Д-р Родина Несторова: Живеем в свят на напреднали технологии и нови поколения медикаменти, които са в състояние да забавят и дори да спрат прогресията на артрита

Д-р Родина Несторова е ревматолог и управител на Ревматологичен център „Света Ирина” в София. Тя е секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. С ревматични заболявания се занимава от около 20 години.

Д-р Несторова, в общественото пространство някак по-рядко се говори и пише за ревматичните заболявания, те като че ли си остават синоним на възрастово обусловено страдание, от което няма спасение? Коя е причината за тази нагласа?

Не бих могла да разтълкувам коя точно е причината, навярно има повече от един фактор, за да се формира тази нагласа у българина. Като ревматолог обаче мога категорично да кажа, че хроничните артрити не са "бабешки"  болежки, а социалнозначими заболявания, засягащи хора в активна възраст. Тези заболявания сериозно влошават качеството на живот на пациента и водят до тежка инвалидизация. Възпалителните ставни заболявания трябва да станат един от първостепенните здравни приоритети на нашата нация. Призовавам българите да се изследват и преглеждат при правилните специалисти навреме, защото колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-адекватно и бързо ще започне лечението, а това означава  по-добра  прогноза за самия пациент. Българската ревматологична школа е на европейско ниво, категорично мога да твърдя, че у нас работят компетентни и всеотдайни ревматолози, които могат да лекуват по най-добрия съвременен начин.

Тогава нека Ви попитам кои са симптомите, които трябва да ни отведат при лекаря?

Може да предположите, че страдате от възпалително ставно заболяване - артрит, ако имате следните симптоми: сутрешна скованост; болка в ставите при покой,която обаче преминава при раздвижване; оток, усещане за затопляне на ставата и ограничен обем на движенията. Не на последно място умора и лошо самочувствие.

През последните месеци обаче сме свидетели на постоянни протести от страна на пациенти, които се сблъскват с големи пречки при получаването на лекарствата за модерното биологично лечение. Къде всъщност е заложен проблемът и кое е решението?

По времето, когато аз следвах медицина и впоследствие специализирах ревматология, имахме ефективност на лечението само в краткосрочен план. Най-голямото постижение на световната медицина в момента е да спира хода и прогресията на възпалителните ставни заболявания чрез т.нар. биологична терапия. Тя е разработена благодарение на съвременните биотехнологии и представлява високоспецифични части от белтъчни молекули, които се свързват прицелно с различни таргетни молекули в нашия организъм. Биологичните агенти са нови надеждни средства за терапия с много бърз ефект при пациентите, които отговарят на лечението. В този смисъл, ако един пациент с ревматоиден артрит например, бъде поставен достатъчно рано на биологична терапия, той няма да се деформира. Често в България пациентите стигат до биологичната терапия, когато вече са доста деформирани. Тя е единственият шанс на много пациенти в трудоспособна възраст в България да водят нормален живот, и да не стигат до инвалидизиране.

А сега за проблема. Важна част от терапията на болните е непрекъснатото проследяване на хода на болестта, затова и диспансеризацията или друг механизъм за постоянно и качествено наблюдение е необходим, за да се следи адекватно състоянието на пациентите на биологична терапия, но само, ако провеждането й е съобразено с реалните нужди на хората. В момента диспансеризацията на практика не работи, защото Наредба 39 на Министерството на здравеопазването за диспансеризацията и профилактичните прегледи не е обновявана от 11 години и е била създадена, когато у нас не е имало биологична терапия. Докато не се актуализира тази наредба няма никаква полза  от подобен род диспансеризация, защото тя не  осигурява на пациента адекватно проследяване. В момента диспансеризацията  на практика е неосъществима и заради малкия брой ревматолози (около 80 специалиста за над 4500 пациенти на биологична терапия и над 100 000 пациента с тези диагнози, които трябва да бъдат диспансеризирани).

Очевидно, проблемът отново опира да некомпетентността и безразличието на администрацията. Какво трябва да се промени, за отпаднат административните пречки, за които споменахте?

С последните предложения за промени в критериите за изписване на биологична терапия изискването за диспансеризация на пациентите, които получават към момента такава терапия ще отпадне, но задължителната диспансеризация остана да важи за всички нови пациенти, които тепърва имат нужда от нея. Това на практика означава, че показани за биологична терапия пациенти, отговарящи на всички медицински изисквания за нея, няма как да я получат поради административен акт на налагане на неработещ механизъм за контрол. Иначе казано, ако вие сте пациент с болест на Бехтерев, преминали сте през всички видове базисна и конвенционална терапия и тя доказано не работи за вас. Вие няма как да преминете към терапия с биологично средство, тъй като трябва да бъдете диспансеризиран, а това практически е невъзможно поради остарялата Наредба 39. Ето защо ще си позволя да повторя – докато тя не се актуализира, не може да има полза от диспансеризацията, защото биологичното лечение не е включено в нея.