Всичко от миналото ми е сън, който не искам да повтарям - един наркоман разказва

Ние няма да споменаваме имена, не го и снимаме. Той е наркоман и знае за това. Приел го, няма семейство, няма цели, няма близки. Той  не е част от компаниите, които смъркат  кока и карат скъпи коли. Зад гърба си има над 7 години затвори и престой в клиники (към момента на провеждането на интервюто - октомври, 2010 година).  Той е другото лице на наркоманията, не клишираното презадоволено „мамино синче”. Той е  един от децата на 80-те, които преди много години се се опитали да намерят цвят в една безцветна страна. Говорим си на ти, защото "Вие" му напомня за болницата. Не се смята достоен, за да бъде "вие".

Началото винаги е трудно

Аз съм наркоман, на 38 години съм, с повече от 22 години „стаж” (интервюто е от 5 октомври, 2010 година, бележка на автора). Почти 18 години употребявах хероин, като последните няколко  съм чист от твърди наркотици и съм много доволен от това. По стечение на обстоятелствата станах свидетел на развитието на наркоманското ъндърграунд движение /смее се/, защото съм бил навсякъде и познавам много хора, зависими от наркотиците.

Как започна при теб всичко?

Може да ви се стори смешно, но всичко започна от книгите  - Керуак, Киси, Гинзбърг. Не мога да не спомена и музиката, която все още харесвам  - рок от 60-те. И  представи си -  дете по време на социализма. То иска да опита от всичко, да усети от забранените неща. Аз не се поколебах да тръгна по пътя на моите герои. Имах приятел, чийто брат бе един от първите наркомани в града ни. Не крия, че той тогава ни бе модел за подражание, тъй като го смятахме за много героично и интересно. Това за нас бе начин на отхвърлим  догмите, които ни налагаха.

Първият път? Кога за първи път се докосна до наркотиците?

Вероятно около 1986-1987, били сме съвсем малки, наистина - 14-15 годишни. Искам да уточня, че ние нямахме нищо общо със сегашното поколение наркомани, които започват на такава възраст. Ние четяхме книги, търсехме нещо повече. Вероятно при нас това бе „моментно отричане на реалността”, което много други хора търсеха по онова сиво и тъжно време. Искахме да сме свободни и без ограничения – това бе нашия бунт. Не мога да не спомена, че по това време си падах по духовни учения, които включваха и употреба на наркотици, примерно книгите на популярния тогава Карлос Кастанеда.

„Друсането” отваряше и ме приближаваше към един свят, интересен за мен. Получи се съвсем случайно. Една моя ученичка имаше покрай майка си някакви опиати, които взех, опитах и ми хареса. Спомням си, че бях съвсем самичък, за разлика от повечето хора, които гледат  първи път да вземат с някой друг, който да ги наблюдава и пази. Тогава аз знаех и имах много информация. За разлика от съвременните тийнейджъри, които са готови да взимат всяко възможно прахче, защото някой им го е препоръчал, аз не рискувах. Знанието ни идваше от книги и учебници и наистина имахме идея какво правим и какво се случва с нас. Пробвах и ми хареса. Много хора сега ще се възмутят, но наистина, ако сме откровени, няма хора, на които да не им е харесал първият път.  От един път наркоман не се става, това са митове и легенди. Необходими са поне няколко месеца редовна употреба, за да се усетиш зависим.

В България винаги е имало строги закони за наркотиците, но въпреки това, винаги е имало наркомани. Как започва това движение, знаеш ли?

Първите вълни на осъзнати наркомани са от 60-те години, с наченките на хипи движението в България. Такива е имало и преди това. Те са употребявали наркотици по домовете си, тихо и тайно. Често това са били хора от елита и сферата на изкуството, които с помощта на пари или на връзки с лекари са си набавяли опиати, предимно морфин и негови производни. Няма как да не спомена и факта, че по това време в аптеките е имало много неща свободно и на ниски цени, с контролирано качество.  Не е било проблем за никой да си купи хапчета за гърло или сънотворни, не е имало строг контрол и върху рецептите. Търсели са бунт, протест, бягство от реалността. Намирали са спасение в книгите, музиката, наркотиците.

Познавах лично Сиси Графинята, едно от знаковите имена в тази област. Много приятен и мил човек, който  търсеше приятели и ги получаваше. Бе имала много трудно  детство и младост, с изселвания, мизерия,  бой,  групови изнасилвания,  При нея се е получило съвсем случайно, в клиника на МВР, където е била поради спонтанен аборт са й сложили болкоуспокояващи. На нея й е харесало, повторила е. Така е започнало всичко. Има много други легендарни имена от 70-те и 80-те години, част от които са все още живи. Те и сега са предимно в София, защото провинцията винаги е изоставала от столицата, дори и в това отношение. Сред тях са много хора от сферата на  културата, изкуството, известни имена. Напълно разбираемо, казвам ви пак, защитна реакция и търсене на нещо светло и шарено в онези години на задължителна сивота. За онези години наркотиците са били символ на свобода, израз на това, че тялото е било заробено, но душата свободна.

