Лаваш Дина е носталгия по детството и желание за експеримент, потвърдено успешен
Можете да откриете лаваш Дина на рафтовете в много магазини в България. Не може да не сте го и опитвали, приготвен по абсолютно различни сладки и солени начини. Какво е всъщност това лаваш, каква е историята на бранда и как се развива той - разказват Дина Араванова и Геворг Хачатрян, по-скоро успешни експериментатори с мисия, отколкото собственици.
Как решихте да започнете да правите лаваш в България?
Това е въпрос за милион долара! Докато живеехме в София, лаваш имаше само на някои семейни събирания. През 2014 г. работата на Геворг ни отведе за година в Москва, където с изненада открихме, че лавашът е разпространен по магазините и се познава от хората. Трябва да се отчете фактът, че там има силна арменска диаспора.
След година заминахме за Сан Франциско за година и половина и забелязахме, че лаваш се предлага в една от основните американски търговски вериги. В двете държави беше позициониран по различен начин, но присъстваше на пазара.
По време на престоя си в Базел, Швейцария, окончателно ни дойде идеята, че в България този продукт просто липсва. За двете години там идеята изкристализира до конкретен бизнес план, който ни върна в родината. Може би възприехме швейцарската прецизност и желание за прогрес – да започнеш нещо ново и непознато от нулата и да го направиш добре, така че след време, като се погледнеш отстрани, да се усмихнеш. Малко като отглеждането на дете.
Не на последно място, Геворг е арменец, роден и израснал в Ереван, за когото лавашът беше детски спомен за ежедневния хляб. Носталгията ни подтикна да започнем да правим арменски хляб в България – носталгия по детството за Геворг, смесена с желание да бъдем новатори експериментатори.
Каква е ролята на лаваша в арменския начин на живот?
Разказвали са ни много истории за произхода на лаваша. Винаги се стига до извода, че е хляб с древна история – почти ритуал за жените от рода, които се събирали преди зимата и месели, точели и пекли лаваши дни наред, за да осигурят запаси. Казват, че рецептата е над 3000 години стара и традиционно се е изпичал в подземни пещи. Лавашът се оставял да изсъхне, за да запази качествата си. Без мая или друг набухвател, лавашите издържали цяла зима и при нужда само се напръсквали с вода, за да омекнат преди консумация.
В арменската кухня лавашът присъства изключително често като главен компонент. Те имат супа, подобна на българската пача, в която се слага шепа сухи парчета лаваш – нарича се Хаш и е богат на колаген, сигурен начин за затопляне през зимните месеци.
Лавашът е неизменна част от важните събития в арменската култура. За разлика от българите, които разчупват питка на сватба, арменците си намятат лаваш на рамото.
Има ли тайни в рецептата?
Тайните са относителни. Прадядо ми Курти, който е имал най-голямата фурна за хляб в Ямбол, предаде на рода ни поговорката, че хлябът се прави с чисто сърце и „чалъм" – съставките са винаги едни и същи, но се влагат „по различен начин". Същността на хлебопроизводството е в концентрацията и усещането какво иска тестото всеки ден.
Често го бъркат с тортилата и арабските питки. Какви са разликите?
Лавашът е коренно различен хляб. Единственото общо между тях е, че в топлите райони, където пшеницата има различни характеристики, хората са създали свои варианти за приготвяне на хляб. Технологиите за замесване, разточване или притискане при тези хлябове са напълно различни.
Кои са предизвикателствата пред промишленото му производство?
Предизвикателствата са неразделна част от развитието. Геворг обича да казва, че ако нещо – човек, семейство или бизнес – не се развива, то всъщност изостава. Затова приемаме предизвикателствата като възможност за ежедневно доказателство.
Най-голямото предизвикателство е, че промишлено-машинното производство на лаваш е ново за България и все още липсват утвърдени тесни специалисти. Това налага сами, чрез експерименти и новаторско мислене, да измисляме решения за дизайна на необходимите машини и да усъвършенстваме рецептата.
Как се съчетава лавашът с българските вкусове?
В този процес ни помагат изцяло нашите клиенти и потребители. Никога не сме очаквали толкова позитивен отзвук и то толкова бързо. Потребителите ни изпращат собствени рецепти, за някои от които дори не бяхме се досещали. В този процес помогнаха социалните мрежи и инфлуенсъри, но основно протече органично и естествено.
Българите, с тяхната природна толерантност и откритост към новото, сами намериха начини да „побългарят" лаваша. Хлябът е изключително мултифункционален и позволява съчетаване с различни продукти. Бабите правят баница и тиквеник, младите – пици и крекери, децата си правят сандвичи.
Какви интересни истории споделят клиентите?
