Д-р Явор Владимиров: Функцията на яйчника може да намалее дори при 30-годишни жени

На 8 юни в Русе ще се проведе Ден на репродуктивното здраве. Той се организира от сдружение "Зачатие". На него всеки ще може да получи информация и безплатни консултации за стерилитета и възможностите за лечението му у нас. Тази година основната тема ще бъде посветена на зачеването с донорски яйцеклетки и сперматозоиди. За това какви са ползите и рисковете, разговаряме с един от водещите специалисти по асистирана репродукция у нас - д-р Явор Владимиров.

Д-р Владимиров, при кои случаи се налага използване на донорски материал?

Те са две основни групи - при жената и при мъжа. При мъжете, когато в тестикуларната тъкан не се произвеждат сперматозоиди. Тоест, когато няма сперматогенеза. При жените, когато с възрастта яйчниковата функция намалява, отделените яйцеклетки са с недобро качество или са налице генетични отклонения, водещи до промяна в генетичната структура на яйцеклетките.

Кои са причините за настъпването на тези състояния?

При жените възрастта е много важен фактор. След 40 г. репродуктивният капацитет намалява чувствително. Но има случаи - около 10%, при които функцията на яйчника започва да намалява преди 40. Това е т.нар. състояние на изчерпан яйчников резерв. Може да се случи и при жена на 30 г. За щастие, са много малко. При тях има наследственост между майка и дъщеря - при около 60-70% от случаите. Друга причина за ранното отпадане на яйчниковата функция е заболяването ендометриоза или хирургична интервенция, при която понякога се унищожава част от яйчниковата тъкан. Причина за нарушаване на производството на сперматозоидите пък са някои вродени заболявания - когато липсва част от семепровода или при вътреутробното развитие на плода процесът на слизане на тестисите в скротума е нарушен. Ако детето не бъде оперирано след раждането, се нарушава сперматогенезата.

Безразборният полов живот не води ли също до стерилитет?

Допреди години се смяташе, че е така, но младите хора вече знаят как да се пазят. Проблемът е, че човекът вече има по-различно място в природата и това води до промени в репродуктивната му система. Лесният начин на живот с по-малко физическо и по-голямо психическо натоварване води до намаляване функцията на репродуктивната система особено при мъжа. Установено е, че при французите за 40 г. броят на сперматозоидите е намалял наполовина

Това не значи, че ще изчезнем, защото медицината помага. Икси процедурата е решение за тези мъже. Химизацията на околната среда е другият проблем, също и замърсяването.

При кой пол се среща по-често стерилитетът?

Честотата на стерилитета е приблизително по равно, но при донорството ситуацията е по-различна. При мъжа възрастта не е толкова ключов елемент, защото отпадането на спермогенезата настъпва доста по-късно. Докато при жената този процес настъпва по-рано.

Кога и как хората разбират, че имат проблем?

Ако едно семейство има редовен полов живот и не се случи бременност до 1 г., трябва да се търси специалист. Но ако един гинеколог установи, че яйчникът е с намаляваща функция при жена на 30, то ако не се случи бременност в близките години, след това може да е късно. В тези случаи специалистите трябва да обръщат внимание на жените, като на база оценка на яйчниковия резерв да се направи прогноза за репродуктивния капацитет. За съжаление, повечето специалисти не мислят в тази посока. При нашите майки и баби проблемът не се е проявявал, защото са раждали млади - на по 20-25 г. Съвременната жена иска първо да получи добро образование, да направи кариера и когато се усеща сигурна, мисли за дете. Но това става след 35 г. И ако е в групата, в която още с раждането е детерминирано менструацията й да спре по-рано, ще има проблем с репродукцията.

Как се определя яйчниковият резерв?

Оценката на яйчниковия резерв се прави на базата на група от показатели. С ултразвук се установяват обемът на яйчника, броя на фоликулите и кръвоснабдяването му. Правят се и различни хормонални изследвания. На тяхна база се дава много добра оценка на моментното състояние на яйчника и се прави прогноза.

Какви са плюсовете и минусите на донорството?

За реципиентите естествено плюсът е, че ще си имат така желаната рожба. Но има един психологически момент - и жената, и мъжът трябва да преодолеят факта, че това дете ще бъде със сперматозоиди или яйцеклетка, които не са на другия партньор. Има случаи, в които хората не успяват да го приемат и тръгват към осиновяване.

Има ли самотни жени, които прибягват към тази стъпка?

Броят им не е толкова голям, защото тръгването по този път без подкрепа е доста трудно. Човек трябва да е добре обезпечен финансово, някой да му помага. И ако жената няма зад гърба си родители, много трудно се решава на подобна стъпка.

Рисковете за донорите какви са?

При донорите на сперматозоиди - няма. При жените трябва да се извадят яйцеклетки. Самата стимулация е преходна и риск няма. Повишаването на нивата на хормоните е временно и за 2-3 месеца се възстановяват нормалните им стойности. Самата пункция е рутинна процедура. Тя се извършва под пълна упойка и жената не усеща манипулацията, която трае около 15-20 минути. След 2 часа си тръгва.

Защо трябва поне веднъж да е раждала жената - донор?

Защото по този начин е доказала, че има репродуктивен потенциал и няма генетичен проблем.

Каква е успеваемостта при тези зачевания?

При донорството на сперматозоиди, когато лечението е чрез инсеминация до шестия цикъл забременяват 90% от жените. При останалите 10% обикновено има някакъв проблем в тях. При донорството на яйцеклетки успеваемостта е 60%. Тя е висока заради избора на донора - млада жена до 34 г., раждала, а при рецепиента правим подготовка на лигавицата, за да поеме ембрионите.

Има ли достатъчно донори у нас?

Не, някои клиники дори внасят донорски сперматозоиди, най-често от датска банка. Причината е, че много малко хора се съгласяват у нас да са донори, а нуждаещите се са голяма група. Вносът оскъпява процедурата на лечение. Иначе нашият генофонд е сред най-богатите в света и с нищо не отстъпваме на другите в Европа.

Защо тук няма желаещи, а там има?

Защото в другите страни насърчаването на донорството е държавна политика.

У нас това няма ли да доведе до опашки от роми?

Ако контролът е стриктен - не. За избора на подходящия донор е много важна политиката и на самата клиника. При нас се филтрират на 3 нива. Първо - дали имат репродуктивен капацитет, второ - какъв е здравният им статус, трето - психосоциален статус. Имали сме хора, на които сме отказвали да бъдат донори, защото виждаме, че не е удачно да продължат рода на семейство.