COVID-експериментът, или как Швеция преживя пандемията без строга карантина

През март 2020 г. европейските страни въведоха изключително строги мерки в опит да овладеят първата вълна на пандемията от COVID-19. Първият локдаун затвори предприятия, заведения, институции, ограничи хората в домовете им. Животът, такъв какъвто го познавахме до момента, спря. В този изключително тежък за всички страни по света период в Швеция заложиха на различна стратегия за борба с пандемията.

Швеция и нейният модел за борба с пандемията

Властите в Швеция решават, че могат да намалят до минимум икономическите щети от затварянето на предприятия, ресторанти и предлагащи различни видове услуги институции, като заложат на колективния имунитет. Това е причината въведените ограничителни мерки да бъдат не само по-леки в сравнение със съседните държави, но и да имат препоръчителен характер.

В момента, когато гражданите на повечето европейски страни можеха да напускат домовете си само по уважителни причини, например при нужда от лекарска помощ, за пазаруване или отиване на работа, то шведите можеха да се събират в групи до 50 човека. Едва през зимата на 2020-а в страната въведоха ограничение за събиране на едно място на не повече от осем души. При това тази ограничителна мярка продължи твърде кратко.

Докато жителите не само в Европа, но и в света бяха задължени да носят маски и бяха глобявани, ако не спазват наложеното, то в Швеция за първи път препоръчаха официално носенето на предпазни маски през януари 2021 г.

Шведските училища работиха както обикновено, за разлика от тези в останалите страни, които бяха затворени.

Не по-различна е ситуацията и по отношение на ваксинацията срещу COVID-19. В Швеция поставянето на ваксина е изключително доброволен акт. И отново за разлика от другите страни работещите в сферата на здравеопазването и социалните услуги шведи не са задължени да си поставят ваксина. Няма никаква разлика дали човек е ваксиниран или не. Правилата са едни и същи за всички и няма линия на разделение между едните и другите.

Още по време на първата вълна на COVID-19, когато се заговори за Шведския модел за противопоставяне на кризата, анализаторите коментират, че една от причините се крие в огромното доверие, което шведите имат към властта и управляващите. Затова и нивото им на самодисциплина е изключително високо. Подчертават и факта, че в началото на пандемията политическата ситуация в страната е изключително благоприятна. Стратегията за борба с COVID-19, представена от управляващите, не е оспорена от нито една политическа партия.

Тези данни не бива да водят обаче до идеализиране на шведите. Пресата дава достатъчно примери и в друга насока. Например за родители, които отказват да пуснат децата си на училище от страх, че ще се заразят, дори когато са заплашени от глоба. За работодатели, които задължават служителите си работят в офис, въпреки препоръките за работа от вкъщи, дори за клиенти на ресторанти, които местят масите, за да има разстояние между тях.

Работи ли стратегията

Важно е да се отговори на няколко въпроса. Сред тях са работи ли стратегията, успяха ли управляващите да спасят икономиката и най-вече дали за това трябваше да се плати с живота на хората?

Италиански учени проучват смъртните случаи в 67 страни в света. Извода, който те правят, е: през 2020-а прекомерната смъртност (числото на починалите, което е по-високо от средногодишните показатели за смъртността) е много по-висока, отколкото в другите страни от Северна Европа. Във Финландия са регистрирани шест пъти по-малко допълнителни смъртни случаи на глава от населението, в Естония, Германия и Латвия са малко над два пъти, а в Норвегия са 50 пъти.

Според авторите на изследването не бива да се правят обобщаващи заключения, защото например в Полша и Литва, където има изключително строги ограничителни мерки, цифрата е два пъти по-висока – 167, в сравнение с Швеция, където е 85, а в Русия е дори три пъти – 245.

Според официалните нива на смъртност от вируса SARS-CoV-2 Швеция изпреварва с 10 пъти повече Финландия и Норвегия, а с един и половина пъти Германия.

Най-мащабната база данни за прекомерната смъртност в света от самото начало на пандемията от COVID-19 е дело на двама изследователи – Ариел Карлински от катедрата по статистика в Еврейския университет в Йерусалим и Дмитри Кобак от Университета в Тюбинген, Германия.

Благодарение на тяхната работа са налице статистически данни за починалите от 104 страни за времето от март 2020-а до момента. Данните показват, че прекомерната смъртност в Швеция е по-висока от тази във Финландия и Германия, но е по-ниска в сравнение с всички останали страни от ЕС като изключение правят само Ирландия и Люксембург.

Изводът, който мнозина правят, е, че едва ли може да се твърди категорично, че стратегията на шведските управляващи, разчитащи на колективния имунитет, се е провалила напълно. И все пак е важно с кого се сравнява страната.

