Кремена Петрова: Държавата ни показва, че защитава частните интереси и потъпква правото на гражданите си да дишат

Тя е лицето на ИК „Нова Загора иска да диша“ и от пет години се бори срещу миризмите, които превръщат града в помийна яма. Изчела е стотици страници закони, наредби и документи, написала е толкова писма до всички възможни институции, срещнала се е с огромен брой хора. Организирала е протести. Като поредния, който ще бъде 16 септември 2019-а пред сградата на общината в Нова Загора. Тя е Кремена Петрова. Жената, която няма да се примири с това, че правата на гражданите могат да бъдат потъпкани и няма да спре да се бори и да настоява, че гласът на хората трябва да бъде чут. Вероятно ще си кажете, но какво от това, аз не живея там, това не са моите проблеми. Проблемите на град Нова Загора биха могли да бъдат и ваши, ако държавата продължава да стои и да игнорира мнението на хората. И какво ако утре сте вие?

Г-жо Петрова, как и кога започна Вашата битка?

Преди 5 години, когато откриха инсталацията за биогаз, започна да мирише. Работя наблизо и беше нетърпимо. Аз и хората около мен започнахме да подаваме сигнали. От РИОСВ дойдоха на проверки, дори ни поканиха да присъстваме на една от тях. Факт е, че с подаването на сигналите се промениха много неща. Отстраниха силажната яма, в която се съхраняваше суровината от краварниците. Покриха биопулера и хенпулера, които бяха открити. Това ме накара да мисля, че и инсталацията ще бъде приведена в ред и миризмите ще спрат. Не се случи. Тогава се организирахме и направихме подписка, която внесохме в ОбС, при кмета и в РИОСВ. Настоявахме да се вземат мерки и инсталацията да работи така, че да не отделя миризми при производствената си дейност. Това беше през май 2015-а, а през юли, когато горещините направиха още по-непоносима миризмата, организирахме втора подписка. През тези месеци непрекъснато бяхме във връзка и контактувахме с Инспекцията по околната среда, откъдето ни убеждаваха, че проверки се извършват, че всичко е наред, издали са предписания, които са изпълнени.

А отговориха ли от Община Нова Загора?

Не, нямаше никаква реакция. Постепенно разбрахме, че сме попаднали в параграф 22 – институциите те убеждават как всичко е наред, инвеститорът продължава да работи по същия начин, нищо не се променя, а миризмата е нетърпима. Тогава решихме да създадем инициативен комитет и официална подписка с искането инсталацията да бъде изведена от експлоатация и да се извърши проверка, а когато тя установи, че няма проблеми и миризмите спрат, тогава да възстанови работата си. Не сме против производството и инвеститора. Миризмата ни притеснява. Така се появи ИК „Нова Загора иска да диша“, събрахме 2500 подписа, ОбС ги прие, обяви, че е съгласен с исканията на хората и това беше. Всъщност създадоха и една временна комисия. Тя събра документи и установи редица нарушения, описани в доклад. На заседание на ОбС, на което присъстваха и представители на Областната управа, на ВиК, на РИОСВ и на инвеститора, се обсъдиха множество нарушения като замърсяването на водата в селата Караново и Брястово с ешерихия коли и случаите на умряла риба в дерето, което минава край инсталацията. Доклада изпратиха до различни институции. И тъй като нямаше резултат, решихме да направим протест, за да покажем недоволството си. Избрахме месец септември, когато е открита инсталацията за биогаз. Първият протест беше през септември 2017 г. Близо 800 души се събраха. Ясно казахме, че повече няма да търпим, но това, за съжаление, не трогна никого.

Фактът, че толкова много хора се събраха и отидоха пеш до края на града, показва ясно, че има проблем и гражданите са недоволни. Това не беше спонтанно действие, а целенасочено и организирано.

Как продължи сагата на вашето недоволство?

Подадохме сигнали до всички институции – РИОСВ, министерствата на околната среда, на земеделието, на енергетиката, здравното, както и до парламента, президента и министър-председателя. Внесохме и петиция в Европейския парламент, която беше приета и ще се разгледа на 2 октомври 2019 г. Надяваме се ЕП да вземе добро решение, защото това е проблем не само на Нова Загора, а и на селата Труд и Царевец. От страна на РИОСВ отговорът е: няма закон за миризмите, докажете какво има и че ви пречи. Що за реакция?

А пречи ли наистина?

