Доц. Снежина Василева: Не лекувайте сами акнето

Доц. Снежина Василева от Александровска болница, специалист по кожни и венерически болести

Специализирала сте в Париж и в Лион, в биографията ви пише също, че сте изнасяла лекции в Йерусалим, Вашингтон, Мюнхен, Флоренция. Освен че лекувате, преподавате и се занимавате с изследователска дейност. Какво коства на един български лекар да бъде толкова високо квалифициран?

Зад това вероятно стоят много качества. Трябва много да четеш преди всичко. Това е характерно за медицината, както знаете. Непрекъснато трябва да четеш новото, което излиза, защото медицината се развива, дерматологията още повече и непрекъснато сме заети с този процес на ъпдейтване на нашите знания и възможности. При медицината и дерматологията трябва да си доста упорит, за да може да издържиш на темпото. И за дерматологията специално трябва да имаш и един художествен поглед към нещата, защото нашата специалност е много свързана с външния вид, така че ние сме и малко художници. Дерматолозите трябва да имат и едно друго качество, което малко ни приближава и към криминалистите. Много често в нашата специалност ние трябва да разберем или какво е причинило даден кожен обрив, било то от битовата или професионалната среда или кой го е причинил при т.нар. венерически болести, които са част от нашата специалност.

Често ли се срещате с пациенти, които имат алергия от метали?

Да, алергията към метали е честа и поначало кожните алергии са една много сериозна част от нашата патология. От тези метали никелът е на преден план и тази алергия има много лица.

Какви са симптомите на тази алергия?

Обикновено се касае за екземни плаки. Основният симптом на една екзема е сърбежът и появата на едни специфични обриви, които се манифестират със зачервяване на кожата, появата на едни дребни пъпчици, които както казват пациентите, отделят малко водичка, засъхват в корички, в зависимост от стадия имаме различни форми на екземата. Но при една контактна екзема докато не се премахне алергенът, виновникът за обрива, тези симптоми продължават. Разбира се, ние можем да приложим средства, които да облекчат сърбежите, но основното е да открием кой е причинителят и да се помъчим в максимална степен да нямаме контакт с този причинител. Има някои други прояви на алергията към никел, които са малко по-редки, с които се сблъскваме по-рядко и които са нови постижения на дерматологията. Т. нар. системен дерматит към никел, който трябва да се познава, той вече може да се прояви с обриви, които са по-далеч от мястото на контакта, обриви, които са по цялото тяло разпръснати, но това са редки случаи.

Кои са другите причинители на кожни алергии освен металите?

Кандидатите са много като алергени. Ние можем да ги идентифицираме, като това става с една специална техника. Има изработена една европейска стандартна серия, съдържаща най-честите субстанции, които могат да причинят алергична реакция в кожата. Вторият най-чест алерген е парафенилендиамин, това е субстанцията, която придава черния цвят. Например черният цвят в боите за коса, във временните татуировки с къна, които се предлагат по курортите. Понякога това може да бъде и част от дрехите. Тази тема трябва да се коментира с дермоалерголози.

Кои са най-честите кожни проблеми, които се срещат при бебетата и децата?

Детската кожа много често реагира на външни дразнители, с малко по-различни по степен реакции отколкото кожата на възрастните и това е нормално. Във връзка с това, че едно дете е с пелени, в областта на пелените, много често наблюдаваме т.нар. дерматит от пелени, възпаление в областта на седалището, на бедрата. Понякога става въпрос за т.нар. себореен дерматит или не често сменяният памперс, но това с пелените за еднократна употреба по-рядко го наблюдаваме.

Не е ли прекалена грижата, която се препоръчва за поддръжка на кожата на бебетата – пудри, кремове, гелове и т.н. Ако се спазват препоръките, трябва бебетата непрекъснато да бъдат мазани с козметични продукти, не е ли това прекалено?

Разбира се, нищо прекалено не е хубаво. Аз не смятам, че това трябва да се превръща в акцент при гледането на детето. Не трябва да има и премиване, не трябва да се изсушава детската кожа с многократно измиване - сутрин, обед, вечер. Кожата се изсушава, отмива се и нейната водно-липидна мантия и трябва да нанасяме задължително емолиентен крем след това. Едно къпане с меко средство през ден е достатъчно. Иначе - едно изплакване на критичните зони и нанасяне на крем, който да предпази гениталиите и седалището от контакт с урината в памперса и изпражненията.

Често ли се сблъсквате с кожните алергии към лекарства?

Лекарствените дерматози са една много голяма група заболявания, която съдържа в себе си лекарствени алергии към някакъв медикамент. Но освен алергични реакции може да имаме и т.нар. неалергични реакции, които биха могли да наподобяват други заболявания на кожата. Изобщо лекарствените дерматози носят званието "най-големият имитатор в дерматологията", защото могат да наподобят най-различни заболявания. Така например една уртикария може да се появи от лекарства, но може да имаме и други заболявания, които да са отключени от лекарства. Освен лекарствените дерматози, другият най-голям имитатор в дерматологията, това е добрият стар сифилис.

Макар и професионалните ви интереси да са насочени към по-сериозните заболявания, не мога да не ви попитам и за акнето – проблем, които вълнува много хора. Какви са най-честите причини за тежката форма на акне при младите хора?

Акнето е един много често срещан проблем, аз предпочитам пред пациентите да не го наричам заболяване, защото то е състояние, но то си е заболяване и трябва да се лекува. Има ли акне, което не е излекувано, това означава, че не е намерено правилното средство и трябва да се потърси друго. В момента разполагаме с един много богат арсенал от различни медикаменти, които въздействат по различен начин на причините за появата на младежкото акне.

Какви са най-честите причини?

В патогенезата на това заболяване взаимодействат няколко фактора, но един от тях е повишената продукция на секрета на мастните жлези, повишената продукция на себум. Също така се намесва участието на някои бактерии, които обитават космения фоликул, особено в т.нар. себорейни зони. По този начин се разграждат масните киселини, те дразнят кожата и се появява т.нар. пъпка. А тази пъпка младите ни пациенти започват да я стискат, да я унищожат, а това е изключително вредно, защото то води след себе си до появата на едни корички, които трябва да отпаднат, да заздравее тази тази "изстискана лезия" и на мястото се развиват пигментации, петна, които вече по-трудно се премахват. Ето защо не трябва да се самолекуваме.