Д-р Никола Василев: С течение на годините плодовитостта намалява

  Доц. д-р Никола Василев е национален консултант по акушерство и гинекология. Това е един доктор, на когото много жени и семейства са благодарни. Името му е доста популярно, защото той е бил министър на здравеопазването, както и вицепремиер.

 - От кога до кога беше всъщност вицепремиер?

 - Това беше на два пъти. Веднъж в кабинета на Филип Димитров през 1992 г. и втори път в служебния кабинет на Ренета Инджова през 1994 г.

 - Добре ли са твоите колеги като ниво, като специалисти, като равнище? На световно ниво ли са акушер-гинеколозите?

 - Аз лично не знам какво значи световно равнище. Бил съм в акушеро-гинекологични болници и кабинети в Европа и извън Европа. Не мисля, че моите колеги отстъпват на своите европейски и извъневропейски колеги, както в добрите си, така и в лошите си страни.

 - Смяташ, че наистина в България това, което се прави във вашата област, е същото, което би се направило в Америка, в някакви водещи клиники в Европа, така ли е?

 - Във водещите клиники в България се прави същото, което се прави и във водещите клиники в Европа. В неводещите клиники в България се прави и в неводещите клиники в Европа.

 - Удобно ли е да те питам тогава кои са водещите клиники в България?

 - Нашата специалност е доста обемна, многостранна и затова не може да се каже, че има една универсална водеща клиника по акушерство и гинекология. Дълги години такава болница е „Майчин дом", където работех дълги години. До ден днешен това е настина една много добра болница. Много добра болница е и „Токуда", където има силно звено по акушерство и гинекология, воден от един много подготвен млад шеф, от който аз очаквам да видя много като развитие. В София има прекрасни родилни домове. Тези общински болници, които по традиция наблягат повече на родилната помощ, отколкото на оперативната гинекология, въпреки че работят и оперативна гинекология, са на добро ниво. Това са както „Шейново", така и бившата „Тина Киркова", а сега „Света София". Има и частни болници в София и страната, които се стараят да поддържат ниво. Не можем да не споменем и Университетската болница към Онкоцентъра в Плевен на проф. Горчев.

 - До тук говориш за болници и клиники, които се намират в София, с изключение на тази в Плевен?

 - Да, точно така. Много особено място обаче заема и Онкоцентърът в Плевен с тази апаратура, която беше инсталирана там и работи за вече трета или четвърта година. Това е роботизирана хирургия. Основното, което прави уникален този център е роботът „Да Винчи", който доскоро беше единственият на Балканския полуостров, но вероятно вече не е, а у нас е единствен.

 - С какво е по-добър от другата техника?

 - Той е по-лош от другите по-традиционни методи на опериране, защото лишава болния от прекия контакт с този, който го лекува. На мястото на ръцете на лекаря има една система от лостове, която е много съвършена и се работи с ръцете на робота. Аз много добре разбирам защо това е така. Това, което аз изтъквам като лоша страна, мощните апологети на този метод го изтъкват като добра страна. Те казват, че на човек може да му затрепери ръката, вечерта може да е препил, сутринта да се е скарал с жена си, от възрастта може да са започнали пръстите му да стават по-слаби, докато при робота това нещо е изключено, защото той винаги е един и същ. Това е част от голяма и важна тенденция в днешно време - хората се страхуват от медицината, страхуват се от това, че ще бъде допусната медицинска грешка точно върху тях и тези страхове са напълно разбираеми. Те искат да получат стандартна грижа, независимо от това къде са, където човешкият фактор да бъде сведен до минимум и този робот показва това мислене. Спомням си, че едно време дойде тук един австриец в зората на промените и каза : „Абе, бях в един ресторант - опушено, не може да се влезе, влязох в друг - ноктите на келнера бяха черни, влязох в трети - една музика, не можем да се чуем и накрая видях Мак Доналдс и с облекчение въздъхнах". Това е същото. Това е макдоналдизация на медицината.

 - Да се плашат ли хората от тази техника или да й се доверят? Ако работата опре до рязане, винаги има и страх. Но дали да се плашим от човека, който не е безгрешен, или от робота, който може да греши по различен начин?

 - Там рискът от грешка наистина клони към нула, докато при човека клони доста повече от нула. Аз напълно разбирам аргументите и тяхната тежест на всички тези, които са „за" макдоналдизацията на медицината, но на мене ми е криво, че става така, защото вече съм прехвърлил отдавна билото на кариерата си и отивам към своя залез и ми е мъчно, че нещата тръгнаха по този начин. Това си е чиста носталгия.