По повод сигналите, които подадохме както ние от „Нова Загора иска да диша“, така и от Труд и Царевец, Министерството на здравеопазването възложи на Центъра за оценка на здравния риск и на националния консултант проф. Вихра Миланова да направят проучване и изготвят становище за влиянието на миризмите върху човешкото здраве. Тяхното становище е, че миризмите вредят на здравето. Неприятните и зловонни миризми водят до депресия и гняв, нарушават когнитивните способности. Доказано е, че дори ниските нива на сероводород с фини прахови частици провокират хипертония и увреждане на дихателната система.

Разполагате ли с данни какви са нивата на сероводород в Нова Загора?

Замерванията показват, че няма и всичко е в норма. Странното е, че винаги, когато има проблем в някое населено място, според замерванията на Регионалните инспекции по околната среда и водите, всичко е в норма. Така беше, когато изгоря комина на ТЕЦ-а, когато в Гълъбово беше голямото запрашаване, и при големия пожар между селата Еленово и Сокол. Тук е мястото да кажа, че случайно се запознах с проф. Добринка Лолова. Тя изготви първото становище за нашата инсталация за биогаз. Направи го на добра воля и с желанието да помогне. Нейното становище е, че такива инсталации трябва да минават ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда), че има опасност от замърсяване на въздуха, на подпочвените води, на почвата.

Според нашето законодателство инсталациите за биогаз няма нужда да минават ОВОС, нали?

Да, за този тип по-малки инсталации е записано, че дали има нужда от ОВОС, или няма, преценява директорът на РИОСВ. Странното е, че преди да се стигне до изпълнението на подобна инвестиция, инвеститорът подава документи в РИОСВ, тя от своя страна изпраща документите на здравната инспекция, която да излезе със становище дали ще има вреди за здравето на хората. В нашия случай становището на РЗИ е, че няма вероятност тази инсталация да въздейства върху здравето на населението. Изпратихме писмо до РЗИ, с което поискахме да разберем въз основа на какви проучвания и анализи е издаден документът, особено като се има предвид, че инсталациите за биогаз са ново за България производство. Отговориха ни, че не са длъжни да извършват проучвания и анализи и становището е на базата на заявените инвестиционни намерения. Представяте ли си инвеститор, който записва, че смята да регистрира производство, което да изпълни с миризми целия район?

Има ли някакво развитие напред във вашата борба?

Най-голямата крачка е, че се научихме да следим официалните страници на РИОСВ и на Общината за инвестиционни предложения. Няма да допуснем подобно предложение да мине в нашия град втори път. По наше настояване и благодарение на натиска ни, започнаха да се извършват промени в наредбите за издаване на ОВОС и на комплексни разрешителни. Например в Каснаково имаше подобно предложение, но с наша помощ хората там реагираха и РИОСВ в Хасково излезе със становище, че инвестиционното предложение трябва да премине през процедурата на ОВОС. Инвеститорът се притесни и се отказа. И в Горна Липница стана така, но всичко това се случи, защото местната власт беше уведомила хората какво предстои. Те изразиха своите притеснения, стигна се до съд накрая и Висшия административен съд постанови, че трябва да мине ОВОС. Надявам се, че всички подобни инсталации вече ще минават през ОВОС и през комплексно разрешително, така контролът е друг.

Кои са горчивите уроци, които научихте от тези 5 години?

Основното и най-странното, с което се сблъскахме, беше липсата на комуникация между министерствата. Сякаш всяко е само за себе си и няма никаква връзка с останалите. Получихме десетки писма с отговори по наши сигнали, които гласяха, че това не е от компетенцията на съответното ведомство. И това министерство не прави връзка с друго, което е в състояние да реши проблема. Ето Ви пример – инсталацията за биогаз в Нова Загора е открита през 2014 г. и работи със странични животински продукти, които са под контрола на земеделското министерство. Инсталацията е регистрирана в Областната дирекция по безопасност на храните пред 2017 г. Три години тя не е функционирала законно.

Можете ли да се доверите на хората, които ни управляват?

Категорично не. Винаги ни изслушваха на срещите и хората с високи постове се опитваха да ни вменят, че всичко е законно, отговаря на нормативната уредба, че няма причини да се притесняваме. След това разбираме, че ние сме папка, хвърлена върху рафта. Сякаш не сме живи хора, не страдаме и за тях няма никакво значение как живеем. Ние имаме права и задължения. Изпълняваме задълженията си и правата ни не трябва да бъдат накърнявани. В случая заради бизнес интереси се неглижира проблем, който засяха хиляди новозагорци. Миризмите нарушават правото ни да живеем в чиста здравословна среда.

Водихте ли разговори със собственика на инсталацията?

