Доц. Милко Сираков: Историята на ин витро-то започва от тук

  Доц. Милко Сираков e началник на Трета гинекологична клиника по „Репродуктивна медицина” в болница „Майчин дом”.

  - Доц. Сираков, откривате обновената ин витро клиника в „Майчин дом”. Какво е новото?

 - Преди всичко трябва да се спомене, че методът ин витро в България започна в тази клиника. Тук бяха първите бебета в епруветка, от тук се обучиха почти всички кадри, които впоследствие развиха частните ин витро центрове. Историята на ин витро-то започва от тук. След това, по ред причини ин витро-то беше ликвидирано в „Майчин дом”. Дълги години нямаше ин витро и сега от преди 2 години по моя инициатива подхванахме една кампания за нещо, което ни се иска да се направи – да се възстанови централизираната борба със стерилитета в България. Преди години във всяка окръжна болница – тогава имаше 29 окръжни болници, имаше специализиран гинекологичен кабинет, който беше консултативен за окръга. Освен това имаше кабинет гинекологична ендокринология, кабинет по стерилитет и кабинет за детска гинекология. Това беше една мрежа, която се поддържаше, специалистите идваха в София на курсове, постоянно си опресняваха знанията и ги разпространяваха по окръзи. Тази система за съжаление беше съсипана и сега никъде няма такива кабинети. На мен ми се искаше да направя нещо подобно – да възстановя до известна степен, не на базата на окръжни болници, каквито вече няма, а на базата на университетските центрове да се разпространят малко повече специализираните знания и специализираната помощ в страната. И като се започна от тази кампания, се стигна логично и до желанието ми да възстановя клиниката тук, в "Майчин дом", от която започна всичко, която беше основният методичен център в цяла България.

  Подхванах кампания за ремонт на клиниката, която беше в окаяно състояние, както и голяма част от материалната база на Майчин дом. Благодарение на Министерството на здравеопазването се отпуснаха общо 5 млн. лева, с които ръководството на болницата осъществи основен ремонт както на клиниката, така и на Родилна зала, а в момента се работи по реконструкцията на Оперативен блок 1.

 - С каква техника разполага клиниката по „Репродуктивна медицина”?

 - Клиниката е оборудвана с абсолютно съвременна апаратура. Всичко е по световните стандарти, така че ще имаме една много модерна клиника, още повече че и обстановката е много добра. Надяваме се нещата да тръгнат по-добре, отколкото бяха преди.

 - Какви възможности дава клиниката за двойките с репродуктивни проблеми? Покрива ли всички етапи?

 - Основното предимство на нашата клиника пред всички други клиники и центрове за ин витро е, че ние предлагаме всичко – абсолютно всичко от А до Я. Повечето клиники предлагат само ин витро-то, подготовката се прави другаде. Оттам нататък наблюдението на бременната жена, което понякога е проблемно, както и раждането, тъй като често се зачеват 2- 3 бебета, чието износване и раждане е свързано с по-голям риск, се правят другаде. Много често в „Майчин дом” завършва всичко. При нас процесът е затворен – от кабинета, в който се преглежда жената, за да се прецени как трябва да се лекува стерилитетът на семейството до самото раждане и грижата за новороденото. Нашата клиника всъщност не е само клиника за ин витро. Тя е клиника по репродуктивна медицина, която включва гинекологична ендокринология, детско-юношеска гинекология и инфертилитет (едно време се казваше стерилитет, сега според стандартите се казва инфертилитет). В този инфертилитет се включва и сектор ин витро. Така че ние предлагаме абсолютно всичко, оглед отвсякъде на стерилната двойка, след това евентуално лекуваме стерилитета, защото не винаги има индикации за ин витро, може да решим проблема по друг метод. Предлагаме също така наблюдения на бременната жена от А до Я – от началото до края на бременността и раждането включително и отглеждането на бебето, нещо, което нито една частна клиника в страната не предлага.

 - С какъв екип разполагате в клиниката? Имате ли достатъчно специалисти?

 - Имаме достатъчно специалисти. Качествени и много опитни хора се съгласиха да работят с нас. Те от своя страна, ще обучат няколко млади хора, които с интерес подхождат към нещата и с амбицията да се научат. До известна степен екипът е новосформиран, защото старият се разпадна. Привлякохме някои от старите кадри – например ембриолозите. Всъщност това е най-тънката, най-фината част, която иска добро обучение и после добър опит.

