Д-р Даниела Дариткова: Фаталните инциденти с бременни са огромна трагедия за близките, но и за лекарите

  Д-р Даниела Дариткова е зам.-председател на здравната комисия в НС от ГЕРБ.

  - Доктор Дариткова, като действащ лекар как си обяснявате инцидентите с родилките в рамките на месец - като някаква закономерност или по-скоро случайност?

  - Чисто емоционално подобна поредица от инциденти се приема трагично, но трябва да се запознаем с конкретните факти по случаите и тогава да правим заключения дали става въпрос за лекарска грешка, или за усложнение на бременността и раждането. Подобни усложнения стават и в акушерската практика на другите страни. България се стреми да подобрява показателите за майчина смъртност. Все още се движим около средните стойности за европейските страни, но сме с по-добри показатели от САЩ.

  Фаталните инциденти с бременни са огромна трагедия за близките, но и за лекарите, защото само който не е практикувал, не разбира как сериозно лекарят преживявавсеки един случай.

   Той се обръща към себе си и към съвестта си, задава си непрекъснато въпроси на кой етап нещата са излезли от неговия контрол, можел ли е да вземе друго решение. Искам да се върне вярата на пациентите, че лекарите упражняват професията си отговорно.

  - Трагичните инциденти дадоха възможност да се преосмисли изборът на екип, дори шефът на ВМА ген. Стоян Тонев е казал, че това е обида за доктора. Вашето мнение като лекар?

  - Дебатите се концентрираха около избора на екип, но това не е най-сериозният проблем на системата. Подобна практика е въведена в някои болници отдавна. Целта е да се стимулира финансово трудът на лекарите, които са предпочитани от пациентите, защото клиничните пътеки като начин на финансиране не го отчитат. Чрез наредба министерството регламентира параметрите на избор на екип в лечебните заведения.

  При администрирането на това решение има много нередности, невинаги се спазва доброволното начало. Ако от болничните ръководства се упражнява контрол върху прилагането на тази практика, тя може да остане като начин за допълнително финансиране “на светло” на по-добрите лекарски екипи. Регламентът е полезен и за пациентите, които ще са информирани за възможностите. Постави се на обсъждане и въпросът за плащане чрез доброволен здравноосигурителен фонд.

  Дебатът е важен, защото откритото обсъждане на проблемите води до изчистване на негативите в системата и напрежението, натрупано между лекари и пациенти. Това е най-голямата ми тревога напоследък - този срив на доверието. Той демотивира лекарите, които отговорно практикуват. Липсата на доверие в системата на традиционната медицина най-много се отразява на пациентите.

  - Защо здравната система се оказа най-закостенялата и години наред не подлежи на реформа?

  - Клишира се коментарът, че системата е чувствителна и не търпи резки движения, но през последните 20 години се случи много. Аз помня времето, когато трудът на лекарите не се смяташе за достатъчно достоен и те се пращаха на бригади в селското стопанство. Помня и ужасяващата бедност на болниците в първите години на демокрацията. За последните години се случи драматична промяна в начина на финансиране и организация на здравеопазването.

  Разбира се, следвайки чуждите модели, не успявахме да се съобразим с българските особености и във времето отчитаме, че някои от решенията не са били най-правилните. Оставихме негативните практики да се мултиплицират. Поемайки отговорността за управлението, ние заявихме намерение за решителна промяна, но загубихме ценно време в туширане на остро възникнали проблеми и се отклонихме от дългосрочната визия.

  - В програмата на ГЕРБ бе записано, че ще разруши монопола на здравната каса. Защо 2,5 г. това не се случва?

  - Може да се оправдаваме с обективната реалност като смяната на екипите на министерството и дефицит на комуникацията между здравна комисия - министерство - здравна каса. Трябваше наистина по-бързо да се извършат стъпките в прецизиране на основния пакет, който се поема от касата.

  Да се предложат допълнителните услуги на доброволните здравноосигурителни дружества, в чието лице ние виждаме партньор за усъвършенстване на здравноосигурителния модел. В нашата програма бяхме начертали конкретни стъпки, но си признавам, че се забавихме в реализирането им.

  Надявам се следващата година да успеем да направим системата малко по-дружелюбна. Усилията ни трябва да бъдат насочени към оптимизиране начина на финансиране на болничната помощ и осигуряване справедливост в достъпа на населението до медицински услуги.

  - Дори министърът на здравеопазването призна, че ако имаш пари, получаваш добро здравеопазване.

  - Това е печалното. Формално се твърди, че всичко се плаща от касата, а реално не е точно така.

  - Министър Константинов дойде от лекарския съюз с идеята да направи реформата. Все още ли се ползва с доверието ви?

  - Ние сме партньори с министър Константинов за това, което искаме да направим като представители на политическата сила, която управлява здравеопазването. Това е вторият министър, който идва от ръководните структури на съсловната организация и има възможност да наложи вижданията на лекарите за реформата.

  - Видяхте какво направиха лекарите в Словакия, мислите ли, че това може да се случи и у нас?

  - За съжаление мисля, че такава солидарност не е възможна между колегите. Във времето има голямо разединение между тях. Разслоението започна още с установяването на реформата, когато към здравната каса преминаха първичната и специализираната помощ, а болниците, спешната помощ и другите структури останаха на бюджетно финансиране. Връзките между отделните нива на системата още не могат да се възстановят, оттогава започна това противопоставяне.

  После се даде възможност при остойностяването на клиничните пътеки отделни лобита да получат по-добро финансиране.

  Защо никой не говори за избор на екип в инвазивната кардиология - там услугата е много добре остойностена, лекарите получават достойно заплащане и не се налага на пациентите да плащат допълнително. Лекарският съюз се лута в самоопределението си като съсловна или синдикална организация и не се ползва с достатъчно доверие от всички колеги.

  - Курбан ще помогне ли на системата, както препоръча премиерът на лекарите?

  - Ако перифразираме една поговорка, системата иска сериозна реформа, а не молитва. Но аз като вярваща християнка и от позицията на 20-годишния си лекарски опит мисля, че в някои случаи се налага да разчитаме и на такива алтернативни методи.

  Знанията, уменията, опитът помагат, но и упованието в по-висши сили дава кураж. Уникален български модел е пациентите да отиват при лекаря с конкретни искания за изследвания и лечение. Нека да се доверяваме повече на лекарите - те затова учат и специализират. Дайте повече доверие и благодарност на лекарите, които работят в България, защото въпреки условията те го правят с голяма любов.