Д-р Александър Канчелов: Държавата не лекува добре хората със зависимости

Д-р Александър Канчелов е един от водещите специалисти по лечение на зависимости, мотивационен терапевт, директор на Специализирана клиника за терапия на зависимости и алкохолни проблеми.

Д-р Канчелов, как ще коментирате репликата на една абсолютна въздържателка "Откакто дебелея от лакомия, разбирам алкохолиците" - наистина ли прекаляването с храна и с питиета са двете страни на една монета?

Има голямо сходство. На невробиологично ниво в мозъчните структури, които определят човешката мотивация и поведение, и двете състояния по същество са изява на едно и също нарушение - ексесивен апетит със загуба на контрол. Нормалните процеси на насищане и задръжка вече не се явяват бариера пред желанието. Наблюдаваме го при хранителните разстройства, но също и при алкохолната зависимост, и при зависимостта от наркотици. Най-сигурният белег, че става дума за болестно състояние, е точно невъзможността човек сам да спре. Появата на този ключов симптом показва необходимост от специализирана помощ. За да не се стига до напредналите фази, когато е много по-трудно пристрастяването да се преодолее.

Модерният човек живее със самочувствието, че управлява живота си. Защо губи контрол над апетитите си?

Загубата на контрол обикновено възниква в състояние на стрес, при нарушен психичен баланс, в конкретна провокираща ситуация, която повлиява емоциите и решенията, или при патологична загуба на контрол в резултат на нарушения в основни мозъчни центрове и системи. Алкохолът и наркотичните вещества имат мощен капацитет да предизвикват пристрастяване и тези увреждания са резултат от тяхното директно действие върху мозъчните медиаторни системи. Вероятността от пристрастяване е по-висока при хора, при които има активна употреба на фона на наследствено предразположение.

Кой фактор е водещият?

Доказано е и в реалния живот, и в клиничната практика, че комбинацията от фактори на личността, фактори на средата и системна употреба води до пристрастяващ ефект.

Опишете профила на човека, загубил контрол над чашата си.

Това могат да бъдат хора от всички социални групи и професии. Рискът е най-голям там, където има високо ниво на стрес. В традиционните обществени представи хората с алкохолна болест са маркирани със стигмата "алкохолик". Зад този етикет стоят негативизъм и предразсъдък, че това са хора с нисък морал и слаба воля - утайки на обществото. Такова отношение е крайно неприемливо от етична гледна точка и несъвместимо с разбирането за алкохолната болест като лечимо заболяване. Съвременното разбиране за алкохолните проблеми не стои на позицията "или си алкохолик - или не си". Зависимостта се разглежда като процес, който се развива и има степени на тежест. Хората с тежка алкохолна болест са около 3,5 процента от населението. Толкова са и пълните въздържатели. Като изключим тези две крайни групи, от останалите около 1/3 пият много малко, 1/3 са с умерено социално пиене и 1/3 имат проблемно пиене. Истинското предизвикателство са точно тези около 1/3 от мъжкото население и 1/5 от женското, които вече са във фазата на прекомерна алкохолна употреба.

Къде е границата между умереното и проблемното пиене?

С цел дефиниране на тези понятия Световната здравна организация използва два критерия - количество и честота, както и т.нар. стандартно питие. За едно стандартно питие се приема чаша вино, малка халба бира, шотче концентрат. Ако един мъж изпива седмично повече от 21 такива стандартни питиета, а жена прехвърля 14-те, вече говорим за проблемно пиене. Относно втория критерий границата е премината, ако алкохолът присъства над 4 дни седмично, независимо от количеството.

Кои напитки пристрастяват най-бързо?

Концентратите. Бирата и леките вина са по-приемлив избор. Исторически и географски европейската култура е култура на виното, извън нея са или пълната забрана, или на север концентратите. Българинът обаче приема употребата на прекомерни количества алкохол за нормална. Мъжкото надпиване е част от веселието, задължителен елемент на празника, част от традицията. Напиването се смята за юначество.

