, чийто причинител е бактерията, отговорна за сифилиса (Treponema pallidum). Тя представлява заболяване при децата, при което се образуват силно заразни лезии по кожата. Разпространява се при докосване. В тежката си форма, болестта причинява изкривяване на костите. Макар по-ранните стадии на фрамбезията да са лесно лечими, ако настъпи изкривяване на костите, процесът е необратим.
„Болестта е изкоренена от по-голямата част на света, но все още се среща в страните от Западния Пасифик, където засяга около 30 000 души. Последният опит да бъде заличена и там е бил през 50-те години на миналия век. Избухването на пандемията от коронавирус осуети планираното от учените намерение да опитат отново“, заяви Меландри Влок от Катедрата по анатомия към университета на Отаго.

Срещата на ловци събирачи и земеделци – начало на разпространението на инфекциозни болести

В изследването си Влок се позовава на археологията, за да обясни как точно са се разпространявали болестите при първи сблъсък между различни човешки популации. Интересът й е насочен най-вече към наречената от самата нея „зона на триене“, където древните земеделци са се срещали с ловците събирачи, препитавали се чрез директно набавяне на месо и растения от природата.
През 2018 г. експертът пътува до Виетнам, за да огледа и изследва скелетни останки от археологическата площадка „Man Bac.“ Тя се намира в провинцията Ninh Binh, в северната част на Виетнам. Разкопките са извършвани през 2005 г. и 2007 г. и разкриват безценна информация за преминаване на човека от търсенето на храна в природата до нейното осигуряване чрез земеделие в Югоизточна Азия.
Влок споделя, че сега намерените останки се съхраняват в Археологическия институт в Ханой и въпреки сериозния им анализ, не са били изследвани за следи от прекарана фрамбезия.
Нейният наставник в Отаго, почетният професор по биоархеология Холи Бъкли, смята, че вижда доказателство за фрамбезия на снимка от кости, открити на площадката „Man Bac.“ Проф. Бъкли, г-ца Влок и ентусиазиран екип от Виетнам, установяват, че видяното на снимката е истина. Малко по-късно младият учен намира второ доказателство за наличието на болестта върху други останки.
Откритието е от огромно значение, тъй като находките на археологическата площадка „Man Bac“ датират отпреди 4000 години. До този момент експертите не са имал сериозни доказателства, че фрамбезията е била разпространена и в праисторическа Азия.

Произход на болестта фрамбезия

Г-ца Влок предполага, че за първи път ловците събирачи се срещат с бактерията в днешен Виетнам чрез земеделците, пътували тогава на юг от днешен Китай. Ловците събирачи произхождат от първите африканци, пристигнали в Азия, които накрая са се установили в Нова Гвинея, на Соломоновите острови и в Австралия.

Фермерите са обитавали китайските земи в продължение на 9000 години, но едва преди 4000 години фермерството навлиза в Югоизточна Азия. Напълно е възможно тази група хора да е пренесла някои болести едновременно, включително фрамбезията. Влок разкрива, че за продължителността на съществуване на заболяването и за настъпилата епидемия може да се съди по неимоверните усилия и трудностите при изкореняването й.
Тя казва още: „Откритията ни имат ключова роля, защото ни дават възможност да научим повече за болестта и еволюцията й, а така ще можем да разберем връзката й с хората. Сега вече е ясно защо е толкова трудно да бъде заличена от лицето на планетата въобще. Ако хората са боледували от фрамбезия хилядолетия наред, със сигурност бактерията се е адаптирала и видоизменила, така че да е устойчива във времето и при различните хора.“

Пандемията от COVID-19 през 2020 г. насочи вниманието на хората към инфекциозните болести, а миналото е много добър учител в това отношение

Според Влок този клон на науката археология е единственият, който да покаже колко дълго дадена болест е била сред хората, как е повлияла на живота им и как се е променяла с годините. Тя прави аналог с  COVID-19, която също се адаптира по невероятен начин спрямо хората. А бактерията  Treponema, причиняваща сифилис в наши дни, се оказва, че съществува под най-различни форми от хилядолетия.
„Ето какво става, когато не се предприемат мерки срещу болестите и се развиват епидемии. Това е урок, който ни показва какво се случва с цяла популация, засегната от инфекциозна болест. Урок, който акцентира върху нуждата от намеса, защото понякога тези заболявания са толкова адаптивни, че се разпространяват светкавично.“