Д-р Мария Ивановска: При хроничен стрес имунитетът отслабва

Д-р Мария Ивановска е главен асистент по клинична имунология в Катедрата по микробиология и имунология в Медицинския университет в Пловдив. Работи и в Лабораторията по клинична имунология на Университетската болница „Свети Георги“. Д-р Ивановска е носител на награда „Питагор“ за млад учен за 2021 г. Това е най-авторитетното отличие в областта на българската наука, което се присъжда от Министерството на образованието и науката.

Със специалистката по клинична имунология разговаряме за награда „Питагор“, за изследването й, посветено на връзката между стреса и имунитета и неговото приложение в медицинската практика, но и за предизвикателството пред учените и лекарите днес.

Няма по-важно от това да следваш целите си и да не се отказваш, независимо от трудностите и препятствията по пътя, категорична е жената, обявена за млад учен на годината.

Какво е за Вас наградата „Питагор“?

Чувствам се горда и щастлива, че съм възпитаник на Медицинския университет в Пловдив. Това е поредното постижение на нашия университет. Наградата е допълнителна мотивация за бъдещи проучвания и знак, че не трябва да спирам, а да продължавам в този дух. И така е за всеки млад учен, тъй като това е една от най-престижните награди за наука в България, която се дава от Министерството на образованието и науката.

Права ли съм в догадките си, че сред мотивите, за да бъдете отличена с наградата „Питагор“ за млад учен, е и това, с което се занимавате?

Когато кандидатстваме, подаваме много неща и едно от тях е проучването, което беше част от дисертационния ми труд “Имунологична реактивност при остър и хроничен стрес“. То приключи през 2018-а, но вече намира приложение. Много е хубаво да разбереш, че работата ти не е просто на хартия или само дисертационен труд, а намира и клинично приложение. Направихме примерен имунологичен алгоритъм, който позволява да сканираме остър и хроничен стрес на различни професионални групи. Надявам се в бъдеще нещата да бъдат доразвити, за да има индивидуален подход и към проекта да бъде включена още по-персонализирана медицина.

Д-р Ивановска, дайте подробности да изследването си и как реално се прилага в медицинската практика?

Проучването беше осъществено в рамките на четири години и беше част от дисертационния ми труд под ръководството на проф. Марияна Мурджева, която е и ректор на МУ – Пловдив. Включихме три групи. Едната беше контролна, в която имаше хора, практикуващи йога, тъй като знаем, че те се намират в един уникален баланс, а желанието ни беше да имаме най-изчистената контролна група. Втората група включи студенти по време на изпит по микробиология, понеже за тях подозираме, че ще бъдат подложени на остър стрес, а в третата влязоха лекари от спешен център и други отделения, които работят в условията на постоянен стрес. Най-напред направихме скрининг на психо-емоционалното състояние, така наречената скала на Коен, която дава оценка на нивото на възприетия стрес, тоест всеки човек индивидуално си прави оценка дали наистина е в състояние на стрес или не е. След това изследвахме маркери на кръвта, свързани със стрес – това са хормони като кортизол, норадреналин и един маркер, който никога до момента не беше изследван 8-хидрокси-2- деоксигуанозин – маркер на оксидативен стрес или на преждевременното стареене. Когато сме в състояние на хроничен стрес могат да се включат механизми, които ускоряват стареенето. Искахме да проучим това и го направихме. Изследвахме и клетките на имунната система – абсолютен брой на лимфоцити, имунокомпетентни, хелперни (Т-клетки), В и NK клетки и хуморален имунитет или така наречените имуноглобулини.

И какво установихте?

