Душо Гавазов, кмет на Мъглиж: Вината винаги се търси там, където я няма

Душо Гавазов, кмет на община Мъглиж разказва за трагичните събития в социалните домове в село Ягода, предисторията на разкритията и отговаря на критики, възникнали в социалните мрежи. Информацията е от първо лице и дава възможност да си представите цялата ситуация, която още вълнува хората.

Господин Гавазов, можете ли да опишете как се развиха събитията на 6 юни, когато започна проверката в социалните домове в село Ягода?

Веднага се отзовах и започнах разговори със собствениците. Буквално след 3-4 минути вратите бяха отворени, бяха поднесени извинения към изпълнителната власт, и контролните органи влязоха и започнаха да изпълняват своите служебни задължения.
Искам да разсея всички съмнения и клюки в социалните мрежи, че кметът на Мъглиж и кметът на Ягода са били там, защото са "съпричастни към този проблем". Като хора всички сме съпричастни към този проблем, но като администратори аз, нито още по-малко кметът на Ягода, имаме някаква съпричастност.
Подчертавам категорично - нека да стане ясно на всички: в България винаги вината се търси там, където я няма. В България винаги бягаме след трагедиите, вместо да правим всичко възможно да ги предотвратяваме.

Това е частен социален дом, който може да бъде проверяван единствено и само от оторизираните за целта контролни органи.

Споменахте и кмета на Ягода. По-рано в разговора стана въпрос, че това е едно село, едно малко населено място. Вие като кметска община не сте знаели за съществуването на този дом?

Както имах честта да кажа преди няколко дни на изслушването, ще го кажа и на вас - аз не съм от хората, които си крият и бягат от човешките си отговорности. Затова казах, че тук става въпрос за човешка отговорност.
Аз знаех само за съществуването на този дом, не знаех, че хората са настанени и в комплекс "Ягодите".

Това беше публична тайна. На мен са ми се обаждали много близки. Имайте предвид, че проблемът с такъв тип хора е изключително сериозен. Много интелигентни хора не са пощадени от това заболяване.

Деменцията като медицински проблем има някакво решение в годините напред, ако има правилна и подходяща превенция. Тя не може да бъде излекувана, но може да бъде забавена. Публична тайна беше, че там условията "не са много добри", но това витаеше в пространството в последните 4-5 години.

⇒ Как да се грижим за болен с деменция

При условие, че държавата не може да влезе и да направи законова проверка, за която има абсолютно всички правомощия и забележете - задължения, "най-голямата вина" е на кметът на Ягода и на кметът на Мъглиж за това, че не са уведомили държавата за подозиращи се лоши условия и противочовешки условия?
Сами съзнавате, че утре и аз, и кметът на Ягода щяхме да се превърнем в подсъдими и щяхме да бъдем осъдени и да изплащаме може би и до днес, според присъдата на собственика на дома за разпространяване на невярна информация.

Влязохте ли вътре в дома? Какво видяхте от човешка гледна точка?

Аз не съм влизал. Моята роля беше само да вляза на 3 метра, за да мога да говоря със собствениците и да ги убедя да отворят вратите на дома, за да могат да влязат контролните органи. Моето място не е било там, нямах и право да бъда там, защото нито съм контролен орган, нито законово и юридически по някакъв начин съм съпричастен към този проблем.

Искам да бъда разбран много добре - като човек изпитвам абсолютна съпричастност към това, което се е случвало там.
Ако ми позволите, искам да задам един риторичен въпрос към нашата зрителска аудитория и да ги накарам да се замислят върху някои чисто човешки проблеми, които много пъти остават незабелязани в напрегнатото ни ежедневие.
Вие сами видяхте и разбрахте, че в рекламните брошури условията са били представени като прекрасни. Между другото, искам да ви кажа, че това са може би два от най-атрактивните и най-красивите парцели в село Ягода - единият е бившият пионерски лагер, другият е комплекс "Ягодите".

Аз обаче се чудя на спокойствието и на ентусиазма на онези близки, които са оставяли родителите си в този дом при ясно разписани античовешки параметри. На тях им е било обяснявано, че няма да могат да влизат в жилищните стаи, че ще могат да правят свиждания само с разрешение на собственика на дома - въпросният Валентин Желев.
Когато са отивали, са били връщани от вратата. Какво сърце трябва да имаш и колко трябва да си безотговорен към тези, които са ти създали живота, за да не те направи впечатление, че всичко това, което се поставя изначално като условие, за да приемат твоите родители в дома, е една скрита форма на жестокост и най-вероятно нехуманно и некоректно отношение към родителите.

