Веселина Божилова, създател на сдружение "Майки срещу дрогата":"На наркозависимите им трябва лечение, а не наказание"
Сдружение "Майки срещу дрогата" в Пловдив е създадено от Веселина Божилова и Елка Паникян през ноември 2003 година. Вече седем години сдружението обединява силите на майки, бащи и близки на зависими деца, които се борят за промяна на държавната политика в тази сфера. Един от големите успехи е първата награда в конкурса "Проект на годината" за идеята "Майчина съпротива срещу наркотиците". В рамките на инициативата сдружението създаде родителски групи и клонове в шест града в страната, с което броят им нарасна на 12. Според Веселина Божилова, не можем току-така да се предаваме в тази битка.
- Г-жо Божилова, как работите с институциите в тази битка?
- Нямаме проблеми. Още в началото направихме контакти с полицията, съда, прокуратурата, пробационната служба, училищата. Ние работим с тях реално, защото трябва да сме си взаимно полезни.
- Въпреки това, като че ли този проблем се разраства?
- С амфетамините и дизайнерските дроги възрастта започва все повече да пада. Марихуаната се опитва на 13-14-годишна възраст. Истината е, че положението е много тревожно, особено с тези нови попълнения от момичета, които все по-често посягат към хероина. Ако преди съотношението момчета-момичета беше 4:1, сега е 1:1. При младите девойки има една особеност - те по- бързо развиват зависимост, по-трудно се контролират, контактът с майката е проблемен. Лошото е, че освен зависимите от хероин се увеличава и броят на ползващите амфетамини.
- Каква е разликата между двете дроги?
- Хероинът е опиатен наркотик, който води до приповдигнато настроение, създава усещане за топлина и спокойствие. Хората са апатични, не са агресивни. Амфетамините дават лъжливото усещане, че имаш повече енергия. Държат те буден, затова често се използват при партита. Зависимите стават агресивни и склонни към насилие, изпитват тревога и параноя, често стигат до шизофрения.
- Има ли адекватно лечение в България?
- Има различни видове лечение. Едно от тях е лечението без лекарства, психотерапевтично е. При него е възможна заместителна терапия. Има едно лекарство- нолтрексон, което потиска лечението към хероина. В другите държави лекарството е безплатно, но тук си плащаш по 150 лева на месец, за да го имаш.
- Това значи ли, че лечението на наркозависимите не се поема от здравната каса?
- Нищо не се поема. Всичко поемат родителите. Едно психотерапевтично лечене излиза горе-долу 1000-1500 лева на месец, а за да има ефект, зависимият трябва да се лекува поне 6 месеца. Така е и с метадона. В Пловдив има една държавна програма, останалите 5-6 са частни.
- Лечението в комуна не е ли предпочитано?
- Обикновено изпращаме зависимите в комуни в чужбина. Там те са безплатни, както и клоновете на някои от тях в България. Тук има три такива къщи, но местата се заемат много бързо, пък и хората си мислят, че като сменят държавата по-лесно ще се оправят. Сдружението е изпратило вече хора в Испания, Италия, Германия, Англия, където стоят поне една година.
- Има ли добри резултати?
- Идват и се се връщат изключително променени, но тънкостта и коварството на цялата работа е, че с това не спира лечението. Ако искаме наистина ефективно някой да изскочи от ада, той първо трябва да е мотивиран да скъса, след това трябва да има изградена система от услуги, която да предлага възстановяване, рехабилитация и т.н.
- Къде се къса нишката в България?
- Къса се именно в липсата на подобна единна система. У нас има звена на различни места, които работят добре сами за себе си, но няма изградена цяла система. Затова е погрешно да се каже комуните му помагат, но като се върне пак започна отначало. Въпросът е като се върне какво става с него. Тук вече ние стъпваме много сериозно в тая ниша, която са ни освободили.
- От какви семейства произхождат наркозависимите деца?