В състояние на остър стрес има много високи концентрации на кортизол и има промени в абсолютния брой на лимфоцити, увеличени са имунокомпетентните, хелперните и NK клетки. Всъщност всички тези параметри са увеличени като концентрация. Има промени в хуморалния имунитет, при който имуноглобулини А и M са също увеличени. При хроничен стрес се наблюдават много високи концентрации на норадреналин и много ниски на всички споменати досега клетки, на факторите на хуморалния имуинитет и на маркера на оксидативен стрес. От всички тези промени изготвихме стъпка по стъпка алгоритъм, който включва скалата на Коен, изследване на хормони, на клетъчен и на специфичен хуморален имунитет. Така, когато при нас идва човек или група хора, които са в състояние на остър или хроничен стрес, бърнаут, стрес индуцирано разстройство като депресия, тревожност и други, ние назначаваме теста за самооценка и изследванията на кръв. Когато резултатите са готови, в зависимост от промените в клетките, хормоните и имуноглобулините, даваме насока какво да се прави. Преценяваме дали този човек ще има нужда от копинг стратегии за стреса, дали да приема адаптогени – вещества, които балансират нивото на стреса и помагат по-бързо да се премине през него и не позволяват развитието на стрес индуцирани разстройства и назначаваме контролни прегледи. При нас идват хора, които искат да разберат дали са стресирани. Интересното е, че когато човек си дава индивидуална оценка по скалата на Коен и казва, че е много стресиран, се получава точно обратното. Когато събираме точките по скалата, установяваме по промените, че всъщност той не е толкова стресиран и има незначителни промени в имунната система. Има и точно обратни случаи. Резултатите, които получихме, са разнообразни. Сега целта ни е да развием проучването. Ще включим допълнителни изследвания.

Д-р Ивановска, ще се съгласите ли, че много от болестите днес се свързват със стреса?

Да, така е. Има доказателства, че много от психиатричните, но и автоимунните заболявания са свързани със стреса. Затова се спряхме на имунната система. Целта беше да видим промените и съответно дали това може да бъде така наречения тригер на отключване. Както знаем, всеки индивид има генетична предразположеност. В проучването изследвахме един генетичен полиморфизъм, свързан с това, как възприемаме стреса. Например аз и Вие по различен начин приемаме факторите. Интервюто, което правим в момента, е стресов фактор за мен, но не и за Вас. Та как ще протече физиологичната реакция на стреса и дали ние ще спрем развитието на промените или не, това е така наречената реакция – борба или бягство, а вече се добави и друг термин към нея – „Fight, Flight or Freeze”.

Какво означава това?

Когато сме в момент на високо състояние на стрес, ефектът е, че забравяш абсолютно всичко и дори името си не можеш да кажеш. Често студентите преди изпит казват, че всичко им е изчезнало от главата. Това е физиологична реакция на организма. Друг е въпросът, каква генетична предразположеност има човек, за да отключи стрес индуцираните разстройства. По темата има многобройни проучвания. Изследват се различни гени. Ние изследвахме гама-аминомаслената киселина в мозъка, един рецептор, при който се оказа за всички групи, че не наблюдаваме корелация с тези, които са в състояние на остър стрес, ако имат съответния полиморфизъм или не. Предстоят много нови проучвания. Става дума за изключително интересна наука. Това е нова дисциплина, така наречената психоневроендокриноимунология, според която всичко започва от главата. Хормоните, които отделяме, хипофиза, хипоталамус, симпатико, и ефектите на тези хормони върху имунните клетки, които имат рецептори за тях.

Д-р Ивановска, ако сте министър на здравеопазването, какво бихте предприели по отношение на превенцията, като знаете как влияе стресът върху отделния индивид и обществото като цяло?

Бих направила така, че работещите да имат допълнителни възможности за отдих и за включване в копинг стратегии за стрес. Да има специалист, който ще насочва към това и да бъде безплатно. Когато искаш да разтовариш в работно време, да можеш да го направиш. Доказано е, че дори 30-45 минути физическа активност на седмица са достатъчни, за да се отпусне човек. В проучването доказахме, че не само йога, а всички медитативни техники влияят много добре на имунната система и основно на мозъка, за да може човек да се справи със стреса. В много болници има възможност за консултация с психолози, както е например в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, където работя. Друг начин е преди постъпване на работа да се направи психологическа оценка и според нея човек да се подлага на терапия, ако е нужно.

Може ли да кажем, че стресът влияе негативно на имунната система?