Стара Загора и наркотиците?

 Ние сме малък град и не е имало нищо особено. Всичко започва по чисто социални или културни причини, било е внесена отвън култура, която се е развила на местна почва. През 80-те години тук е имало няколко  знакови дела, били са преследвани на всякакво ниво – партийно, квартално, милиция.  Да ви цитирам по памет един обвинителен акт от 80-те: „Наркомани, макар и малко, все още има в нашето социалистическо общество. Това са хора заблудени, с недостатъчно партийно мислене.” Те са били  едни деца, който са търсели свобода, а срещу тях е скочила цялата държавна машина. Не ги оправдавам, наркоманията е заболяване, което винаги завършва лошо, каквото и да се случи.

Някой се бе пошегувал, че в наркотиците няма нищо лошо, освен зависимостта към тях. Бързо ли се изгражда тази зависимост?

Все пак „бързо” е много относително, спрямо това, което взимаш, спрямо  силата на организма ти, но да, бързо е. Правиш го, защото ти е хубаво, защото оцветява света около теб и ти дава свобода. Живееш бързо и приятно, а на другия ден си вече зависим. Усещаш го чисто физически, усещаш се болен. Представи си го като много тежък грип. Това е много близко усещане до това от абстиненцията. Вече си даваш сметка, че си зависим. Трябва да се добереш до доза, за да се усетиш добре, за да можеш да живееш.

Замисли се само, че това е идеалната търговия. Никакви пари за реклама и все пак, купувачите ще минат през  иглено ухо, през трупа, само и само за да се доберат до твоята стока. Абстиненцията те научава да си много лаком, защото знаеш какво е да няма, а тогава ти си много зле и се усещаш, че умираш. Ти ставаш обезумял параноик, който не го интересува нищо, освен да вземе и да се отпусне.  Дилърът ти  прави  номер, звъниш му в 10 сутринта, а той ти дава дрогата в 10 вечерта.  Десет часа в ада и ти разбираш какво е „да няма”. А това е много страшно.

Дрогата е едно социално заболяване, което освен теб удря и цялото ти семейство, всички приятели и близки. И проблемите не идват само от зависимостите, разбери  го. Ти си ракова клетка, която ще погуби /рано или късно/ всички около теб.

Имаш дълъг стаж по различни психиатрии в страната. Помогнаха ли ти по някакъв начин? 

Минал съм през доста места, като започнем с известната клиника в Суходол. Там изкарах 6 месеца при професор доктор Станкушев. В Раднево имам 18 месеца, в Пловдив имам два месеца, имаше и в Казанлък една клиника, в която изкарах месец - два. Там имаше млади лекари, които имаха различен подход. Искам да коментирам, че не съм съгласен със остарелия метод за лекуване на зависимостите. Докторите вярваха, че ако те натъпчат с лекарства, които те правят като зеленчук, рано или късно ти ще ококориш очи и ще си излекуван и няма да имаш нужда от повече наркотици. Ставаш морков, който само мига с очи и понякога говори. Рано или късно се връщаш в нормално състояние, отваряш очи, но вече не си ти.

Нарко-комуните бяха много популярни в един момент и все още са предпочитан начин за лечение. Твоето мнение?

Повечето такива комуни тук са на малко неопределен принцип. Те изискват въздържание, труд, което е страхотна идея, има и религиозни. Но представи си, 30-40 човека на едно място, които нямат друга тема, освен наркотиците. Въпрос на време е да избягаш до първия близък град и да намериш наркотици и да се надрусаш. За мен това не е начин.

Знам, че имаш и няколко присъди и си лежал в затвора. Ще ми разкажеш ли повече за това?

Да, за съжаление, имам малко над 3 години стаж по затворите. Присъдите ми са за кражби за пари за да мога да си купувам наркотици. Ти ме познаваш, знаеш, че аз не съм такъв човек. Но наркотиците те карат да крадеш, лъжеш, мамиш, за да се добереш до тях.

Как се справят наркоманите в затвора? Минават ли на принудително спиране?

Може и да те учуди, но в затвора имат правилно отношение към наркоманите. Има толерантност, дори се опитват да помогнат, но е трудно с парите. Много трудно е да намериш средства за да лекуваш зависимости, защото това е едно много трудно и дълго лечение, често с неясен резултат. Другите затворници са също наясно с проблемите ни и не пречат. В затворите сега има много интелигентни хора, които проявяват необходимото разбиране съм всеки. Говоря и за администрация и за затворници.

Но и в затвора има наркотици, което не е тайна за никого, въпрос е само на наличие на пари. Имаш ли пари, имаш всичко, което си поискаш. Наркотици има и в най-строгия затвор.

