Д-р Иван Сираков: Гастроентерологично отделение се превърна в институция с приоритет към пациентите с тежки заболявания на ГИТ

Д-р Сираков, на 1 март се навършиха 3 години, откакто поехте управлението на Гастроентерологично отделение в болница „Тракия“. Как се промени през това време работата в отделението и как се чувствате в личен план?

Тези 3 години минаха като един миг за мен. Чувствам се щастлив тук. Чувствам се успешен. Мога да кажа, че съм сбъднал мечтата си, защото на всеки деен човек, който е свикнал да работи с размах и е достигнал определено ниво на компетентност, му идва времето да създаде свой екип ако има късмет, както имах аз. В нашата професия това е много важно.Три години са кратко време, през което обаче изминахме дълъг път и много неща се промениха в отделението. Минахме през много трудности. Вчерашните успехи, понякога и загуби, в новия ден нямат значение. Всичко започва отначало. Развихме много неща, но има още много какво да се направи. Вдигнахме си нивото, вдигнахме качеството на лечение на пациентите. Това, което ме прави особено щастлив в работата ми, е екипът ми, който работи като истински часовник.

Малко статистика. Какви резултати постигна отделението през миналата 2019 година?

Винаги съм казвал, че има значение качеството, а не количеството. Гастроентерологично отделение отново има ръст в броя на лекуваните пациенти през миналата година. Всяка година бележим ръст в броя на извършените манипулации, на прегледаните и лекувани пациенти. Най-трудно ми беше през първата година, защото тогава екипът ми все още не работеше по начина, по който трябваше да се пренастрои, за да е способен да поеме всички тези тежки случаи, които обгрижваме днес. Изградихме всичко това както с младите лекари, така и с опитните д-р Тихомир Трандев, д-р Величка Симова, д-р Румяна Иванова, моята съпруга д-р Ана Маринкова, която в момента е в майчинство и се грижи за детето ни. Всеки дойде със своите особености, но се вписа отлично в екипа и така се стиковахме за 3 години, че се разбираме почти без думи. Много ме радва, че в моето отделение текучество почти не е имало въпреки напрегнатата работа, тежките дежурства, преумората и индивидуалните характери на всеки човек, недофинансирането на системата, понякога грубото отношение от страна на пациентите и т.н.

И все пак, броят на извършените процедури през годината и обемът от работа, който е способно да поеме едно отделение, навсякъде по света са критерий за нивото, на което се намира то.

Така е. Смея да кажа, че по този показател нашето отделение се превърна в един от четирите референтни центъра в България. Това се отнася за процедурите по лечение на жлъчните пътища на панкреаса чрез ендоскопска ретроградна холангио панкреатография (ERCP), които достигнаха 445 броя през миналата година. Това е 30% ръст в сравнение с 2018 г. и говори достатъчно. На последния уоркшоп в Дюселдорф, посветен на ERCP, посочиха, че всеки ендоскопист, извършващ това изследване, който надмине 200 манипулации на година и задържи тази цифра следващите години, придобива статут на експерт. Отделно комбинираните манипулации - т.нар. перкутанни билиарни дренажи, тоест – осигуряване на проходимост на жлъчните пътища, чрез поставяне на катетър през кожата, имат ръст от над 20%. Колоноскопиите миналата година са над 2200, гастроскопиите са около 1000.
По-важното е, че се сдобихме с опит в някои методики, които преди се работеха в малки обеми. Такава процедура е ехоендоскопията на горния гастроинтестинален тракт. След няколко мои специализации и на д-р Йорданов започнахме рутинно да правим ехоендоскопия с биопсия. Това, например, дава възможност за вземане на биопсия от панкреас не през корема, а по ендоскопски път, през стената на стомаха или на дванадесетопръстника. Това много улеснява диагностиката на пациенти, които се нуждаят от такъв тип сложни изследвания. А добре поставената диагноза е верният ключ към правилното лечение.

Откриват ли се навреме тежките заболявания при наличието на тези модерни методики?

Вместо отговор на този въпрос ще напомня на всички пациенти на моите познати, приятели, колеги и на техните близки да не пропускат да ходят на профилактичен преглед всяка година. Особено ако са фамилно обременени да не пропускат да си направят колоноскопия, защото това е най-добрата профилактика за колоректален рак. Ако не са фамилно обременени, като станат на 50 години също да си направят колоноскопия, както направих аз миналата година. Не си правя реклама – всеки пациент сам си избира лекаря, на който да се довери. Но да го направи в името на здравето и живота си. Това е ключът към навременното откриване на опасните заболявания. Не робувайте на внушението, което се лансира от медиите в последните 15- 20 години че лекарите са някакви лица, които в стремежа си да работят „пътечна медицина“, ходят да събират пациенти по улиците. Това е груба лъжа, която не е в полза на пациентите.

Какви са следващите ви цели за развитие през 2020 година?