 - Ще работите ли с Фонд „Ин Витро”? Каква част от процедурите ще бъдат заплатени от пациентите?

 - Не може да се каже предварително, но във всички случаи ще търсим минимална цена на процедурите. Разбира се, ще работим с фонда по асистирана репродукция.

 - Колко голям е проблемът със стерилитета в България?

 - Малко е трудно да се каже. Тиражира се някаква цифра 250 - 280 хиляди двойки. Но това е една цифра, хваната от въздуха. Някой, някога е споменал тази цифра и оттам нататък всеки я тиражира. Много отдавна не е правено никакво проучване, точно поради това, че няма такива центрове. Едно време, преди 20 години, когато имаше такива кабинети във всяка окръжна болница, тогава всеки такъв център си водеше досиета на всички пациенти. Ние в „Майчин дом” пазим все още една голяма двуметрова кантонерка пълна с досиета. Там абсолютно подробно е описан здравният статус на всяка двойка – каква е ситуацията при жената, каква е при мъжа, всички изследвания, процедури. Когато има една такава документация е лесно да се каже колко стерилни двойки има в кабинетите и съответно колко са в цяла България. Сега е много трудно да се направи подобна статистика, затова според мен каквато и цифра да се спомене ще е неточна.

  Проблемът със   винаги е съществувал, има го и днес. Всеки частно практикуващ гинеколог има и такива пациенти. Тук е въпросът доколко качествено ги лекува, защото опитът ми показва, че се правят големи бъркотии. Поне половината от лекарите не третират качествено пациентите, не знаят какво трябва да правят, как да го правят – чул, недочул, правят нещо, объркват още повече жените. Нещата не са много благоприятни от гледна точка на моя опит.

  Кабинетът в поликлиниката на „Майчин дом” е всъщност единственият специализиран кабинет за борба със стерилитета в момента. И надявам се сега, когато заработи на пълни обороти, повече хора да научат, че има такъв кабинет. И хора, които са ходили по мъките от един доктор на друг доктор, от супер специалист на още по-супер специалист и в края на краищата нищо не е станало, може би няма да е лошо да минат и през нашия кабинет. Все пак тук всичко е качествено, няма измислени специалисти.

 - Достатъчна ли е информираността в обществото по темата?

 - Мисля, че не е достатъчна. От една страна в днешно време информираността е много голяма, като се има предвид Интернет. Особено във форумите се говорят големи дивотии понякога. От време на време влизам в някои форуми, хващам се за главата и се опитвам да внеса малко разум, обаче е много трудно. Много хора ги хваща логореята и пишат, при това пишат с апломб на хората, които са много видели, много патили, много знаещи. Лошото е, че хората се подвеждат по тези глупости, разказват се какви ли не щуротии – че се лекува стерилитет с хомеопатия, разни баячки, врачки и какво ли не.

 - Какво може да се направи в посока подобряване на информираността? Явно хората имат нужда от информация, къде е проблемът, че не получават качествена такава?

 - Има няколко сериозни медицински сайта, в които трябва да се пуска повече информация и то качествена, от качествени хора. Освен това, ако се осъществи тази моя идея да се възстановят центрове, на базата на университетите, което все пак не е малко – София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен, поне в тези центрове да може човек да отиде и да потърси помощ и то качествена специализирана помощ, а не от някакви самоуки-лечители, нещата ще се подобрят.

 - Тази ваша идея на какъв етап е в момента като развитие?

 - Тя беше в напреднал етап, но се смени правителството. Сега смятам да използвам откриването на нашата клиника, да го предложа отново на новия министър, защото и в това правителство се смениха няколко пъти министрите.

 - Има ли профилактика на стерилитета?

 - Общо взето цялата гинекология е профилактика на стерилитета. Като се борим с различни гинекологични заболявания, това рефлектира върху запазване на репродуктивната способност на жената. Най-ранната профилактика на стерилитета започва от детската гинекология. Това е една област, с която „Майчин дом” е уникален в България. Ние имаме единственото отделение, единственият сериозен консултативен кабинет по детска гинекология. Много хора не знаят, че има детска гинекология, те смятат че щом като момичето е малко, щом като няма менструация, като не води полов живот, значи нищо гинекологично не може да му се случва, а това не е вярно. Всякакви неща може да се случат - има и тумори, и кисти, и ендокринни проблеми и какви ли не нарушения във връзка с половите органи. Така че не случайно преди някъде 70 години е създадена специалността „Детска гинекология”. И всъщност от тук започва най-ранната профилактика на стерилитета при жената. Ако тук нещо не се догледа, ако тук нещо не се долекува или се лекува неправилно, както за съжаление не рядко се случва, това рефлектира по-късно върху целия репродуктивен живот на жената и върху възможността за забременяване, върху качеството на живот. Така че детската гинекология е изключително важна област, но и тя за съжаление беше занемарена и беше съсипана в рамките на това разсипване на цялата система, което имаше преди това.

