Придобиването на стаден имунитет срещу COVID-19 не е достатъчно ефективна стратегия, смятат учени

Според нов научен модел, разработен от експерти от университета в Джорджия, стадният имунитет е неефективна стратегия. Наскоро резултатите бяха оповестени в списание „Proceedings of the National Academy of Sciences.“

Здравните органи, нагърбени със задачата да намерят начин за справяне с COVID-19, бяха изправени пред въпроса „Как да предпазят здравните си системи от претоварване и евентуален срив, без да всеят паника и да предизвикат сериозно обществено недоволство сред хората?.“

Какво представлява стадният имунитет?

В хода на дискусиите се откроиха две стратегии. Част от учените подкрепиха идеята за „потискане“ и спиране разпространението на коронавируса чрез крайни мерки за социално дистанциране, а друга част настояха по-скоро за „облекчаване“, или придобиването на стаден имунитет. Стадният имунитет представлява умишлено допускане на заразяване, съобразено с капацитета на здравните инстутиции.

Тоби Брет, сътрудник научни изследвания в Училището по екология „Odum“, е на мнение, че „стадният имунитет е много съблазнителна идея, тъй като предвещава края на пандемията от коронавирус.“ Той обаче е скептичен относно резултата от подобна стратегия, защото „подобен подход не е насочен към елиминиране на болестта и поради тази причина, ще се налага непрекъснатото адаптиране и промяна на предприеманите мерки, за да се заразяват достатъчно, но не твърде много хора в определен период от време.“ Брет сравнява стратегията за стадния имунитет с опити за ходене по въже, което едва се вижда.

Проучването, проведено от Брет и Пежман Рохани от Центъра за екология и инфекциозни болести към университета в Джорджия, се фокусира върху двата подхода при контролиране разпространението на вируса SARS-CoV-2, който причинява COVID-19.

През последните месеци е проучен ефектът от двете стратегии в няколко страни. Брет и Рохани решават да проверят дали и как нациите биха могли да постигнат стаден имунитет, без това да се отрази на здравната система, както и да начертаят план за действие за постигане на този баланс.

Модел на разпространение на COVID-19 без предприемане на мерки за контрол

Двамата учени създават възрастов модел за разпространение на болестта, който да илюстрира разпространението на коронавируса във Великобритания. В него присъства и компонентът „самоизолация“ на хора, които смятат, че притежават някои от симптомите. Включени са и различни степени на социално дистанциране.

Научните симулации, без каквито и да е контролни мерки, разкриват, че хипотетично във Великобритания смъртните случаи с COVID-19 биха били 410 000, от които 350 000 при хора над 60-годишна възраст.

Модел на разпространение на COVID-19 с предприемане на строги мерки за контрол

Експертите заключават, че с прилагането на стратегия за потискане и радикални мерки за безопасност, жертвите на коронавируса биха били много по-малко: 62 000 сред възрастните над 60 години и 43 000 сред по-младите.

Ако самоизолацията се прилага масово от хората със симптоми, според изчисленията разпространението на вируса ще намалее с цели 70%. Учените смятат, че в този случай в рамките на 2 месеца пандемията ще бъде овладяна, без значение какви са мерките за социално дистанциране. Подобна развръзка неизменно ще доведе до по-ранно затваряне на училища, офиси и други места за събиране на хора.

Стаден имунитет и капацитет на здравните заведения

Брет и Рохани разглеждат в дълбочина стратегията за придобиване на стаден имунитет чрез облекчаващи, а не строги, мерки за безопасност. Изводът, до който стигат е, че ако социалното дистанциране се поддържа на едно и също ниво, капацитетът на болниците трябва постоянно да се увеличава, за да издържи цялата здравна система на натиска. Според учените, вместо да се стремят към стаден имунитет, съобразен с настоящите здравни и болнични ресурси, британците трябва да адаптират нивата на социална дистанция в реално време, за да се гарантира, че броят на заболелите с коронавирусна инфекция е равен, но не и по-голям от броя, който болниците могат да поемат. Ако вирусът се разпространява твърде бързо, здравните заведения няма да могат да се справят. Ако обаче заразените са твърде малко, пандемията ще се счита за овладяна, но няма да се постигне стаден имунитет.

Двамата учени отбелязват, че има много неизвестни, свързани с естеството, продължителността и ефективността на имунитета срещу COVID-19. Изчисленията в техния модел се базират на безупречен, дългосрочен имунитет. Те предупреждават, че ако имунитетът е компрометиран и вероятността от повторно заразяване – голяма, е малък шансът да се придобие стаден имунитет на фона на масово излагане на вируса.

Рохани завършва: „Истината е, че има още много аспекти, свързани с разпространението и придобиването на имунитет срещу COVID-19, които трябва да бъдат изследвани. Въпреки това, смятаме, че модел като нашия би бил изключително полезен при извършването на така наречения ситуационен анализ. Моделите позволяват да се предвидят възможните последствия при различни сценарии на действие.“