Да, в зависимост от това какъв тип е стресът. Хроничен е стресът, който продължава повече от четири седмици. При него повторението на стресовия фактор е всеки ден. В този случай със сигурност ще има промени в имунната система. Намаляват както активността й, така и концентрацията на Т и NK клетките, които всъщност отслабват имунната система, а това означава, че няма да имаме възможността да се справяме с инфекциите. Тогава е налице потисната имунна защита. Както често казваме, отслабнал ми е имунитетът. И точно това се случва, когато имаме хроничен стрес и това доказахме в проучването.

Освен учен, Вие сте и преподавател и затова е логично да Ви попитам как определяте нивото на висшето образование в България?

Мисля, че сме на много високо ниво. От 2014-а съм асистент, а от 2019 г. съм главен асистент. При нас преподаваме на български и на английски. Нивото е изключително високо. Доказателство са не само оценките, но и постиженията на студентите ни. Те посещават форуми, конференции, работим заедно с тях по проекти. Дори сме изпращали студент да представя проучването ни, за да се учи как се прави това.

В същото време обаче и Вие виждате, а и статистиката показва, че българските лекари по-често напускат България, а не остават тук.

Според мен, проблемът е в заплащането. Младите специалисти намират работа лесно, но заплащането е много ниско. За да може да живее нормално всеки лекар работи на повече от едно място. Затова напускат. За съжаление и аз имам много колеги, които напуснаха точно по тази причина. Защото не можеш да смогнеш – да си едновременно и лекар, и преподавател, и даващ дежурства в друга болница. Изключително трудно е да живееш по този начин в продължение на години. А в чужбина българските лекари са едни от най-добрите специалисти, уникални са всички, напуснали страната и реализирали се в чужбина.

Кое е основното, на което искате да научите младите хора, които обучавате?

Да не се отказват никога. Да бъдат големи инати като мен и въпреки всичко да търсят винаги положителните неща. Не може всичко да ти е розово. Трябва да минаваш през много трудни моменти в кариерата си. Важно е винаги да търсят и да бъдат мотивирани в името на бъдещето си. Да не гледат какво правят хората около тях, а всеки да реализира собствените си мечти и да държи на своето. На това ги уча. Радвам се, че след като спечелих наградата „Питагор“ много от студентите ми се обадиха да ме поздравят и да ми кажат, че съм вид мотивация за тях, че заради мен са направили нещо, например, да бъдат част от програмата „Еразъм“.

Вас какво Ви мотивираше през тези години?

Още като студентка исках много да се занимавам с клинична имунология. Сблъсках се и с проблема, пред който много млади лекари са изправени – липсата на места за специализация. Две години чаках и докато чаках работих по проекта за стреса. През цялото време вярвах, че проучването ще бъде добро и ще представя нещо ново, различно от направеното до този момент и ще започне да се прилага. Мотивацията ми винаги е идвала от знанието, че има смисъл да продължаваш напред, независимо колко е трудно.

Сега продължавате да работи по темата за връзката между стреса и имунитета или ще отворите и други врати на медицинската наука?

Екипът на нашата катедра работи по множество проектни линии. Много от тях са към Министерството на образованието и науката, но и не малко са международните. Работим в областта на флоуцитометрията, диагностика на левкемии и лимфоми, на персонализираната иновативна медицина, работим по теми, свързани с болката и стреса при изваждане на молари, със синдрома на парещата уста и на още много и различни проекти. Аз искам да доразвия направлението психоневроимунология. И да доразвия темата, по която работих. Най-важното е направеното да бъде приложено в клиничната практика, а не да остава на хартия.

Какво е Вашето определение за лекар?

Достоен представител на обществото, който се бори срещу всичко лошо. Не само за болестите говоря, а и срещу препятствията за развитие в обществото. Мисля, че това е един човек, който е сам срещу всички в момента.

А ученият е?

Човек, който живее, за да получи признание за труда си от научната общност и обществото.

Като учен и лекар каква диагноза ще поставите на обществото в момента?

То е в състояние на дисбаланс и е подложено на стрес.

Как може да се излекува?

Няма как да се излекува обществото, ако не се направят промени на личностно ниво. За да имаме по-здраво общество, трябва всеки индивидуално да се промени.