Доц. Весела Стойнова: Държавата не поема дори основни изследвания за сърдечни болести

Доц. Весела Стойнова, завеждащ Клиниката по образна диагностика в болница "Св. Екатерина".

Казват, че правилната диагностика е 50% от лечението. Има ли достатъчно и добри лекари с вашата специалност в страната?

Няма достатъчно и оттам идва и проблемът с добрите лекари. Защото трябва да има достатъчно специалисти, за да има време да работят върху себе си, да се усъвършенстват, така че това е процес, който в момента върви в добра посока, има нови машини. Надявам се и повече млади хора да влязат в специалността и тогава ще има и по-добри лекари в страната.

В биографията ви пише, че владеете всички образни методи, но работите в болница, известна с лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Предлагам ви първо за тях да поговорим. Много са хората, които страдат от сърдечно-съдови заболявания, но кога е необходимо да се обърнат към вас, към скъпата и високотехнологична апаратура, с която работите?

Има много показания за изследване на тази апаратура. От една страна тя позволява профилактични изследвания. Човек на възраст над 40 години, с тежка фамилна обремененост, или с рискови фактори, би могъл да провери състоянието на своите съдове, на сърцето. От друга страна - при някакви оплаквания, при хора които по-скоро биха имали тежко заболяване на сърцето. Нашето изследване би могло да замени инвазивната коронарография. Първата категория пациенти са тези, които са на границата по рискови фактори, такива, при които по-скоро трябва да се изключи коронарна болест. Разбира се и при много други, спешни, остри състояния, болести на аортата и другите. Но за профилактика с много по-малко лъчение и много по-малко контраст, това изследване е много подходящо.

Защо в България се получава така, че има болници с много високотехнологична апаратура, а много често информацията за нея не достига до пациентите, на които може да помогне?

Отговорът не е еднозначен. Липсва може би нашата инициатива, от една страна. Ние също трябва по-агресивно да популяризираме тези методи, но ние също се учим на мениджмънт в момента. Медицината отскоро е в позиция да се рекламира и да търси своите пациенти. От друга страна може би липсва обща програма за профилактика. Имаме нужда и от вашата помощ, трябва да се популяризира чрез медиите, трябва хората да чуят и от вас, защото вас ви чуват много по-добре.

Такава висоспециализирана апаратура само във вашата болница ли има?

Такива апарати има и на други места в страната. Просто нашият е най-висок клас, насочен към оценка на коронарните артерии. Това е единственият апарат, който позволява изследването да се прави при пациенти с с висока сърдечна честота, пациенти с висок синусов ритъм, което другите апарати категорично не могат. Но, разбира се, има още няколко кардиологични болници, отделения, които имат такива апарати.

Поема ли се диагностиката с компютърен томограф от НЗОК?

Доц. Стойнова: Не се поема изследването.

Колко струва?

Изследването на сърце в нашата болница струва около 400 лв. Такава е цената и в другите болници, където се прави подобно изследване. Така че не сме си и позволили да поискаме цената, която реално струва изследването, просто за да могат хората да си го позволят.

Правили ли сте опити да говорите със съответните институции, в случая НЗОК, да поеме изследването?

От много години. Истината е, че не само това изследване в категорията съдови изследвания не се поема от НЗОК. Едно друго, много полезно изследване, което е много широко приложимо - изследването на периферни съдове, също не може амбулаторно да се провежда с адекватна цена. Така че и двете изследвания са на практика неоценени. Но докато периферната ангиография все пак влиза в 1-2 клинични пътеки, то изследването на коронарните артерии и изобщо на сърцето не е включено в нито една пътека. Така че то е най-пренебрегнатото изследване.

От какво може да ни предпази това изследване?

То не е показано при абсолютно безсимптомни пациенти, без рискови фактори. Това е метод, който оценява състоянието на коронарните артерии. Ако се направи навреме и се окаже, че има сериозни стеснения по коронарните артерии, тогава вече идва мястото на инвазивната кардиология и поставянето на т.нар. стентове. Или могат да се отворят съдовете, да се възстанови кръвоснабдяването на сърдечния мускул и по този начин се спасява човешки живот.

Препоръчвате ли и на хора, прекарали инфаркт, да се подложат на такова изследване?

Този метод е показан и за оценка на вече поставени стентове. Не на всички, при този случай трябва предварително да се консултираме, да видя епикризата и да кажа дали тези стентове са в състояние да бъдат оценени от метода. Байпас хирургията също е с показания, така че наистина това е метод, който може да бъде приложен и върху вече лекувани пациенти.

В биографията Ви пише, че въвеждате в България нов метод за оценка на миокардната перфузия. Какъв е този метод, ако може да го обясните на разбираем език, кои пациенти засяга и как им помага?

Това е една добавка към изследването, която имитира стресовото изследване, прави се със сцинтиграфия или ехокардиография. То помага да се оцени значимостта на стенозите на коронарните артерии, тоест дали това стеснение би оказало влияние върху работата на сърдечния мускул по време на усилия, точно тогава, когато има повече нужди от кислород, мускулът на сърцето. Така че методът е изключително полезен, за да се реши стратегията на лечение.

Освен кардиологията, имате и професионален интерес към диагностиката на рак на дебелото черво. Как извършвате тази диагностика?

Със същия компютърен томограф, който вече обсъдихме. Той е също толкова успешен и при диагностиката на дебело черво. Изследването се нарича виртуална колоноскопия, защото е в състояние да огледа дебелото черво, а виртуална, защото не използваме този оптичен колпоскоп, за който е необходима анестезия. Така че това е един по-нетравматичен метод за оценка на дебелото черво. Изисква подготовка, тоест почистване, но без агресия може да се открият полипи и тумори на дебело черво. А, както знаем, полипите са предшественик на карцинома на дебелото черво. Тоест, отстранени навреме полипи означава намаляване или ликвидиране на риска от рак на дебелото черво. Това изследване е прието в света като метод за профилактика.

Специализирала сте в Швеция, Германия, Унгария, Холандия. Какво от здравните системи в тези държави бихте пренесли в България?

Най-вече помощта на държавата и доброто реимбурсиране. Медицина се прави с много пари. Не може да бъде пълноценна една здравна система и лекарите да работят свободно и спокойно, ако лекарите й са ограничени. Иначе всяка здравна система има добри и лоши страни, няма идеална здравна система, иначе всички щяха да работят по нея. Разликата в различните страни е в това колко пари се дават за здраве.