 - Нека да си поговорим за нещата, които са се променили в твоята специалност през годините, защото в много отношения и в много посоки нещата са се променили. Предполагам, че отпускаш мисълта си от време на време по посока на такива реминисценции.

 - Реминисценции наспорил Господ, защото вече съм във фазата на реминисценциите повече, отколкото във фазата на конструктивизма.

 - Аз мисля, че е несправедливо да говориш така за себе си. Работиш абсолютно пълноценно, изглеждаш прекрасно и не разбирам защо в минало време говориш за себе си?

 - Не говоря в минало време, а просто в сегашно време правя реминисценции. Относно това, което се е променило мисля, че се е променило всичко и нищо. Това към, което са насочени нашите усилия, а именно да разпознаем някакво състояние, да го отделим от други подобни състояния и след това да се опитаме да го лекуваме, е едно и също. Това е човекът, това е жената, това е нейното дете, което се намира в утробата й. Това не може да се промени, едно и също си остава. Начините, по които подхождаме са се променили, но в дълбочината си те пак са едни и същи и има много повече улеснения. Друг е въпросът, че тези улеснения крият риск от грешка, ако човек им повярва до такава степен, че да забрави здравия разум и контакта с пациента.

 - Аз мисля, че трябва много неща да са се променили. По-различен начин се е раждало преди 20 години, отколкото сега; бебетата сигурно са били различни като превенция, като болести, които са им спестени; възрастта на майките, които раждат е различна със сигурност; болестите.

 - Да, възрастта на майките е изместена в посока нагоре, а бебетата са си бебета. Както наскоро се изказа един сегашен държавник за един предишен държавник: „Всяко нещо на този свят си има добри и лоши страни".

 - Сегашният държавник е Бойко Борисов, а предишният държавник е Тодор Живков, нали така?

 - Да, благодаря за това уточнение. Относно добрите и лошите страни с по-късното раждане има добри страни дотолкова доколкото дава възможност на жената да постигне някаква личностна и професионална реализация, а лошите страни са това, че самото забременяване стана по-трудно. Това си е природен процес, никой не е виновен.

 - От коя възраст нататък става вече по-трудно?

- Много е трудно да се отговори на този въпрос. Статистически една 20-годишна жена отделя яйцеклетка, годна за оплождане (т.е. овулира), около 20 пъти годишно, т.е. всеки месец. Някъде към 30 години това става девет пъти годишно. Значи има три цикъла, през които изобщо няма какво да оплоди човек. Към 40 години се обръща това съотношение на три цикъла, през които има какво да оплоди човек. Плодовитостта на жената намалява, както и на мъжа, разбира се, с течение на годините. Освен това за тези години жената живее, влиза в контакт с външната среда, с околната среда, може да бъде заразена от някакви инфекции, което да намали още повече нейната плодовитост. Същото важи и за мъжа. Безплодието, ако това е проблем, който ще обсъждаме, се дължи колкото на мъжа, толкова и на жената. Обикновено казват: „Таз булка е ялова" и традиционно е така у нас, но мъжът също може.

 - Понеже казваш, че при мъжа способността за правене на бебета намалява, също както при жената, там какви са възрастовите граници?

- Там обикновено се слага между пет и десет години отгоре. Ако за жената има граница 35 години, над която намалява нейната плодовитост, за мъжа е 40-45 години.

- А с бебетата какво е по-различното? По-големи ли са бебетата, акселерати ли са или после стават такива?

- Те после стават акселерати. Те не са по-големи, но се раждат повече по-малки бебета, защото акушерите не се стремят на всяка цена да задържат едно не дотам пораснало бебе в корема на майка му, тъй като възможностите за отглеждането на по-малки деца са доста по-големи. Но има ситуации, при които престоят на бебето и оставането му в майчината утроба е по-рисково, отколкото изваждането му на бял свят и подаването му в ръцете на медицината.

- Значи при бебета нищо ново?

- Аз мисля, че новото се дължи основно на високите технологии. Имаме три основни неща, които различават медицината на 21 век от медицината на 20 век и те са малко отделени от ежедневието. Едното е високите технологии, другото е поставянето на здравия човек в положение на предимство по отношение на болния, т.е. големите държави насочват повече средства за предпазване от болестите, отколкото за тяхното лечение. Това не е типично за България. Третото нещо в тази поредица е превръщането на процеса на лечение в покупко-продажба на стоки и услуги.

- Това добро ли е, лошо ли е?

- Не мога да дам преценка за това. На мен ми се струва лошо, защото имам носталгия към времето, когато медицината беше хибрид между наука, изкуство и занаят, пък сега си става една покупко-продажба на стоки и услуги и това лично мен ме натъжава, но знам, че е обективен процес навсякъде по света, не само у нас, и го приемам.

