COVID-19 – диагноза, присъда, изпитание...

Броят на положителните проби за последното денонощие е 15, 60, 150, 300, 500, 700, 900, 1000, 2000, 3000, 4000.

Изброяването ви е познато, нали? Почти от началото на 2020-а то е част от деня ни и ни превзе до степен, в която всичко останало е не просто на заден план и потънало в мъгла, а сякаш не съществува. Сякаш новата заразата е единственото, което ни вълнува, провокира споровете и яростта ни, размислите и сълзите ни. COVID-19 е в устата на всеки – от малчуганите в детските градини до 90-годишните старци. Едва ли има друга дума, която да е изричана по хиляди пъти на ден от милиони души на стотици езици.

След краткото затишие през летните месеци сега отново сме във вихъра на заразата. Въпросът е как ще преминем през нея.

Леглата

Вече над месец болниците в страната алармират, че леглата им са запълнени и ако броят на заразените продължава да расте, ще има проблеми. Тези вопли са особено силни в последните седмици, а най-страшно се оказа положението в столицата, където са съсредоточени едни от най-големите лечебни заведения в страната. Кой и как изпусна ситуацията в София е тема на сериозен анализ, но е недопустимо хора да умират в линейките, защото им отказват прием в болница. Данните показват, че столицата разполага с 11 997 легла, заети са 4 688, от които с пациенти с COVID-19 – 512, свободни са 7309 легла.

Какво показват данните на НЗОК, които бяха разпространени преди ден. Според договорите, които здравните заведения са сключили с Касата, в България има общо 48 865 легла за активно лечение. Общо заетите са 20 224, от които на 2309 са настанени хора с COVID-19.

Свободни са 28 641 легла, показва справката.

Според тази информация не би трябвало да има проблеми. Те обаче са факт. Най-вероятно отговорът се крие в неумението да се управлява кризата. Иначе не е ясно защо например, в месеците, когато броят на заразените беше малък, управляващите не си свършиха работата така, че днес единственият проблем да бъде медицинският, тъй като става дума да нов вирус и неизвестните са твърде много. Решението да бъдат обособени болници само за COVID-19 и за повече легла в най-големите, което е от днешния 4 ноември 2020-а, не трябваше ли да стане факт много по-рано? Можеше ли хаосът да се избегне? Категорично да, ако има специалисти, които са наясно как се управлява кризата, ако хората от системата на здравеопазването са обединени, анализират, търсят решения заедно и мислят в една посока, която е на първо място да бъдат съхранени хората и на второ организацията на работа да е такава, че системата да издържи.

Медицинският персонал

Още в началото на кризата COVID-19, когато случаите у нас бяха съвсем малко, известната медицинска сестра Мая Илиева заяви ясно, че няма по-тежък проблем от липсата на кадри в системата. Месеци по-късно се чува изречено от директори на здравни заведения, от медицински специалисти, от експерти по обществено здраве и дори от министъра на здравеопазването, че проблемът не е в леглата, а в липсата на персонал. Особено в контекста на заразените 2542 работещи в системата и на загубилите битката с вируса. Да, COVID-19 показа най-драматичната и дълбока пробойна в системата. Няма инфекционисти, анестезиолози, специалисти по белодробни заболявания. Медицинските сестри са не само малко, но и повечето от тях на възраст пред пенсия. Няма. Хиляди работят в чужбина. Едва ли парите, които се размахват в последните месеци, са в състояние да върнат особено младите специалисти в една система, която се руши от години и в момента се сгромолясва.

Да не говорим, че хората, на които разчитаме днес, са на ръба на изтощението. Те наистина изгоряха професионално – хулени, обругавани, пренебрегвани, оставени да се справят сами в ситуация, изискваща силите на цялото общество. Но това не ги отказа да работят денонощно в името на живота. И да, наясно съм, че има изключения, но думата ми не е за тях. Тя е за стотиците лекари, сестри, санитари, специалисти в лабораториите, които не жалят сили и знания, за да помогнат.

Обществото

Къде сме ние в този водовъртеж от събития? Разпънати между тоталното отрицание и прекомерния страх. От самото начало ние успяхме да се разделим. Е, добре е да уточним, че не само в България нещата са такива. От едната страна на разделителната линия застанаха онези, които приеха COVID-19 като световна конспирация, от другата – всеки, който реши да се довери на учените. За увеличаването броя на невярващите огромна роля има факта, че повечето от българите не вярват на управляващите. Как да им се доверят, че правят нужното в името на запазването на здравето им, когато много преди кризата са ги уличили в лъжа, лицемерие и хвърляне на прах в очите.

„Не можем да се похвалим с особена социална дисциплина“, казва големият Иван Хаджийски. И е прав. Десетилетия след този му извод ние продължаваме да нехаем, да търсим високопарни причини, за да не спазваме елементарни правила и някак си да се издигнем в собствените си очи, защото сме успели да ги пренебрегнем. Надвили сме системата.

Все си мислех, че кризата COVID-19 ще ни обедини. Ако не за друго, то защото в този случай става дума за съхраняването на живота ни. Не стана. Защото не го ценим ли? Или защото си мислим, че нас бедата няма да ни застигне?

Трябва ли само когато огънят запари под краката ни, тогава да се втурнем да го гасим, а когато е в съседа, да се правим, че не го виждаме?

Да, COVID-19 е изпитание. Изпитание за това що за човеци сме и можем ли да бъдем общество. Дано само не се превърне в присъда за всички ни.