Д-р Стефан Константинов: Не искам парите за болниците да намаляват, а те да намалят хоспитализациите и да лекуват само сериозни случаи

  - Министър Константинов, каква е Вашата оценка на бюджета за здравеопазване догодина?

   - Ясно е, че това е бюджет на кризисните години - увеличение няма. Но е добре и че не се намалява. Това е бюджет на реформите. Остават нещата, които започнахме тази година като разширяване на първичната помощ и достъпа до нея. Имаше предложения да се спре финансирането на дежурните кабинети, да се намалят парите за извънболнична дейност. В крайна сметка това не стана. Положителна стъпка е намаляването на парите, които здравната каса ни превежда.

   - Трансферите намаляват, но за какво ще отидат тези пари, които министерството получава?

   - Остават фонд ин витро, ваксините от задължителния имунизационен календар, даряването, преработката на кръв. Имаме доста дейности, които са свързани не с политиката, а със самото здравеопазване. Ако трябва да изброя всички, то списъкът е дълъг - психиатрична и спешна помощ, СПИН, туберкулоза, всевъзможни програми по превенция и контрол, трансплантации. Това са все неща, които се плащат директно от министерството. Дали тези 100 млн. лв. ще се използват за осигурени, или за неосигурени - този дебат го имаше и миналата година.

   - Казахте, че парите са здраве са същите, но в бюджета е записано, че за болниците отиват 1,168 млрд. лв., а тази година бяха 958 млн. лв. Това прави около 210 млн. отгоре, така ли е?

   - Болниците наистина ще получат повече, но пък ние им прехвърляме дейности. В началото на 2011 г. обаче касата плати 100 млн. стари задължения към болници, останали от 2010 г. През 2012 г. това няма да го има. Така че реално ще получат повече пари.

   - Очаквате ли ръст на хоспитализациите?

   - Не. Не искам парите за болниците да намаляват, а те да намалят хоспитализациите и да лекуват само сериозни случаи. Не е начинът да се превъртат много болни, някои от които могат да бъдат лекувани в извънболничната помощ. Затова искаме да подкрепим джипита и специалисти.

   - Покрай много пациентски казуси, представени в медиите, витае въпросът за качеството на медицинските услуги. Въвеждането на диагностично-свързаните групи част от отговора ли е?

   - Диагностичносвързаните групи (ДСГ) са метод за по-добро финансиране и стимулиране на добре работещите и за финансови рестрикции на неработещите.

  За пациента е добре, че няма да минава по измислени клинични пътеки и да се спазват бюрократични изисквания, а ще се обърне повече внимание на медицината. Всичко това заедно би следвало да повиши качеството. Сигурен съм, че това е идея, която колегите лекари биха прегърнали - да лекуват по алгоритми, които непрекъснато да усъвършенстват. А не пътеките да бъдат средство за финансови рестрикции.

   - Как точно ще стане въвеждането? Ще има ли пилотен проект догодина?

   - Пилотни проекти в България се правят многократно. Усвояват се някакви средства и всичко замира. Пилотният проект може да бъде неуспешен, ако болницата работи и по клинични пътеки, защото статистиката ще се изкриви. След като виждаме, че други държави в Европа го правят и това води до по-добри резултати, това е моят пилотен проект и аз стъпвам на него. Ясно е, че не всички болници ще се включат едновременно. Някои могат веднага на минат на новата методика - имат информационни системи и всичко необходимо. Ние ще започнем да събираме информация от тези, които са готови, като ще поставим срок, в който всички трябва да се подготвят. След това ще им определяме парите.

   - Говореше се за много кратки срокове за въвеждане на ДСГ.

   - Нещата се промениха. Първоначално, когато писахме концепцията, най-естествено беше касата да купи софтуера и да обучи кодировчиците. Тя можеше да е движеща сила, а ние да дадем политическата насока. Изпълнителят, който е пряко заинтересован, беше здравната каса, но оттам предложиха други неща и стана ясно, че министерството трябва само да направи всичко. Работим точно в тази насока.

   В Унгария са започнали с независим държавен институт, който не е в рамките на НЗОК и определя методологията.

   - От лекарския съюз изразиха опасения, че се готвят фиксирани бюджети за болници през 2012 г. Така ли е?

   - Многократно съм казвал, че трябва да забравим определението "фиксирани". Бюджетът трябва да отразява работата на болницата. Не е коректно да се казва, че е нещо ново. Болниците вече втора година работят с бюджети, които имат горна граница. През 2011 г., ако я надвишат, могат да поискат увеличаване, но като се мотивират. Принципна промяна за 2012 г. не се очаква.

  Това, което предлагам аз, е да се отвържат бюджетите от плащанията по клинични пътеки. Нека болниците да получат определени средства и да се следи как ги изразходват, но да не зависят пряко от пътеките.

   - Сега тежко болни ги прехвърлят като горещ картоф...

   - Единият проблем е, че един и същи тежко болен го приемат през месец заради оборота. Другият проблем е, че здравната система е фрагментирана. Имаме болници, които могат да лекуват болести от А до Я. Това е най-доброто за малка държава, концентрират се знания и техника. А има и болници, които лекуват само едно заболяване. Излезе ли пациентът малко извън техните познания, започва разкарване. Националната здравна карта трябва да може да казва от колко и какви болници имаме нужда.

   - Отказвате ли се от електронната здравна карта, както твърди лекарският съюз?

   - Не, ние сме предали проекта БАЗИС за 10 млн. лв. с електронна рецепта и електронно пациентско досие. Моето настояване е да възприемем модела на Естония. Там имат единна идентификация с интегриран чип в личната карта. Министерството на транспорта и информационните технологии работи по проект за универсален цифров идентификатор. Това ще е тази карта, с която ще ползваме административни услуги и ще проверяваме какво са ни правили в здравеопазването.

   - Всичко в едно, така ли?

   - Всичко в едно ще бъде само идентификаторът. Всяко министерство ще развива собствена система, но картата ще е една. Чипът ще бъде вграден в новата генерация лични карти. Понеже скоро мина масова подмяна, чисто технически в момента е трудно пак да започне нова. Това е причината за отлагането, а не че се отказваме. Иначе в закона беше записано, че през 2012 г. здравно осигурените трябва да имат електронна здравна карта.

  Сегашният екип прави най-много за електронното здравеопазване. Имало е стари проекти на безумни цени - сайт за над 500 000 лв.

   - Какво ни дава той?

   - Съвсем наскоро разбрах за съществуването му, но той е в такова състояние, че на практика не може да се използва. Сега се мъчим да го съживим. Става дума за геобазирана система на лекари и болници от времето на тройната коалиция. Оттогава има и система за лекарства на онкоболни - за нея пък са похарчени 2,4 млн. лв. Останал е само хардуер, който сега използваме за кардиорегистъра и фонд ин витро. Софтуерът изобщо не е готов. Договорът услужливо е свършил точно когато са минали последните избори за парламент.

   - Тръгна ли регистърът на кардиолозите?

   - Да, днес е първият ден. Видях, че вече са писали в него. Имам достъп от моя компютър и в момента знам подробности за всяка кардиологична манипулация. Горещо препоръчвам никой лекар да не пропуска да се вписва, защото от декември агенция "Медицински одит" тръгва на проверки на случаен принцип. Ще има глоби, повторни проверки и в краен случай отнемане на лиценза.