 - Какво е нивото на детската гинекология в България?

 - Ами горе-долу както и със стерилитета. Много лекари карат по аналогия с големите жени, при които нещата са много по-различни във физиологично отношение. Не случайно педиатрията е отделена като отделна област от вътрешните болести при големите хора. По същия начин и гинекологията. Тук има много специфични неща. А те лекуват по аналогия с болестите при големите хора и стават разни бели и се затормозват нещата специално в пубертета, който е много деликатен период, крехък, в който организмът се трансформира от детски в женски. И точно в този преходен период, ако се правят някакви глупости, може да се наруши това развитие и това да се отрази върху целия живот на жената нататък.

 - Какви са най-честите проблеми, с които идват при вас деца?

 - По-малките деца преди пубертета идват с някакви течения. Принципно не трябва да има никакви течения от детското влагалище преди пубертета. Подчертавам това, защото в пубертета започва нормалното физиологическо течение, което всяка жена има оттам нататък, тъй като влагалището е покрито с лигавица и тя трябва да е мокра като всяка лигавица и съответно има жлези, които се грижат за това нещо. Течението е нормално след пубертета обаче. Преди пубертета това са най-честите отклонения – различни възпаления, понякога има тумори. След това в пубертета започват менструалните нарушения. Те са на първо място. Тук се появяват вече туморите, кистите на яйчниците. На седмица по 1-2 деца оперираме в „Майчин дом” с някакви кисти или тумори. Има някакви генетични нарушения, има нарушения в половото развитие, забавяне в пубертета или избързване на пубертета.

 - Кога трябва да е първият профилактичен гинекологичен преглед?

 - Гинекологичен преглед не е необходимо да се прави в детска възраст, освен ако има някакви отклонения. Само, ако нещо е притеснило родителите, някакво външно зачервяване, течение при децата, което е трудно да се обясни, при малките деца, особено. Когато се започне полов живот, оттам нататък трябва да се прави профилактичен прегледи всяка година. Преди това не е необходимо да се прави, освен при някакви болки, оплаквания, опасения, притеснения или ако детето се е развило по-бързо, отколкото останалите деца в групата или пък по-бавно – това се поводите за преглед при децата.

 - По Ваши наблюдения имат ли родителите достатъчно добра сексуална култура и с лекота ли общуват с децата си по тези въпроси?

 - В интерес на истината все по-добра става тази култура и все по-често родителите започват да контактуват с децата си. Имам предвид предимно по-интелигентните родители. Хората, които са на по-елементарно ниво, си карат както с тях са се отнасяли, т.е. никой не е говорил с тях по тези теми. Те самите не говорят и смятат, че не трябва да се говори. Родителите все по-често започват да говорят и стават по-открити, културата нараства. Така и би трябвало, би ми се искало това да става по-бързо все пак.

 - Има ли необходимост и училището да се включи в сексуалното възпитание и да се въведе някакъв предмет по полова култура?

 - Категорично. От много, много години се борим за това. Има една група от хора, към които спадам и аз, които от години се борят тези неща да влязат в учебните програми. По света има безкрайно много примери за такива програми. В Швеция , например, има въведено здравно обучение в училищата, което започва от 5 клас още. В началото на по-елементарно ниво им обясняват физиологията, кое как е построено, кое как работи, кое как трябва да се поддържа като хигиена. При по-големите деца започват по-сложни въпроси. Стига се и до въпроса за секса – защо се прави, как трябва да се прави, как не трябва да се прави. Това е много полезно, защото децата вече знаят повече за собственото си тяло. Когато навлязат във възрастта за правене на секс, те не са неподготвени да карат на инстинкти или на това какво е казало някакво другарче от улицата. Те знаят за какво става дума, какви опасности има, от какво трябва да се пазят. Никой не говори, че сексът е нещо лошо. Всички правим секс и ни харесва. Просто децата трябва да знаят как да се пазят от болести, бременности. Нашето общество е голям длъжник на децата. Правят се някакви опити - свободно избираеми часове, които я се провеждат, я не. Ако директорът пък е по-срамежлив или ако смята, че не трябва да има такива часове, той ги забранява. Половата култура е оставена на самотек и на доброто желание на отделните директори и преподаватели. Трябва да се направи една централизирана система, която от началото да поднесе точно и ясно всичко на децата.