Няколко пъти. Последният ни разговор е преди няколко дни. Каза, че са наети специалисти, които ще извършат промени по инсталацията, за да не се усещат повече подобни миризми. Обеща, че до края на годината това ще се случи. Нямаме информация и дали местната власт се е поинтересувала дали се прави нещо, за да се отстранят тези миризми.

Но ако Общинският съвет и кметът не одобрят подобна инвестиция, тя няма как да се случи.

Разгледах всички решения на ОбС, но така и не открих темата да е разглеждана на заседание, говорих и с общински съветници, които също нямаха спомен за подобно обсъждане. Това, в което ние, от инициативния комитет, обвиняваме местната власт е, че не информираха общественото, когато е внесено инвестиционното предложение. Спазили са закона и са пуснали обява на страниците на новозагорски вестник, за който не знам в какъв тираж е излизал и колко хора са го чели. Може да кажат, че го е имало и на информационното табло. Хората не са длъжни да си купуват вестник и да обикалят около таблото, интернет съществува от 20 години. От предложението става ясно каква ще бъде суровината. Всеки разумен човек ще се замисли, преди да допусне толкова животински отпадъци на територията на града. Както каза представител на инвеститора: „Ако правехме парфюми, щеше да мирише на парфюм“. А сега мирише на гниещи животински отпадъци.

Какво споделят с Вас новозагорци?

Хората са загубили надежда, смятат, че нищо не може да се промени, че срещу много пари не може да се скача. Не вярват нито на управляващите, нито на тези с много пари. Просто са се примирили. Недоволстват, възмущават се, яростни са на моменти. Да, но са яростни във „Фейсбук“, много малко хора са готови да излязат с лицето и името си. Може би се притесняват от възможна обвързаност между местната власт и инвеститора, която ще им попречи на работата и бизнеса. Виждам и онези, които протестират, които ме подкрепят и поздравяват и те ми дават сила да продължа. Моментите, в които съм се чувствала отчаяна, са след някое от поредните безумни и безсмислени писма от някоя институция. И тогава се сещам за всички новозагорци, които вървяха по надлеза и скандираха. Те ми дават сила.

Създадената ситуация е форма на геноцид, безумие е.

И не е само в Нова Загора. Проблем с миризмите има в много населени места – Бургас, Русе, Разград. Държавата ни показва, че защитава частните интереси и потъпква правото на гражданите си да дишат. Както при отмяната на наредба 7 на МЗ за хигиенно-защитената зона и отстоянието на подобни предприятия от населените места. Тогавашният министър на екологията Нона Караджова казва, че наредбата трябва да се отмени, за да се облекчи работата на бизнеса. Това е показателно за отношението на управляващите към гражданите.

Какво иска да каже Кремена Петрова на кмета на Нова Загора дни преди поредния традиционен септемврийски протест?

Искам да му кажа, че ние имаме права и е недопустимо в една демократична държава те да бъдат потъпквани. Имам предвид, че гражданите не се допускат до откритите заседания на ОбС дори след предварително подадено заявление. Абсурдно е. Не е редно местната власт, избрана от гражданите да защитава интересите им, да си затваря очите по един толкова наболял проблем и да бяга от отговорност. Кметът също е контролиращ орган и през тези години вместо да се крие, можеше да излезе и да се бори наравно с новозагорци, защото когато местната власт и гражданите обединят силите си, шансовете за успех са много по-големи.

Разчитате ли новозагорци да дойдат на 16 септември и ясно да заявят, че не искат повече да дишат тази смрад.

Надявам се да бъдат повече от предишните протести, както и да покажем, че няма да търпим подобни инвеститори и няма да допуснем геноцидът да продължава. Гласът на хората трябва да бъде чут, защото той не е само за избори, а е глас, който трябва да е коректив на местната власт, която не трябва да се крие, а да работи заедно с тях.

Има ли нещо, което може да Ви откаже?

Ако се откажа, това означава, че съм разбрала, че нищо няма да се промени. Всеки път си казвам, още малко и ще успеем. Има и друг вариант. Предлагат ми го някои от съгражданите ми, които са настроени негативно към каузата, която защитавам и които ми предлагат да напусна града, след като ми мирише. Каква е гаранцията, че ако отида на друго място няма да има подобен проблем. Цял живот ще бягам ли? Затова по-добре да се справя сега, а не да бягам.

С интерес ще следим развоя на протестите на гражданите на Нова Загора. За да бъдем обективни, ще държим темата отворена, за да дадем право на отговор и на другата страна. Надяваме се, че с диалог проблемът с емисиите от различните миризми ще намери своето решение.