- По отношение на болестите, които гинекологията лекува, там промяна има ли? За тези десетина години предполагам, че много болести са станали по-лесно овладяеми от лекарите, а други пък са се появили, така ли е?

- По различен начин може да се отговори на този въпрос. Моята специалност много се влияе от модата. Излиза на мода някаква болест, започваме да я опознаваме, да търсим начини да я разпознаем. Например прочутата хламидия, която се населва в човешкия организъм и води до всички възможни ужасни последствия. Жената, каквото и да й имаше идва и си мисли, че хламидията е виновна. Развиха се начини за доказване на хламидията, след това лекарства за лечение на хламидията, за изтребването й. До ден днешен се използват по-често онези начини за доказването й, които всъщност са неверни. Те показват, че някога организмът е имал контакт с хламидия, но много трудно може да се каже дали в момента има контакт с този микроб. Все повече и повече хора се научиха, че трябва да се докаже не анти тялото, което си изработил срещу хламидията, а самата хламидия и все повече тя се доказва. Хламидията беше една такава мода, но тя вече си дойде на мястото. Друга мода в момента са човешките папиломни вируси. Те са на гребена на вълната.

- Това са онези ужасни неща, които предизвикват раковите образувания, нали?

- Те могат да предизвикат някои ракови заболявания, да. Най-тежкото обвинение срещу тези вируси е, че двайсетина от тях от общо двеста предизвикват рак на маточната шийка и всички са папилома вируси. Това са типове, те не са отделни вируси. Има над 200 типа. Случаите, при които инфекцията с папилома вирус завършва с рак, са около 1 на 2000 случаи. Така че ако даден човек се установи, че носи папилома вирус, това не е смъртна присъда, не е нещо ужасно. Най-обемното изследване показва 15 от тях.

- Ако все пак се открие наличие на някои от тези вируси, трябва ли да се отиде на доктор и да не се погребваш, без да знаеш?

- Безусловно. Този доктор, ако си е прочел урока, трябва да е наясно, че той този вирус много трудно може да го лекува. Той може евентуално да подпомогне организма да се самоизлекува, но едно от най-характерните свойства за този вирус е самоизлекуването и самоочистването на организма. Така че, изчаквайки го да се самоочисти, това не е пораженческо поведение, а съвсем резонно поведение. Ние не можем да го лекуваме, можем със стимулиращи имунната система препарати да подпомогнем процеса на самоочистване. Но наличието му непременно трябва да накара лекаря да изследва внимателно шийката на матката на тази жена, защото измененията, които се виждат в клетките, те вече са нещо реално, те означават, че тази клетка е тръгнала по пътя на своето раково превръщане, което е много бавно и трае 10-15 години, но е стъпила на тази пътека и вече това нещо може да се лекува, за разлика от вируса. Така че като метод за сигнализиране е много важно издирването на този вирус. Далеч не всички случаи обаче, които имат вирус, ще бъдат стъпили на пътеката, а пък още по-малко ще имат рак или ще са застрашени от рак.

- Може ли да се хване в басейн?

- Може да се каже на партньора, че е хванато в басейн. Но иначе трябва да се знае, че това се проявява изключително при контакт между два епидермиса и сексуални отношения.

- Басейнът опасен ли е?

- Басейнът е безопасен по отношение на този вирус.

- При теб сигурно непрекъснато идват хора, които имат грешни представи за някакви болести и симптоми. Какви други заблуди имат хората?

- Има два вида заблуди в моята лична практика. Едните ме дразнят, а другите не ме дразнят. Тези, които ме дразнят са предимно заблуди, насадени на фона на третата важна отлика на медицината на 21 век, в сравнение с тази от миналия век, а именно превръщането й в покупко-продажба на стоки и услуги. Защото както си е казано в ръководствата по здравеопазване и финансиране на здравеопазването, ние сега се радваме, че „парите вървят с пациента". Парите си вървят с пациента по пътеката, да не говорим за тези пари, които си носи в чантичката. Затова колкото повече лекуваме, толкова повече пари идват при нас. Това мен леко ме дразни, въпреки че понякога на човек е приятно да се замогне финансово.

- Отваря ли ти се дума за системата на здравеопазването, за вашата специалност? Имаш ли виждане, идея, някакво настояване или неща, които да бъдат променени?

- Не, никакви настоявания нямам.

- Вицове за гинеколози знаеш ли?

- Знам, но много малко от тях са чисти. Повечето от тях са обратното на чисти.

- Искаш ли да кажеш нещо за финал на разговора?

- Очаквам системата да се обърне към здравия човек и мисля, че това е разковничето на една успешна медицина.