 - Коя е най-ранната възраст, в която трябва да се започне с такъв тип обучение?

 - Според мен, тази шведската система е рационална - от 1 клас. Иначе що се отнася за вкъщи, аз лично съм привърженик на тази система – когато детето пита, да му се отговори. Детето може да пита на 5 години, на 6 години, може да пита от къде се е появило. И му се казва откъде се е появило, без да му се говори за щъркели, зелки и т.н. Просто му се обяснява на ниво, което то ще може да разбере. Каквото пита - му се отговаря, а не ние да му четем някакви лекции за сексуален живот или контрацепция, или за някакви сложни неща, които още не са му дошли до главата като въпроси. Щом детето попита нещо, не бива да му отговаряме: „Малък си или малка си още, като пораснеш ще разбереш”. Това е най-честият отговор, с който родителите отбиват подобни въпроси. Но това е много неправилно, защото щом на детето му е дошъл до главата този въпрос, той ще го занимава и ще получи изопачен отговор от другарче или от улицата. Така че щом пита, трябва да му се отговаря точно, без заобикалки.

 - Има ли стереотипи в работата Ви, с които се налага да се борите по отношение на стерилитета, ин витро процедурите?

 - Има необходимост човек да се бори с разни стереотипи при гинеколози, които не са подготвени по отношение на съвременните методи на борба със стерилитета. Защото основната маса от българските доктори в провинцията особено са заспали на ниво взета специалност преди 20 години, примерно. Каквото са научили тогава, това им е в главата и нищо ново не са научили. За мен основен критерий за това колко струва даден лекар е това дали той ходи по конгреси. Дружеството по акушерство и гинекология е много активно и правим по два конгреса всяка година задължително – единият е акушерски, другият е гинекологичен. Това е основно място, където всеки един гинеколог в България би могъл да научи нови неща. Защото на тези конгреси човек си сверява часовника. Има една група, която ходи много по различни международни конгреси, от там носим новите неща и тук вече ги предаваме на местно ниво на нашите колеги. От 1400 гинеколози в България на конгресите идват 300 - 400 души и то почти едни и същи хора. На другите просто не им се ходи, не им се дават пари. За какво да ходят? Те си знаят. А постоянно възникват нови неща. В медицината, ако не четеш постоянно, ако не си в крак с това, каквото излиза, ти безнадеждно изоставаш. Моето впечатление е точно такова, че основната маса от акушер-гинеколози изостанаха по тази причина, че не ходят на конгреси, не четат и се сблъскваме с какви ли не дивотии, правени от гинеколози. Човек с 20-30 години стаж прави глупости.

 - При проблеми със стерилитета само с жената ли работите или с двойката като цяло?

 - Във всички случаи се работи със семейната двойка. Някъде в около половината от случаите се установява, че проблемът е в мъжете. За съжаление моето лично впечатление е такова, че при мъжете зачестяват проблемите. Съвсем наскоро видях една спермограма, при която само 5% от сперматозоидите бяха нормални. Всички други бяха с аномалии, което е страшна картина. Този човек сигурно е в някаква неблагоприятна обстановка или води вреден начин на живот. И с мъжете работим, в много тясна колаборация с проф. Узунова, със секцията по андрология към урологията в Медицинска академия. В нашата сграда е Институтът по ендокринология, където също се занимават с мъжкия стерилитет.

 - Каква е профилактиката при мъжете?

 - Профилактиката при мъжете е здравословен начин на живот най-вече – без алкохол, без цигари. Заседналият начин на живот при мъжете е много вреден. Принципно тестисите са проектирани да стоят извън човешкото тяло, на по-хладно, а при човек, който е седнал по цял ден, тестисите са „гушнати” на топло. И това се отразява на качеството на сперматозоидите. Мъжете не трябва да работят в лоша среда.

 - Какви са най-честите причини за проблемите със стерилитета?

 - Безспорно всичко е свързано с профилактиката. Най-честите проблеми са ендокринните, частично или изцяло запушване на тръбите при жените, липса на овулация. При мъжете – професионални вредности, лоша спермограма. Понякога има и имунологични проблеми.