За да потвърдя вашите думи - имаше изказвания от хора, които са търсили варианти да оставят свои близки в подобна институция...

Да, и когато са стигнали именно до опцията в село Ягода, разказаха точно същото - че когато са питали за свиждания, когато са питали дали ежедневно да се носи храна или каквито и да е други продукти, им казали: "Идвате до вратата и край. Оттам нататък няма да ги виждате, само чрез изрично съгласие на собственика."
Има, разбира се, много хора, които именно заради тези, как да кажа, меко казано странни първоначални условия, са се върнали още преди да подпишат какъвто и да е договор.

Защо в последните години има само един сигнал?

Аз направих справки от 2020 г. насам - в последните 4 години и половина в деловодството на общинска администрация Мъглиж има постъпил само един сигнал.
Не знам, може да е имало сигнали, които не са стигнали до нас, а са били изпратени директно към контролните органи, но ето, аз ви казвам - това е един сигнал, който показах публично. Беше в края на новата година. Абсолютно - това е единственият сигнал. Както виждате, след този сигнал, защото тук вече има обективни предпоставки за нарушаване на правата на хората там, защото в този сигнал стоят имена, човек с телефон, с адрес и така нататък. Ние като държавна и обществена институция сме направили това, което трябва.

Кога се сменя статутът на тази така наречена "социална институция"?

Ето вижте колко са изобретателни тези хора. Когато виждат, че явно проверките ще станат нещо рутинно, те се отказват от лиценза си. Мисля, че се е случило това в края на март.
Ще ви кажа защо. Защото когато сме били на срещата тогава - когато мой служител е присъствал на неосъществената проверка - въпросният Валентин Желев е заплашвал, че ще "изкара хората пред общината, че ще си хвърли лиценза за извършване на социални дейности и ще остави тези хора на грижите на общината и държавата".
Моята експертка му е обяснила, че ако реши да прекрати лиценза си, в рамките на 30 дни той трябва да подаде уведомително писмо в общината. Ето затова мисля, че го е направил това в края на март, защото в последния ден, в края на месец април от този 30-дневен срок той е подал искане в общината - не е искане, а уведомление, защото ние не сме нито лицензиращият, нито отнемащият лицензите орган - е подал уведомление, че спира със социалните услуги.
След това той не прави къща за гости, а отдава стаи под наем. За всеки един от хората това, което разбрах след проверката - не съм присъствал, но това, което разбрах, е, че е имало сключен договор за наем на стойността от 950 лева, което на практика най-вероятно е било скрита социална услуга.
Но тези стаи под наем, които се отдават, не подлежат на категоризация в общината. Той не е длъжен да подава искания за категоризация в общинската администрация, каквито би бил длъжен, ако тези сгради са ситуирани като къщи за гости.

⇒ Цял живот съм работил в Института за пшеницата, а тук се моля за филия хляб - "стаите под наем" за възрастни

Тези сгради негова собственост ли са?

Да, негова собственост. Същият казус е и в село Говедарци, община Самоков. Ето, значи виждате, че има доста сериозни пробойни, доста сериозни пропуски в нашето законодателство, което дава възможност на определени лица в такива случаи да лавират, да бъдат максимално гъвкави и да избягват ударите на закона.

Използвахте думичката "превенция" по-рано в разговора. По отношение на тези услуги как би могла да бъде приложена от тук нататък?

Аз много се радвам, че бях част от изслушваните в Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че съм умерен оптимист относно това, което се случи в държавата по няколко причини.

• Първо, ще се намери сграден фонд, в който да бъдат настанени - една от мерките, които предлага Министерството на труда и социалната политика. Да се проучи сградният фонд в общините и готовността на общините да предложат такъв сграден фонд за настаняване на възрастни хора. Има такъв сграден фонд. Не е тайна. Има много прекрасни сгради, които с годините се рушат поради липсата на инвеститорски интереси и на финанси от страна на държавата.
• Второто, което ще се случи - ще се увеличи броят на служителите в така наречените контролни органи, които, както разбрахме всички към момента, са правили недостатъчно.
• Третото - ще се криминализират голяма част от деянията, които в момента са оставали пощадени от закона.

Само че аз имам един много, много сериозен въпрос. Защото говорим за превенция.

Казах и в самото начало - деменцията изисква диспансеризация, чести срещи и прегледи с психиатър. Изисква социална рехабилитация.
Сега това е първият въпрос, който зададох и ще го задам и тук: смятаме ли, че имаме достатъчно качествено, бързо и леснодостъпно здравеопазване, за да могат тези хора, дори с нарушение на интелектуалните способности, да стигнат до него, дори и с помощта на техните близки?
Ще ви кажа - не. Една клинична пътека за инсулт в момента, ако не ме лъже паметта, е четири дни. Един инсултно болен за четири дни няма как да се възстанови, защото тежкото предстои по отношение на неговата рехабилитация.
Такива хора биват изписвани, връщани в домовете и оттам нататък почват проблемите за техните близки. Започват да се търсят хора на свободния пазар, така наречените "гледачи", които да могат да гледат тези хора.