След толкова много години, какво се промени за наркоманите. Какво е да станеш наркоман през 2010?

Нещата са вече много различни. При нас, поне в началото, ставаше дума за полет, за въображение, за бягство в нова реалност. Младите са брутални, те искат само да не мислят. Правят го заради забравата или заради притъпяването на усещанията. Това стана бизнес с огромни размери. Често за малките всичко започва с пушене на трева, после минават на твърди наркотици, нагоре и нагоре. И изгарят някъде към горните стъпала на стълбата. Друсането им дава алтернатива на примерно една вечер в клуб, с няколко питиета. То е просто по-евтино.

Дебнат ли пласьори около училищата, за да раздават наркотици?

Това са измислици. И ще ти кажа защо. Законите са адски строги и никой не е самоубиец да рискува. Второ, каквито и да са престъпници, пласьорите имат деца или искат да имат такива. Собствени, племенници, на приятелски семейства, няма значение. Много малко от тях са такива гадове, че да нарушат едно неписано правило – не на деца. Но виж, има друг момент. Децата в училище сами си продават едно на друго, за да спечелят пари и за да добият уважението на съучениците си, за които това е нещо голямо. Намират някой, който да им вземе и започват да препродават. С огромна печалба.

Никога няма да забравя случай, дадоха ми телефона на дилър, тъкмо бях излязал от затвора, друса ми се, звъня, а той ми казва: „Чакай, че съм в час. След 20 минути ще дойда.” На срещата дойде момче, което бе избягало от час, за да ми продаде дрога.

Колко лесно е да купиш наркотици в България?

Много лесно, просто разпитваш 3-4 приятели, все някой ще знае някой и ето, нужни са ти само пари. И да те преценят, че не си нарочен човек от полицията, който им прави капан.

Твоето мнение за законите, касаещи наркоманите в България?

Достатъчно строги, но с много вратички. Прекалено строги към зависимите, но много либерални за пласьорите. Понякога с една цигара трева може да получиш по-тежка присъда, отколкото крупен дилър, който е предал своите и от обвиняем става свидетел.  Това е наистина нелепо. Не се прави разграничение на количество, вид, дали си зависим или дилър. Законите мачкат наред.

Мит ли е „безвредната дрога”?

Мит е. Зависи от човека, от социалната среда, от всичко. Понякога и една цигара може да е фатална и да те поведе към много лоши последствия.

Процентът на смъртност при наркоманите?

Никога не е бил нисък /смее се/. Повечето хора умират от небрежност, глупост или от лакомия, не от самия наркотик. Има огромно количество хора, които друсат много години и остават живи. Има и такива, които предозират и умират още на първия си опит. Това е, въпрос е до собствен избор дали да умреш или не.

Уилиъм Бъроус, един от култовите писатели на хипи културата, почина на 83, след тонове наркотици от всякакво естество. Наистина не правя пропаганда. Всеки разумен наркоман живее повече от един средно-статистически....алкохолик.

Има и друг вид смърт, онази, в която губиш всичко човешко. Наркотиците започват да мислят вместо теб, около теб всичко умира, те ти нареждат какво да правиш.

Как наркотиците промениха твоя живот?

В социален аспект, нищо добро. Загубих всичко, приятели, уважение. Сега не мога да си намеря работа, не мога да се реализирам. За три години имам 3 рецидива, но доверието се губи лесно, а печели трудно. Това е добре, защото човек трябва малко да се стресне и да се опита да промени нещата сам. Докато те носят на ръце приятели, роднини, нищо не става, само по-зле и по-зле.

За да спре, човек трябва да прогледне и да намери сила в себе си. Иначе не става. Така се случи и с мен. Със здравето съм прилично добре, почти нормално, а всичко от последните 20 години ми е почти като сън. И дано никога не го сънувам отново, наистина. Не ми е реално нищо от този период.

Сега можех да съм доцент по богословие, представяш ли си? Завърших Софийска духовна семинария, Софийска духовна академия /без три семестъра/. Определено имах други планове в живота си, но се случиха неща, различни от планираното. Исках да уча, а сам виждаш какво се случи...

Опитвал си какво ли не, коя е дрогата, която най-много ти е повлияла негативно?

Труден въпрос, но с лесен отговор – алкохола. Нищо не ме водило до по-големи проблеми в живота от пиенето.

Посланието ти към всички  деца, които смятат наркотиците и всичко свързано с тях за нещо страхотно?

Пълни глупости, наистина. Няма по-голяма дупка от друсането, няма нищо, което по-ефективно да ти унищожи живота. Смятам, че „страхотно” е да се реализираш, да бъдеш себе си, да направиш нещо за всички. Няма да получиш никакви космически прозрения от злоупотребата с наркотици, най-много да потънеш в калта. Не е хубаво да си част от социалната утайка на което и да е общество.