Д-р Маринова: Медицината напредна много в областта на ревматичните заболявания, но у нас изоставаме заради административни пречки

Д-р Наталия Маринова завършва Медицинска Академия, гр. София през 1991 г. и специализира Вътрешни болести и Ревматология. Работи като ревматолог в Университетска болница "Софиямед".

Д-р Маринова, поводът за нашия разговор е една петиция на пациенти с ревматични заболявания, които настояват за промяна в условията за тяхната диспансеризация. Те твърдят, че диспансеризацията ще спре достъпа им до биологична терапия? Не е ли точно обратното?

Щастлива съм, че болните от ревматологични заболявания в България проявяват воля да показват   гражданска позиция в защитата на правото си на съвременна терапия. Смисълът на диспансеризацията е адекватното наблюдение на хронично болния пациент,  упражняването на контрол върху прогресията на заболяването и адаптирането на терапията във всеки един момент според състоянието на пациента. Диспансеризацията като метод за проследяване по своята същност трябва да осигурява гъвкавост и съвременен подход при лечението на ревматологично болните, особено за тези на биологична терапия. Диспансеризацията е доброволен акт - делегиране от пациента на лекуващия му лекар на права за наблюдение и лечение. В момента сме свидетели на ограничаване от НЗОК на свободната воля и достъпа до съвременната биологична терапия на ревматологично болните: лечението е възможно само в диспансерни условия, независимо дали пациентът желае това.

Диспансеризацията като метод за проследяване в България е опорочен по няколко причини:

-  налице е малък брой специалисти ревматолози, от които само две трети имат договор с НЗОК  и те са неравномерно разпределени в университетските центрове. В много области като Благоевград, Монтана, Кърджали, Хасково, Кюстендил, Ямбол (да не говорим за общините) няма ревматолози. Само болните от ревматоиден артрит са над 60 000. Ако прибавим псориатичния артрит и анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев), числеността нараства още, а биологично лечение е осигурено едва на 4500 болни.

-  условията за диспансерно наблюдение не са актуализирани от 2004 г. , далеч преди стартирането на биологичната терапия по Каса в България през 2010 г. С други думи ревматолозите трябва да контролират едно сериозно лечение по правила, определени преди то да е съществувало в страната. Парадоксът е очевиден!

Какъв е изводът - диспансеризацията се оказва административна мярка за ограничаване достъпа до съвременната биологична терапия, а не система за адекватното й проследяване.

Говорите за биологична терапия, но какво на практика е това. Някакъв тип био-лечение?

Не, в никакъв случай не става дума за биолечение. Биологичната терапия всъщност е най-съвременното лечение на възпалителните ревматологични заболявания, разработена на базата на ДНК - технологиите в съвременната фармацевтична наука и индустрия. Тя използва естествени модулатори на имунния отговор, които са в минимални количества в организма –моноклонални антитела и рецептори, които се свързват прицелно с различни таргети и така блокират механизмите на ставната увреда.  

Какво се случва с хората, на които се спре лечението?

Най-съвремменните препоръки за лечение в ревматологията са биологичната терапия да не се  спира веднъж стартирала, освен в случаите на странични реакции или липса на ефект. При постигане на клинична ремисия да се удължават интервалите на приложение на биологичните препарати, съобразено с конкретния пациент. Но ето тук отново можем да отбележим, че този фин контрол не може да бъде осигурен от настоящата Наредба за диспансеризация, която дава право на максимум 3 прегледа годишно, а в същото време личният лекар е освободен от каквато и да е отговорност за диспансеризирания от специалиста пациент.

В заключение искам да подчертая, че биологичната терапия създаде нова ера в лечението на възпалителните ставни заболявания - осигури на болните завръщане в реалния живот, направи възможна ресоциализацията на инвалидизираните от артрит пациенти; общественият живот  посрещна отново 4500 забравени свои членове  - тези на биологично лечение!

Като лекар-ревматолог заявявам отговорно, че ние ревматолозите на България ще бъдем непреклонни в борбата за защита правото на нашите пациенти на пълноценен живот без болка и страх от заплашваща инвалидизация. Тази борба по същество е и битка за възможността да останем професионалисти в терапията на артрита  - достойни членове на Европейската лига за борба с ревматизма.