Галина Тодорова, психолог: Училище, спорт и творчество са фундаменталните елементи, градящи бъдещето на нашите деца

Хиляди първокласници пристъпиха прага на родното училище за пръв път тази есен. Някои от тях продължават да са ентусиазирани, други тревожни, трети плахи, а четвърти - вече смели. Във всички случаи тези деца изпитват силна емоция, като е възможно и някои от тях да преживеят стрес. Повече за това как да помогнем на детето си да се адаптира и необходимо ли е да го ангажираме с извънкласни дейности, научаваме от Галина Тодорова, консултант в Национален здравен портал Framar.bg, магистър по Психология и психопатология на развитието.

Фрамар: Как родителят да разпознае стреса у детето си, за да му помогне?

Би било добре родителите да отделят повече време за разговори с детето си и наблюдение на неговото поведение. Ако забележат, че децата им стават по-мълчаливи, усамотяват се по-често, изразяват упорит отказ да посещават училище, сънуват кошмари или се оплакват от безсъние, дори гадене или стомашни болки, веднага трябва да потърсят помощ. Добре е, ако тази помощ дойде от учителя на детето, психолога на училището или избран от родителите психотерапевт. Във всички случаи, родителят не бива да спира да бъде търпелив, нежен и грижовен.

Възможно е детето да преживее стрес от това, че един от компонентите в психосоциалната му готовност не е достатъчно развит или липсва. Компонентите, които са отговорни за доброто интегриране на детето в училищната среда са:

- Интелектуална готовност;

- Социално-поведенческа готовност;

- Емоционално-волева и мотивационна готовност за учене;

- Естетико-художствена готовност за учене.

Фрамар: Трябва ли според Вас родителите да се занимават и вкъщи с обучението на детето?

Има родители, които не смятат, че е нужно да се занимават с нещо, което рано или късно всички научават в училище. Други смятат, че детето трябва да може да чете, пише и смята, преди да постъпи в първи клас. Лично аз считам, че ако родителят успее да поднесе основни познания на детето си под формата на игра, би било чудесно за по-успешното развитие на малкия ученик в интелектуалната сфера. Не е за пренебрегване фактът, че все по-често постъпващите първокласници имат предварителна подготовка. Съществува риск педагогът да съобрази скоростта на обучението с „по-знаещите“ деца, особено ако те са болшинството в класа. Тогава е много вероятно децата, които нямат никакви познания да се почувстват пренебрегнати и да се демотивират относно учебния процес.

Фрамар: Кои дейности или играчки биха помогнали за интелектуалното развитие на детето?

Дейностите, които биха развили интелекта на детето, са свързани с образователни игри, четене на книжки, детски енциклопедии (препоръчвам четенето на приказки да започне в ранна детска възраст), посещение на детски спектакли, подреждане на пъзели, рисуване. Хубаво е играчките да са изработени от екологични материали и да допринасят за развитие на творческото им мислене.

Фрамар: Как да постъпят родителите, чието дете няма желание да ходи на училище?

Готовността за тръгване на училище трябва да се мотивира в децата на един по-ранен етап от тяхното развитие и по-точно още в детската градина. Самите преподаватели там са подготвени и знаят как да мотивират бъдещите ученици. Родителите също е нужно да бъдат активни и да обясняват на своите деца какво е училището, какви са техните задължения и отговорности. Ако все пак детето отказва да посещава учебните занятия, е добре да се провери каква е причината, защото в такива ситуации тя не е за пренебрегване.

Фрамар: Достатъчно ли са подготвени психически децата, за да тръгнат на училище на 6 години?

На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Пътят на развитие на всяко дете е много индивидуален. В училищна възраст децата имат различен капацитет от опит. Едни имат добри познания и навици още от 6-годишни. Други, дори вече навършили седем години, имат нужда да поработят още, за да постъпят в училище психически устойчиви. Мисля, че по-благоприятният и щадящ вариант за детето, е да постъпи на училище след навършване на седем години.

Фрамар: Възможно ли е, заради смяна на средата, у детето да възникне агресия?

Агресията винаги настъпва, когато задоволяването на определена потребност бъде прекъснато. Смяната на средата при някои деца е свързана с много нерви и напрежение заради всички нови неща. Ако в новата среда нуждите на детето от признание и одобрение не бъдат задоволени, е твърде вероятно то да прояви агресия, защото това е типичен начин за защита и утвърждаване в тази възраст.

Фрамар: Как да помогнем на детето по-лесно да се адаптира към новата среда?

Подготовката за училище трябва да започне много преди първия учебен ден. Много важно за самочувствието на детето е родителите да му вдъхнат кураж, че е способно да се справи с новите предизвикателства. Би било добре детето да се запише на подходящи занимания, които наподобяват училищните. Може да се определи ден, в който детето заедно с родителите да посети училището, да се запознае с учителя, да разгледа бъдещата си класна стая. Хубаво е, ако детето се запознае с бъдещ свой съученик. Нека родителите споделят с детето как те са преживели първите си учебни дни, да му разкажат забавни случки и да споделят преживени положителни емоции.

Фрамар: Нужно ли е детето да бъде ангажирано с много извънучилищни дейности още от 1-ви клас като уроци по английски, гимнастика, балет?

Няма нищо лошо в това, ако извънкласните дейности, които един родител е планирал за своето дете не ангажират цялото му време. Много важно е на детето да му остава време за игра. Съветът ми към родителите е да не пренебрегват спорта и творческите дейности, в които може да бъде включен ученикът, защото освен училището, те играят много важна роля в изграждането на характера му. Училище, спорт и творчество са фундаменталните елементи, градящи бъдещето на нашите деца.