Галъп интернешънъл: Българите приемат по нов начин опасността от COVID-19

Поредното изследване на Центъра за обществени и политически изследвания „Галъп Интернешънъл“, осъществено от 2 юли до 10 юли 2020-а, показва, че независимо от увеличаващите се случаи на болни от COVID-19 и преминатата отдавна психологическа граница от 200 положителни случая на денонощие, българите са започнали да възприемат много по-спокойно опасността от коронавируса.

Новият начин, по който хората реагират на заплахата COVID-19, е свързан с натрупания от обществото опит за тези близо шест месеца. Постепенно по-голямата част от тях започват да свикват с мисълта, че вирусът няма как да изчезне като с магическа пръчка, а ще продължи да е тук, сред нас, което означава, че трябва не само да приемем това, но да бъдем отговорни, за да не допуснем да ни победи.

Затова говори и фактът, че едва 35 % от участниците в изследването определят COVID-19 като голяма заплаха. В същото време 46 % смятат, че той прилича на грипа и не е чак толкова опасен.

Изследователите от „Галъп Интернешънъл“ установяват, че в групата на определящите вируса като изключително сериозна заплаха влизат преди всичко възрастните, докато по-младите са част от групата, която е приема ситуацията много по-спокойно.

Особено любопитно е наблюдението, че по-голямата част от българите възприемат официалната теза, за което ясно говори, че 47 % одобряват проф. Мутафчийски, а 34 % доц. Мангъров, а според социолозите тезите на доцента биват подкрепяни преди всичко от представители на опозиционни партии като БСП, например. Очевидно у нас дори епидемията може не само да бъде използвана за политически цели, но и да бъде мислена като политическа категория.

49 % от анкетираните подкрепят действията на Оперативния щаб, а 34 % не ги одобряват.

Втората важна тема, за която сондират мнението на 806-мата участници, е свързана с особено актуалната тема за ограниченията и готовността да ги спазваме в името на здравето и ограничаването разпространението на COVID-19.

66 % приемат да ограничат посещенията в ресторанти и молове, а 24 % са категорично против подобно ограничение.

47 % подкрепят работата от дома си, докато 32 % не са съгласни с подобно решение на въпроса.

По особено актуалния въпрос за дистанционното обучение се оказва, че едва 28 % го подкрепят. 46 % са категорично против, а други 26 % казват, че не могат да преценят. Очевидно месеците, които децата прекараха в домовете си и родителите станаха преки свидетели на обучението и на всички произтичащи от необичайната ситуация и неподготвеността на системата проблеми, оказват своето влияние.

Едно от малкото неща, с които анкетираните отказват категорично да се разделят, да намалят или ограничат е времето за срещи с приятели. Цели 69 % са против подобна ограничителна мярка, която се приема от 24 %.

Почти изравнени са групите, които са съгласни да не пътуват и които не биха искали да се съобразят с подобно ограничение. 59 % казват, че не биха ограничили пътуванията, а 43 % отговарят, че ще го направят.

Изследването на „Галъп Интернешънъл“ показва, че е настъпило развитие в начина, по който българите приемат не само COVID-19, но и собствената отговорност. Липсата на паника и страх, които доминираха в първите месеци на епидемията, дават възможност за много по-спокойно и разумно поведение, насочено към действия, които в по-малка степен застрашават хората. 

Интересен акцент в проучването е, че отговорите на повечето от въпросите показват ясно разделението между поколения.