Българите прилагат изключително въображение и практичност при използването на лаваша. Една жена например направила лазаня с лаваш, защото не харесвала традиционните кори. Друга клиентка сподели снимка на цяла солена торта. Имаше и предложения за банички с кисело зеле, канелени рулца и кошнички, пълнени с руска салата.
Има ли специални техники за затопляне? Колко време може да се съхранява?
Не съществуват специални техники за затопляне. Лавашът е напълно изпечен и готов за консумация, но клиентите понякога го притоплят за секунди в микровълнова, за минута на тиган или във фурната.
Лаваш Дина има срок на годност около месец. Препоръчваме след първоначално отваряне пакетът да се затваря добре, за да не изсъхват останалите питки. Съхранението в хладилник е по избор на клиента.
Къде може да се намери лаваш Дина? Кой е клиентът, който го търси в магазина?
За изминалите 7 години на развитие можем да кажем, че всяка следваща година имаме нови магазини, които искат да продават нашия продукт. Фактът, че не сме загубили нито един първоначален клиент и продължаваме да работим с онези, които първи ни подкрепиха, показва, че сме на прав път.
Клиентската ни аудитория в България е изключително разнообразна. Първоначалната ни прогноза, че хлябът ще се хареса основно на хора в най-активната възраст, беше силно надмината. Лавашът се купува от хора от различни възрастови групи – всеки си намира нещо любимо в него.
Лаваш Дина можете да намерите в магазините на Билла, Метро, Фантастико, Т Маркет, Лекси, Берьозка и някои по-малки локални магазини в различните градове. |
За контакт с лаваш Дина:
Често задавани въпроси
Лавашът в историята на арменския народ
В сърцето на арменската кулинарна традиция стои лавашът - уникален плосък хляб, който далеч надхвърля ролята си на обикновена храна. За разлика от познатите арабски питки или мексиканската тортиля, този деликатен хляб се отличава със своята изключителна лекота - около 50 грама, и характерната си еластична текстура, постигната чрез майсторско разточване на тестото.
Приготвянето му е било много повече от кулинарен процес - това е бил свещен ритуал, предаван от поколение на поколение. В ранните часове на деня, когато първите лъчи докосват земята, жените от общността се събират около тонира - традиционната подземна пещ, която някога е красяла центъра на всеки арменски дом. Този древен уред, открит още в бронзовата епоха, е бил не просто средство за печене, а символ на слънцето и домашното огнище.
Приготвянето на лаваш е било изключително женска територия, където всяка участничка има своята специфична роля. Тестото, замесено без мая, но с парченце от предишното печене, се разточва майсторски върху традиционна ниска маса, преди да бъде положено върху специална възглавница и залепено за нагорещените стени на тонира. След кратки 30-35 секунди, умели ръце изваждат готовия хляб с помощта на специален железен прът.
Традиции и ритуали, свързани с лаваша
В арменската култура храненето често се описва просто като "ядене на хляб" (hac utel), което красноречиво говори за централната роля на този продукт в ежедневието. Лавашът присъства на трапезата по всяко време на деня и се използва по безброй начини - от традиционно увиване на сирене и зеленчуци за закуска до сервиране на скара върху него.
Практичността на лаваша се доказва и от възможността за дългосрочно съхранение - особено ценно качество в региони със сурови зими.
Арменците никога не режат хляба с нож, а го чупят с ръце, вярвайки че така запазват благословията му. В миналото старейшините са докосвали хляба до челата си в знак на почит, а изпускането му се е считало за лоша поличба.
Особено вълнуваща е ролята на лаваша в сватбените церемонии, където и до днес свекървата поставя питка на раменете на младоженците за защита от зли сили. Този ритуал, наред с много други, подчертава непреходната символична стойност на лаваша в арменската култура.
В съвременния свят лавашът продължава да бъде не просто храна, а жив мост между древните традиции и модерното ежедневие, запазвайки своето уникално място в кулинарното наследство на Армения.
ИНТЕРВЮТО е свързано към
- Събития и представяния
- Банички от лаваш с кашкавал и магданоз
- Банички от лаваш с плънка от яйце и кашкавал
- Лаваш с плънка от шунка и кашкавал
- Късана баница от лаваш със сирене, яйца и прясно мляко
- Банички от лаваш с плънка от извара и магданоз
- Пица от лаваш с 4 сирена (на тиган)
- Ябълков щрудел от лаваш с кайсиево сладко и орехи
- Руло от лаваш с картофено пюре и кайма
- Мързелива лазаня
- Тостери от лаваш с кашкавал
Коментари към Лаваш Дина е носталгия по детството и желание за експеримент, потвърдено успешен