Ариел Карлински смята, че Швеция е пострадала най-много от всички скандинавски страни. „Може би, ако бяха направили като в Дания, Норвегия и Финландия, би било възможно да се избегне прекомерната смъртност“, казва статистикът от Еврейския университет.

Автори на различни изследвания обясняват, че е твърде рано да се правят изводи за ефективността на ограничителните мерки. Възможно е и въобще да няма смисъл от подобни изводи. Според експертите има други фактори които влияят по-сериозно върху смъртността от предприетите мерки. Сред тях са качеството на медицинските услуги, националните здравни системи и тяхното качество, та дори климатът, гъстотата на населението и действащите културни норми.

От редакцията на списанието „Economist” правят свой собствен анали по време на пандемията. Изводът им е твърде неочакван. Оказва се, че разликата в броя на жертвите на глава от населението се обяснява не с тежестта на въведените мерки, а с икономиката. Или още по-точно с нивото на неравенство в определената държава. Колкото по-голяма е разликата между богатите и бедните, толкова по-висок е процентът на прекомерна смъртност на глава от населението.

Как либералните мерки се отразяват на бизнеса и икономиката

Единствената страна в ЕС, която не наложи блокиране в разгара на пандемията през 2020-а, е Швеция. Статистическите данни показват, че спадът на бизнес активността не е толкова голям, колкото при останалите страни, а възстановяването е по-бързо. Дали вследствие на това Швеция успява да избегне загубите и дори да повиши благосъстоянието си? Според бизнес кореспондентът на Би Би Си Алексей Калмиков в никакъв случай не бива да се правят обобщени изводи.

Анализът му показва, че на първо място Швеция няма как да предотврати икономическия спад, нито е в състояние да се справи по-добре от съседите си. Икономиката й се е свила с 2,8% подобно на финландската и естонската. В същото време се оказва, че икономиките на Литва, Дания и Полша са се справили по-добре от шведската.

Не бива да се забравя, подчертава Алексей Калмиков, че шведската икономика е тясно свързана с европейската и световната. Страната няма как да изнася стоки и услуги. Няма растеж. А икономическата активност се определя не само от текущото търсене и предлагане в страната и в чужбина, но и от нагласите на потребителите и производителите. А те зависят от възгледите, които имат за бъдещето си.

В развитите страни, в които пандемията буквално застопори живота заради локдауните, хората и бизнесът бяха на изкуствено дишане и се поддържаха от заеми, които вярваха, че ще върнат в бъдеще. В мига, когато паузата свърши, всички се втурнаха с удвоена енергия да работят и инвестират, за да подпомогнат бързото възстановяване. Принудителният застой, отключи удвоената енергия и на бизнеса, и на гражданите.

От друга страна, държавите, които избраха да следват естествения ход на събитията и не се намесиха силово, лишиха населението си от възможността да усети границата между нормалния живот и пандемията. Това може да намали потенциала и стремежа към възстановяване. Шведите, казва още Калмиков, живеят в ситуацията на един безкраен експеримент, за който не знаят кога ще приключи.

Добър пример по темата е пролетта на 2020 г., когато започна постепенното разхлабване и Дания, Норвегия и Финландия постепенно се върнаха към предишния си живот. В този период в Швеция имаше едни от най-високите нива на заболеваемост в Европа. Страната беше въвела някои ограничения и се канеше да ги премахне през юли. В подобна ситуация бизнесът не бърза да се върне към нормалния си начин на функциониране, изключително предпазлив е по отношение на инвестиции или разширяване и харчи малко. Тези процеси оказват негативен ефект върху икономиката. И все пак става дума за теория. Практиката е винаги по-различна.

Според проучвания на Националния институт за икономически изследвания шведите са уверени в бъдещето си. Данните отчитат и рекорден оптимизъм от страна на производителите и на потребителите.

Щеше ли да е по-добре, ако Швеция не беше избрала този особен път и експеримент, пита Алексей Калмиков. Според него отговор на въпроса ще има, но по-късно. По същия начин, както се случва и с отговорите за наследството на испанския грип. Едва наскоро икономистите събират всички данни от онова време и стигат до извода, че докато смъртоносният грип е бушувал, всички са се чувствали зле по един и същи начин. Възстановяването на производството обаче е било по-бързо на местата, където властта бързо и мащабно е въвела социална дистанция и затегнала мерките за хигиена. Швеция може да докаже обратното, но за да се разбере, ще трябва да се почака повече от една година, заключава бизнес кореспондентът на Би Би Си.