Д-р Елисавета Наумова: Колкото по-рано се диагностицира нарушение на имунната система, толкова по-лесно може да се повлияе

  Проф. д-р Елисавета Йорданова Наумова е национален консултант по клинична имунология, началник на Клиника по клинична имунология и ръководител на Национална публична донорска банка за стволови клетки и костен мозък.

 - Клинична имунология, що е то?

 - Имунологията като наука датира от повече от два века. Тя е била свързана предимно със защитата от инфекциозни причинители, от инфекциозните заболявания, което е било бич в миналото. След това се установи, че това е една система, каквато е имунната система, която има голямо значение за трансплантациите на тъкани, органи и клетки и след това пък се установява, че тя стои в основата на един широк набор от болести в човешкия организъм. И именно затова се обособи като отделна дисциплина.

 - Имунната система пази от болести, но и разболява, така ли?

 - Да, има частица истина в тази сентенция. Имунната система е система, защото има свои органи, тъкани, клетки и хормони. Така че тя наистина е една обособена система и това също допринесе за обособяването й като отделна не само наука, но и основна медицинска специалност. У нас през 1994 година тя се обособи като преподаване на студентите в медицинските факултети и университети в пети курс. От 1997 година вече се специализира по нея и съответно след 1997 година излизат и първите специалисти по имунология. От 2005 година тя се раздели на клинична имунология и лабораторна имунология. Тук веднага събирам понятията и всъщност какво представлява имунологията - това е една комбинация от медико-диагностична дисциплина и клинична дисциплина. Именно затова ги има и двете специалности, като едната се получава от лекари, а другата се получава от другите специалисти с, както ние казваме, немедицинско висше образование, като биолози, биохимици, химици. И това е всъщност лабораторно-диагностичната част, която е лабораторната имунология. Клиничната имунология е основна медицинска специалност, специализира се четири години. Освен специфичните неща, свързани с фундаменталната и лабораторна имунология, две години се специализира клинична имунология. Също има и стажове, които се извършват в основните или в най-тясно свързаните с нашата дисциплина други специалности от вътрешните болести.

  Интердисциплинарна област е, защото стои в патогенетичните механизми на голяма част от заболяванията и затова обединява може би по-голямата част от дисциплините, от педиатрията и вътрешните болести. Затова е много важен тесният контакт между всичките специалисти, когато става дума за диагностика на едно заболяване. Любопитен факт е, че голяма част от пациентите, на които не може да се постави диагноза от тесния специалист, ги пращат при имунолог, за да намери всъщност причината за тяхното страдание. Преди години, когато аз бях студентка, когато не можеше да се постави диагноза, се пращаха при невролог и се казваше, че симптомите са на нервна почва. Сега казват, имате проблеми в имунната система. Но всичко е преплетено, разбира се, всичко има отношение към основното заболяване. Наистина трябва да се намери лекар, който да има търпението и познанията, разбира се, за да може да обхване всичките симптоми и поне да насочи пациента - какви специфични изследвания трябва да му се направят, кой специалист трябва да го консултира. И когато получи резултатите от всичките тези неща, да обобщи нещата и да постави една диагноза.

 - Кога се ходи на имунолог? Когато имаш недиагностицирана болест, когато често боледуваш?

 - Да, ще дам няколко практични съвета. Проблемите започват още с раждането, разбира се. Така че още малките деца трябва да се наблюдават. Ако има по-често от нормалното, за малките деца това е повече от осем пъти да се разболяват през годината с някакви интеркурентни заболявания на горните дихателни пътища. Ако са повече от осем, тогава трябва да се помисли дали няма нещо, предпоставка в нарушения на имунната система. При възрастните хора общоприетото е повече от четири пъти. Тези, които са над 65 години, също попадат в групата повече от четири пъти. Това, което е важно, е не само количеството, но и качеството. Ако тези инфекции се усложняват и стигат по пневмония, тежки отити, загнояване, причинени са от някакви необичайни инфекции или не се излекуват напълно от приложената терапия, тогава също трябва да ни светне червената лампичка, че има проблем с имунната система. Няма нищо лошо да се направи един имунологичен статус и тогава да се види в каква посока ще тръгнат нещата. Колкото по-рано се диагностицира нарушение на имунната система, толкова по-лесно може да се повлияе съответно това състояние и да се предотвратят усложнения.

