Галъп Интернешънъл: COVID-19 отново поляризира мненията в българското обществото

Поредният, единадесети по ред сондаж на тема COVID-19, осъществен от "Галъп Интернешънъл" показва ясно, че мненията на българите са силно поляризирани.

Проучването е осъществено за времето от 28 октомври до 1 ноември 2020 г. и в него участват 800 души.

В основата на тестването на общественото мнение в последните дни на октомври стоят въпроси, които са важни от началото на епидемията – за мерките, които се предприемат и за страха. Те са не само в центъра на вниманието на всички, но и начините, по които биват определяни са тест и за управляващите, и за обществото ни като цяло.

Мерките срещу COVID-19

Първият въпрос, който показва ясното разделение на мненията, е дали правителството се справя с кризата. Данните показват, че в сравнение с пролетта и лятото днес българите дават по-лоши оценки.

44,5 % приемат, че кабинетът се справя добре, а 53,6 % дават отрицателен отговор. През пролетта, припомнят от Центъра за обществени и политически изследвания, положителна оценка на действията на правителството са дали 70 %. Според изследователите причината се крие в бързата реакция на управляващите, в страха у хората, но и в ниския брой на заразените у нас.

Напълно естествено разколебаването се появява през лятото, когато случаите започнаха да се увеличават, а през есента оценките вече са по-ниски. И това се дължи както на рязкото и бързо увеличаване на хората с COVID-19, така и на новия политически контекст.
50,8 % приемат, че мерките трябва да бъдат по-твърди, а 47, 6 % не са съгласни това да се случи. Очевидно е обаче, че няма мнозинство, което да подкрепя по-сериозни и рестриктивни мерки. През пролетта, припомнят от "Галъп Интернешънъл" много повече бяха българите, заставащи с готовност зад идеята за повече ограничения.

По въпроса за ограниченията 42,5 % заявяват ясно, че те са им омръзнали, но подобна позиция не се приема от 54,8 %.
Както през лятото, така и сега хората показват ясно, че вярват повече на себе си и на това да са отговорни. 50,6 % вярват, че маските защитават добре, но 45,7 % са на противоположното мнение.

Интересни са резултатите от отговорите за отношението към тестовете. Напълно им вярват 31,4 % от анкетираните, докато 53,2 % се съмняват в надеждността им. Този резултат кара екипът, осъществил проучването да обобщи, че очевидно не са малко българите, които се доверяват на алтернативни истории.

Страховете на българите в края на октомври

Три са реакциите, които имат различна степен на интензитет от началото на пандемията до момента. Паническата се характеризира с въпроса дали не става дума за най-тежката криза, която човечеството преживява. Тази реакция е характерна за 21,9 %.

Тревожната се определя от тезата, че става дума за заболяването по-сериозно от грип и тя е характерна за 52,2 %. На финала е спокойната реакция. 24,3 % смятат, няма нищо опасно и напрежението е по-скоро шумотевица и паника“.

От „Галъп Интернешънъл“ казват, че в първите седмици паниката е доминирала, след това е започнала да спада и през лятото е била най-ниска. Сега обаче ситуацията е различна и тя отново се увеличава. Най-високи нива има за първи път от пролетта спокойната реакция. Тревожната, която е между двете, е с най-ниските си нива. Това, обясняват специалистите, е белег за поляризацията на мненията, тъй като двете крайности – паническата и спокойната, са заели територията за сметка на тревожната реакция. Така за пореден път се вижда ясно разделеното обществено мнение, което доминира.

Изключително висок е процентът на българите, които споделят страха си, защото смятат, че ако имат нужда едва ли ще могат да разчитат на здравната система. Оказва се, че този страх владее 76,2 %. Хората, които не се страхуват 21,7 %.

Висок е броят на онези, които изразяват мнение, че медиите създават излишна паника – 75,7%. Други 62,3 % смятат, че това правят институциите.

Изводът от последните отговори е, че е голям процентът на българите, които не биха искали опасността да се преувеличава и предпочитат спокойната публична среда.