Всяка година сме си поставяли за цел да развием някоя нова методика на лечение или такава, която преди се е работела в по-малки обеми. Тази година очакваме от ръководството на болница „Тракия“ в най-скоро време да ни бъде закупен холангиоскоп тип „Спайглас“. Това е модерен уред, с който може директно да се влиза и да се правят оглед и манипулации на жлъчния канал. Тази нова апаратура би ни качила на следващото ниво по отношение на диагностиката и лечението на билиопанкреатични заболявания. Казано на по-достъпен език, това означава, че в жлъчния канал се въвежда миниатюрна сонда, която влиза вътре в самия жлъчен канал и дава възможност участъкът да бъде биопсиран и огледан отвътре в реално време. Или ако има много голям камък в жлъчните пътища, той да бъде разбит чрез литотрипсия и да бъде изваден. Това ще повиши качеството на нашата работа, точно при тези хора, които имат съответните проблеми. Обикновено 10% от пациентите, които са показани за ERCP, подлежат на холангиоскопия. В нашия случай това са около 45-50 пациенти годишно. В противен случай техния проблем се разрешава по хирургичен път или се прави операция без пълна яснота за причините, довели до въпросното стеснение, дори при направени ЯМР, скенер с контраст и така нататък. Надявам се много скоро да станем третия център в България, който разполага с тази апаратура.

С колко лекари и медицински сестри разполага днес Гастроентерологично отделение?

В момента работят 11 медицински сестри и 8 лекари, от които 6 са със специалност гастроентерология, а двама са специализанти 2-ра и 3-та година и са много близо до вземането на специалност. Това, което отличава сегашния облик на отделението от предишния, е начинът на работата, обемите и нивото на трудност на манипулациите, които се извършват и възможностите за диагностика и лечение на някои специфични заболявания. Всеки лекар има различни интереси в практиката си. Много пъти съм обявявал кои са моите предпочитания в гастроентерологията и те са известни. Хубавото е, че всеки от лекарите, които са ангажирани в нашето отделение, заедно с младите колеги, които взехме и обучаваме буквално от студентската скамейка, работят качествено и много упорито, и резултатът е видим. Качва се нивото на трудност на манипулациите и на разрешените медицински казуси, които често са наистина много сложни. Превърнахме се в отделение, в което повече или по-малко се извършват арбитражни изследвания. Гастроентерологично отделение на Болница „Тракия“ вече е институция, чийто приоритет са пациентите с тежки показания. Ние сме центърът, който приема най-много пациенти със запушване на жлъчните пътища и билиопанкреатична патология, както и пациенти с остро кървене в Централна, Източна и Южна България. Сега е мястото да благодаря на цялото ръководство на болницата и на собствениците на здравното заведение семейство Колеви, които ме подкрепят от първия ден, в който съм тук. Освен към екипа ми, на който дължа огромна благодарност за старанието и усилията, защото всичко, което се случва в отделението не би било възможно, ако болницата не е толкова добре оборудвана и организирана, както е в момента. Всеки ден, всеки пациент е зависим и от колаборацията на нашето отделение с другите звена на болница „Тракия“ – хирургично отделение с ръководител проф. д-р Александър Юлиянов, кардиологично отделение с д-р Борислав Борисов, анестезиологията с доц. д-р Господин Димов и всички останали. Това е така, защото в една многопрофилна болница, каквато е „Тракия“, всеки ден се разрешават тежки медицински казуси. Но резултатът е добър, само когато има достатъчно човешки потенциал, когато има оборудване с модерна апаратура и всичко останало. Ние никога не сме гледали на пациентите като на „клинична пътека“. В тази болница и в нашето отделение здрави пациенти не приемаме! Спазват се всички медицински показания. За съжаление, българското население застарява и тежко болните пациенти все по-често се оказват истински медицински казуси, които се нуждаят от своето индивидуално решение и екипност.

На колко млади лекари дадохте път да се развиват в областта на модерната гастроентерология през тези 3 години?

Откакто съм дошъл, имаме назначени трима млади колеги. Д-р Стойка Михайлова има специалност, а д-р Йордан Йорданов и д-р Иван Трифонов в момента специализират. Тяхната амбиция, старание и трудолюбие са изключително радващи. Както казваше моят учител, проф. Кацаров, на когото винаги съм бил благодарен: „Лесно е да учиш умен и старателен човек“. Адмирации към младите колеги както и към специалистите, които заварих в отделението, които също влагат отношение и усилия да им предадат опита и знанията си. Тези млади колеги са граждани на света – владеят езици, имат шанса да ходят на специализации в най-добрите клиники на Европа и да напредват бързо. Вярвам, че освен излекуваните пациенти, другото важно нещо, което остава след нас като лекари това са нашите ученици. Един ден ние ще се оттеглим и тогава някой трябва да ни наследи. Някой, който също като нас е много старателен, умен и амбициозен. Прекъсне ли се тази нишка, всичко, което сме постигнали до този момент, губи смисъл.

Какво пренесохте тук от дългогодишната си практика в Клиниката по гастроентерология във ВМА, в която имате около 20 години стаж?

От практиката си във ВМА пренесох един основен принцип, който спазваме и в работата си в Болница „Тракия“ – пълно себераздаване за разрешаването и на най-тежките медицински казуси, без да се държи сметка за каквото и да е друго, включително дали лечението на един или друг пациент би струвало твърде много на болницата в икономическо отношение. Знаете за казуса с лимитите. Ние не правим компромиси с качеството заради нередностите в здравната система на България, защото никога не забравяме, че човешкият живот е безценен. Никога на пациентите не гледаме като на хора, които идват тук само с едно заболяване. Много от пациентите, особено възрастните, са с повече заболявания и изискват комплексно лечение.