Галъп Интернешънъл: Обществото продължава да е объркано, въпреки че 56 % одобряват мерките срещу COVID-19

По-строгите мерки на управляващите срещу COVID-19, които вече действат, получават одобрението на хората, но обществото продължава да е объркано. Това е един от изводите от последния телефонен сондаж, проведен между 27 ноември и 29 ноември 2020 г. от екипа на Центъра за обществени и политически изследвания „Галъп Интернешънъл“. 800 души участват в проучването.

За и против мерките

Новите и по-строги мерки, въведен за да бъде преодоляно разпространението на коронавирусната инфекция, получават одобрение от 56 % от участниците в проучването. 42 % не ги подкрепят.

Мерките носят известно успокоение за хората особено в ситуация, когато официалната статистика подава тревожни сигнали, които увеличават страховете. Изпълнителният директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов подчертава, че според обществото мерките са навременни. Вероятно е така, защото в последните месеци то напълно самостоятелно достигна до идеята за по-строги действия, убеден е социологът. През летните месеци повече от 60 % от българите се противопоставяха твърдо на строгите мерки. В началото на ноември противниците и одобряващите твърдите мерки са изравнени. Сега одобряващите са малко повече, а това е знак, че обществото е приело нуждата от подобни действия. Вероятно причината е в сериозно нарасналия брой на хората с COVID-19 и ситуацията в останалите страни, където не само беше отчетен висок ръст на заболелите, но и бяха предприети изключително строги мерки, сред които и поредното пълно затваряне.

Как COVID-19 повлия на живота

Кризата COVID е объркала живота на 65 % от участниците в сондажа. Това е сериозен процент, който показва ясно, че огромна част от хората усещат реалните последиците от здравната и икономическа кризи. 34 % са българите, които смятат, че кризата не е оказала влияние върху живота им.

21 % споделят, че техни познати и близки имат психически проблеми, провокирани от ситуацията с коронавирусната инфекция. Това е сериозен процент, а информацията е притеснителна, защото показва колко сериозни щети може да нанесе нагнетяването на страх и паниката в подобни моменти.

Не са малко хората, които продължават да изпитват сериозни притеснения от икономическите последици. Страхуват се от загубата на работа, намаляването на доходите и трудно си представят как биха могли да се справят в подобна ситуация.

Кога ще приключи кризата с COVID-19

За 32 % от отговорилите на този въпрос кризата ще продължи повече от година. 25 % се надяват, че това ще се случи до пролетта, за 16 % лятото е отговор на този въпрос, а 9 % смятат, че кризата ще отмине в края на 2021 г.
Първан Симеонов отбелязва, че тези данни показват много сериозно отрезвяване особено в сравнение с летните месеци, когато 60 % от българите са вярвали, че в края на 2020-а нещата ще се върнат в нормалното си русло. Социологът подчертава, че летният оптимизъм е произтичал от както от сезонните фактори – ваканции, почивки, отпуски, така и от добилите сериозна гласност алтернативни позиции за ситуацията.

Официалната и алтернативната позиции за COVID-19

Приемащите и отхвърлящите алтернативната гледна точка, олицетворявана от доц. Мангъров, са по равно. Процентът от хора, които я одобряват, показва ясно, че ако не разделено, обществото е много сериозно объркано, категоричен е Първан Симеонов.

Все пак надделява делът на привържениците на официалната гледна точка. Одобрението за философията, олицетворение на която е проф. Мутафчийски, е малко по-добро или пет към три.

Според социолога е вероятно това да се дължи на факта, че последните мерки са обявени изцяло от щаба, а не от политици.

По време на кризата COVID-19 българите оценяват по-високо професионалистите отколкото политиците.

Ваксините срещу COVID-19

На въпроса дали биха се ваксинирали ако има одобрена ваксина, 43 % отговарят положително. 48 % заявяват, че няма да го направят.

Изводът на „Галъп Интернешънъл“ е, че неизвестността е причина за разделените мнения. В същото време Първан Симеонов приканва да не се избързва с изводите и смята, че 43 % не е малък дял на фона на обичайно ваксиниращите се едва няколко процента. Повече от двама на всеки петима не е малка честота, казва той.

Факт е, че в последните години и у нас се засилиха много антиваксърите. Техният дял не е никак малък. Факт е обаче и това, че действията им, по-често агресивни и натрапващи позиция в обществото, по-скоро отблъскват, отколкото да привличат последователи. Особено, когато в аргументите им се намеси „световната конспирация“.

Напълно възможно е процентът на българите, които биха искали да се ваксинират срещу COVID-19, да се увеличи с времето така, както се случи и с традиционните антигрипни ваксини. Само преди няколко години интересът към тях беше минимален, през миналата и особено през тази година те бяха изкупувани от аптеките със скоростта на светлината.