 - Когато говорим за проблеми с имунната система, става въпрос за моментни състояния или за трайни проблеми?

 - Може да става въпрос и за двата вида. Едните състояния са т. нар. вродени или първични имунодефицитни състояния, които са сравнително редки, но не толкова, колкото си представяме, защото тук е и въпрос на ранна диагностика. Много голяма част от тях не се диагностицират и това е големият проблем, едно от усилията, които полагаме, да могат да се регламентират, да се направи всичко възможно за ранна диагностика при тези заболявания и да се включи съответната адекватна имуномодулираща или заместителна терапия. Това, което мога да кажа в момента, е, че плод на доста усилия на нашата имунологична общност е, че сега в проектонаредба 40 на МЗ вече са включени тези имунодефицитни състояния, за да може тяхното лечение да се заплаща от НЗОК, което досега не беше включено и съответно дори и ги диагностицираме, ние не можем да ги лекуваме адекватно.

 - Временните нарушения на имунната система от какво зависят, как се повлияват?

 - Те може да се преодолеят от само себе си. Плод са на различни причини. Стресът, разбира се, повлиява, защото той излива различни хормони. Не бих казала, че е на първо място. Това са фактори и те винаги са в комбинация. Факторите са свързани първо с недоброто и непълноценното хранене, на второ място са метаболитните нарушения, които са прекаленото хранене с определени хранителни съставки, които могат да доведат до затлъстяване. Това е проблем на съвремието, дори в детската възраст поради нерационалното хранене, което имат. Разбира се, ако става дума за някои хронични метаболитни заболявания като диабета, с повишаването на холестерола при възрастните хора, промените в липидната обмяна. Всички тези показатели водят до понижение на имунитета. Също е свързано с недостиг на витамини, на минерали. Така че ежедневната ни консумация на храни и начинът, по който живеем, се отразява доста сериозно на имунната система. И винаги това са първите въпроси, които задаваме, когато дойде човек при нас.

  Стресът не трябва да се подценява. За съжаление, доста млади хора, студенти, които имат желание за някакво развитие, се поддават на този стрес, вглъбяват се в някакъв симптом и започват да развиват състояния от типа на депресията, които ги изваждат от нормалния ритъм на живот, което наистина е доста тревожно.

 - Едно такова състояние отключва ли смущения по цялата система?

 - Няма органични промени, това са функционални проблеми, които се задълбочават и с времето може да отключат всякакви други заболявания. Друг важен момент е хроничната инфекция. Когато човек не си обърне внимание, непрекъснато поддържа някаква хронична инфекция, това също не е добре, тъй като може да доведе до т. нар. възпалителни или имуновъзпалителни процеси.

 - Какво означава хронична инфекция? Кои са най-популярните?

 - Това могат да бъдат недолекувани инфекции с всякакви вируси, дори туберкулозата в момента, която е латентно протичаща и има повишаване на броя на случаите, може да се сметне като тип хронична инфекция, бактериални инфекции, на които не се обръща внимание, не се лекуват. Това също поддържа една изкуствена активация на имунната система и би могло впоследствие да се променят хомеостазата и балансът и да доведе до някои автоимунни и други заболявания.

 - Кажете няколко думи за автоимунните заболявания.

 - Развитието на науката и на молекулярната биология допринесоха да се влезе по-интимно в патогенетичните механизми на тези заболявания. Това също е един дефект в имунната система, който започва да разпознава своите клетки като чужди и започва да образува агресия или различен имунен отговор срещу тях.

 - Кое кара системата да се обърква?