Понякога става въпрос за необходимост от 24-часови грижи...

Тези 24-часови грижи по сега действащите ставки, искам да ви кажа, че на черно такива хора-"гледачи" взимат между 8 и 12 лв. на час. Сами разбирате какви суми трябва да отделят близките на подобни пациенти.
Вторият ми основен въпрос обаче. Хубаво, има сграден фонд, има повишаване на числото на контролните органи, но за да бъде една социална услуга качествена, не е необходимо само контрол на тази услуга. Трябва да се създадат и подходящи условия.
Моят въпрос е следният: след като от години имаме категоричен недостиг, бих казал глад, от медицински сестри и санитари, искам да попитам от къде ще намерим медицински сестри и санитари, които да въведем във всички тези домове, за да можем да предлагаме качествена услуга?

Появи се информация за над 700 смъртни случая в тези домове. Къде са били погребани тези хора?

Преди няколко дни ми се обади една журналистка от Стара Загора. Помоли ме за справка за броя на починалите в домовете в село Ягода.
Изрично обясних на дамата, че такава справка не може да бъде дадена, защото в ГРАО, в общинска администрация Мъглиж, респективно в кметството на село Ягода, няма как да знаем кой къде е починал.

Всички мои колеги, които са писали удостоверение за смърт, знаят много добре - всички тези лица са починали на друго място. Единствените хора, които могат да дадат ясна и точна информация за това колко хора са починали в домовете, са самите собственици на домовете и лекарите, които са издавали удостоверенията за смърт.

С това удостоверение за смърт се отива при кмета на населеното място, който издава смъртни актове. Но по никакъв начин кметът на населеното място не знае и не е длъжен да знае къде е настъпила смъртта.
Тези хора не са погребани в Ягода. Тези хора са транспортирани най-вероятно след това от техните близки чрез погребални агенции, с които най-вероятно са работили тези домове.

Вечерта имах неудоволствието да прочета навсякъде по водещи медии, да чуя по национални телевизии в ефир, че "773 болни са починали в домовете".

773 човека са починали в село Ягода от 2020 до месец май 2025 година.

Факт е, че тази висока смъртност в населено място, в което живеят около 3000 души, е изключително висока. И е главно за сметка на домовете, но когато искаме да сме точни, искрени с фактите, с имената, с хората, с обстоятелствата, трябва да го кажем.
Повтарям отново - 773 е броят на хората, които са починали в село Ягода, а не само в домовете. Не са погребани в Ягода, погребани са по родните места.

Какви изводи могат да бъдат направени от властта като местна власт и от държавата след този случай?

Извън злобността, извън евтиния политически пиар и радостта от някакви минимални политически победи, има генерални изводи, които гарантират живота и здравето на хората, особено в малките населени места.
Основният принцип на местната власт е точно този: опазване на здравето и живота на хората. Ако не можеш да помогнеш, поне да не вредиш.

Мисля, че генералният извод, който би могъл да се направи в тази ситуация, е следният: че когато има синергизъм в работата на местната власт и на националното управление, резултатите не закъсняват. Справка: 6 юни 2025 година, село Ягода.
След ликвидирането на тези "къщи на ужасите" последва ликвидирането на още една "къща на ужасите" в Говедарци, последва ликвидирането на още няколко дома във Варна, където също имаше нечовешки условия.

Хубавото е другото. Както и преди няколко дни в един от моите постове казах, че човек трябва да казва "благодаря", когато има защо. Искам да кажа наистина "благодаря" на държавата, защото управлението на една община не е само бюджет.

Бяха отпуснати доста финансови средства за село Ягода. То е курортно селище от местно значение. Някои написаха, че Ягода била известна само с банята и с домовете или "къщите на ужасите".

Не, не е така. Ягода е известна със своята геотермална минерална вода, която е в топ 5 на най-лековитите води в Европа. Ягода се развива и се обновява ежедневно. В Ягода живеят около 3000 души, като в летните месеци стигат до 6000 души.
Не залагам особено големи очаквания на бюджета. Залагам повече на това, че диалогът между държавата и местните власти се възстанови. Наистина, от 6 месеца има диалог между държавата и местните власти.

Инфо Зона – 16 06 2025 – Домът на ужасите – хронология и изводи – гост Душо Гавазов - видео