- Няма типове семейства. Световноизвестно е, че наркотиците са най-големият проблем, който не дискриминира нито една среда. Разликата е само във вида на наркотика - скъп и евтин, иначе засегнати са всички слоеве. При нас са минали толкова много семейства и са единици тези, които бяха с някакви фатални семейни проблеми. Ако родителят види промяна в детето, преди години можеше да мине и с приказки за пуберитета, но сега не е така. По-добре, при съмнение родителите да пуснат един тест за наркотици. Важно е да се знае, че не всеки, опитал наркотик, става наркоман. Има разлика между човек, който е употребил, употребява и е станал зависим. Колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-лесно може да се измъкне човек от дупката. Например за 2-3 месеца може да станеш зависим от хероин, а възстановяването може да отнеме 4 години.
- Срамуват ли се родителите да признаят, че детето им е наркозависимо?
- Нормално е, да се срамуват. Ние ходим из страната и това се опитваме да преодолеем, защото, когато мълчиш и се срамуваш, не признаваш проблема. Оттам се налива вода единствено в мелницата на наркодилърите. Да се правиш, че нищо не е станало означава, че се примиряваш със ситуацията и не взимаш мерки. Много по-достойно е да се изправиш, да си кажеш имам проблем и да се опиташ да го разрешиш. Така помагаме не само на нашите деца, но и на много други. Никой не обича наркоманите и не можеш да упрекваш хората.
- Има ли тази борба край според вас?
- Има добър финал, когато има добра посока. Миналата година правихме една хубава телевизионна поредица. Показахме как се е развил животът на 8 души след ада на наркотиците. Всички те са добре сега. Някои имат семейство, деца, втори са с работа, трети имат образование. Постигнахме и голям успех с проекта „Рестарт“. Благодарение на него две деца разкриха таланта си да рисуват и редят мозайка. Те са го носили вътре в себе си и чак сега го показаха.
В понеделник изпращаме и първата група сървайвър, далеч в Родопите. Там петима души с трима водачи ще катерят, ще спят на палатки, ще бъдат близо до природата.
Забележителен е и резултатът с едно момиче на 18 години, което посещаваше три месеца група за насърчаване и мотивация. Три месеца общувах с нея по фейсбук и се опитвах да я накарам да сподели и това, което сподели беше ужасно. Говореше за самоубийство, че няма никой, освен класната и директорката на училището, в което учи... В началото беше смръщена, гледаше навъсено като дива коза, после взе да грейва усмивка. Изкара фантастичен абитуриентски бал, на матурата по български постигна успех от 5.22. Сега работи и иска да кандидатства.
- Така ли трябва да се води тази борба с воля и търпение?
- Непременно. Може би затова сме и все жени, мъжете, като че ли нямат такова търпение. Когато на такива хора им дадеш шанс и ги подкрепиш, се постигат големи успехи. Затова настояваме в България да има лечение на наркоманите, а не наказание. В чужбина имаш право на избор - 1 година затвор или 1 година в комуна. Искам за хора, които доказано са болни от зависимости, да не ги вкарват в затвора за най-малкото, а да има опция да се лекуват. Опитахме да променим закона преди четири години в тази насока, но ни спряха, защото няма къде да отидат да се лекуват. Но нека поне се използват тези места, които са вече налице.
За Framar.bg: Вестник "Новият глас", гр. Пловдив
- Всичко от миналото ми е сън, който не искам да повтарям - един наркоман разказва
- Д-р Александър Канчелов: Държавата не лекува добре хората със зависимости
- Доц. д-р Снежа Златева: Анаболните стероиди са наркотични вещества
- Веселина Божилова: Който мисли, че има нещо като безопасна употреба на наркотици, може би още вярва в дядо Коледа
Продукти свързани с ИНТЕРВЮТО
ИНТЕРВЮТО е свързано към
- Интересни лица от света около нас
- Кодеин
- Морфин
- Рискови фактори за развитие на зависимост към наркотици или алкохол
- Жълт минзухар, Пролетен минзухар, Качутка
- Клонидин
- Лесичина, Орлови гащи, Петльови гащи, Лисичина
- Сънотворен мак, Опиумен мак, Мак-градински, Питомен мак
- Жълта акация, Жълт салкъм
- Барбитурати
- Син минзухар, Холандски минзухар
Коментари към Веселина Божилова, създател на сдружение "Майки срещу дрогата":"На наркозависимите им трябва лечение, а не наказание"