На женското пиене - не само у нас, се гледа като на неприемливо, но това не означава, че жени не стигат до болест. Още повече че по физиологични причини при тях по-лесно се създава зависимост от алкохола. До проблемна употреба при дамите се стига главно по емоционални причини - неуспехи, разочарования, напрежение, депресия, които благодарение на алкохола стават по-поносими. Докато мъжете се увличат по чашите повече при генетична предразположеност. Не бива обаче да се смята, че ако дядо ти, баща ти, брат ти имат такъв проблем, си обречен. Това е само предупреждение, че има предпоставка, че си по-уязвим и още в начална фаза, когато почувстваш слабост към алкохола, трябва да потърсиш специализирана консултация.

Алкохолизмът на кое пристрастяване прилича най-много?

Физиологично е най-близко до наркотиците. Но има много съществени разлики. Например опиатите водят до лекота, до отпускане, а токсичните ефекти на алкохола провокират у някои хора агресивност и склонност към насилие и неадекватно поведение.

Държавата лекува алкохолизма в психиатрии.

Държавата не лекува добре хората с този проблем и изобщо психичните състояния. Отношението е дискриминиращо, методите за въздействие - остарели. Предлага се терапия в затворени болнични отделения, което обаче е неприемливо за голяма част от тези хора. Психични центрове, които предлагат специализирана помощ, са категорично недостатъчни за приблизително 350 000 българи, нуждаещи се от лечение.

Ефективни ли са медикаментите, които "отвращават" от алкохола?

Те на практика не въздействат върху желанието и това е голям проблем при неуравновесени хора, загубили контрол. Ефектът на тези препарати се изразява в блокиране на ензима, който разгражда алкохола, или на предизвикване на остра физиологична реакция при употреба на алкохол. Ако въпреки това се приеме питие, това води до много неприятно физическо и психическо състояние. Прилагането на такъв метод може да бъде увреждащо и опасно.

Какви са стадиите в развитието на алкохолната болест?

Преминаването от умерена употреба към проблемно пиене и зависимост е свързано с психични и физиологични промени. Един от белезите е промяната в толеранса, поносимостта към алкохола. В началото на алкохолния "стаж" тази толерантност се увеличава за определен период. Който забележи, че "носи" повече отпреди, трябва да го тълкува като предупреждение, че е на ръба на алкохолна зависимост, а не като някакво геройство. След това с времето толерантността на организма бързо намалява.

Защо?

Причината е, че се стига до фаза на изчерпване, с цялостно увреждане на здравето и с времето все по-малки количества алкохол водят до интоксикация и повлияват мозъчните структури, които контролират волята и задръжките.

Какви са съвременните тенденции в лечението?

Модерните терапии работят в две посоки - да намалят желанието за пиене чрез влияние върху опиевата система на мозъка и едновременно с това да увеличат самоконтрола. Това е много важно, защото борещите се с алкохолната зависимост са

хора в непрекъснат вътрешен конфликт Разкъсват се между необходимостта за употреба и зависимостта си и личния стремеж да ги преодолеят.

Възможно ли е излекуването?

Зависи от фазата на пристрастяване. В повечето случаи - да. Затова и общественото клише, че няма излекуван от алкохолна болест, е крайно подвеждащо. Съвсем реалистично е хора, които са прекрачили рисковите граници, да се върнат към умереното, контролирано пиене. Съвременната медицина приема, че само за част от хората с алкохолна болест целта е да се постигне пълно въздържание. И това са онези около 3,5 процента с тежка зависимост. За останалите е достатъчно да се поддържа умерено, контролирано пиене - употреба, която не застрашава здравето, не води до социални неблагополучия и агресивни постъпки. В модерните клиники и центрове по зависимости това се постига чрез съчетаването на мотивационна терапия и принципно нови медикаменти.