 - Доста са причините, механизмите са различни. Може да бъде по подобие на например една активирана имунна система към някакъв инфекциозен агент при хроничните инфекции. Когато той се изчерпи, организмът може да разпознае подобна генетична структура и в собствените клетки и да създаде съответно автоимунен отговор. Обикновено има автореактивни клонове, които са дефект още от узряването на лимфоцитите в човешкия организъм, които са се изплъзнали, и в един момент могат да се активират и да активизират самото заболяване. Има също генетични фактори, които са отговорни, голяма част от автоимунните заболявания имат т. нар. предиспозиция. Така че има различни причини, които могат да доведат до едно такова заболяване.

 - Колко знае медицината за имунната система, за заболяванията?

 - Имунологията е много бързо развиваща се наука. Може би и затова се насочих към нея, защото обичам предизвикателствата. Развитието на моноклоналните антитела, това са тела, които са насочени към определени антигени върху повърхността на клетките, имат различни белтъчни структури, към които се произвеждат тези антитела, помогна в диагностицирането на тези заболявания, включително на онкохематологичните заболявания, където това се прави вече като рутинна диагностика, някои туморни процеси. Другото, което направи революция в медицината, е тяхното приложение като лечебно средство. Т. е. вече специфично се атакуват определени клетъчни елементи и повърхностни антигени. Това даде възможност за т. нар. специализирана, специфична имуномодулираща терапия при тези заболявания.

 - Какво ново при трансплантациите, кои са новите моменти?

 - Трансплантацията на тъкани, органи и клетки вече е рутинен метод за лечение на органна недостатъчност навсякъде по света. В България също се извършват голяма част от тези трансплантации - бъбреци, черен дроб, сърце, роговица. Проблемът тук е, че е малък броят на трансплантираните. Далеч по-големи са нуждите, които имаме. Поддисциплина в трансплантациите е трансплантацията на стволови клетки, която е една много бързо развиваща се наука, изключително модерна. Напоследък тенденция е регенеративната медицина, в която се правят много опити и много колективи работят. Все още е в научноизследователската сфера, разбира се. За използването на стволови клетки в зависимост от източника именно за възстановяване на костния мозък от една страна, това е рутнния наичн за лечение на злокачествени хематологични и някои незлокачествени, някои генетични, имунодефицитни.

 - Съветвате ли всяко семейство при възможност да замрази стволови клетки с перспектива те да бъдат използвани за лечение на децата?

 - Стволовите клетки имат три източника - костен мозък, периферна кръв и кръв от пъпна връв. От първите два източника могат да се вземат стволови клетки във всеки един момент от живота на човек, ако има нужда от това. Кръвта от пъпна връв може да се съхрани веднъж. В нашата болница е създадена единствената национална обществена банка за стволови клетки, където се съхранява кръвта от пъпна връв на родилки, които биха искали доброволно и безвъзмездно да я дарят за целта на алогенна трансплантация, т е. тя да бъде използвана за който и да е пациент по света, тъй като има една обща мрежа, в която всички тези данни се подават. Тъканната съвместимост е разковничето и стои в основата на успеха на една трансплантация. В автоложните банки се съхранява кръвта за самия индивид, ако след 10-20 години се разболее. Аз бих посъветвала всички майки да си дарят кръвта в обществената банка, защото в момента това е утвърдената методология за лечение, могат и да помогнат на хиляди пациенти. И съответно да ползват, ако се наложи. Това е в настоящето. Ние лекарите сме практици и сме в настоящето. Разбира се, отворени сме за научноизследователска дейност. Участваме в различни проекти.

 - Имате две признати изобретения на рационализация.

 - Да. В тази посока науката върви напред. Не мога да кажа, че е с тези темпове, с които бихме искали, да се решат нещата. Нашата общност е малка, но много качествена общност. Имаме 40 специалисти по клинична имунология и 11 млади хора, които специализират, което означава, че има интерес към нашата специалност.. Всичките специалисти са наистина добри.