Проф.д-р Искрен Коцев: Зачестяват случаите на колоректален рак
Проф. д-р Искрен Коцев, д.м.н. е ръководител на клиниката по хепатогастроентерология към УМБАЛ "Св. Марина".
Проф. Коцев, кои стомашно-чревни заболявания зачестяват напоследък?
В близък план около коледните и новогодишните празници зачестиха по понятни причини гастритът, панкреатитът, язвеният колит, жлъчните кризи. А иначе през последната година прави впечатление сериозното зачестяване на колоректалния рак (на правото и на дебелото черво). Тази тенденция наблюдаваме от 15 - 20 г. и тя продължава. Зачестяват неалкохолните мастни чернодробни увреждания, алкохолните увреждания на стомашно-чревния тракт и черния дроб, което също е трайна тенденция за нашата страна. Интересно е, че напоследък зачестява и ракът на панкреаса. За съжаление ранната му диагностика е много трудна, обикновено се открива в по-напреднали стадии, което затруднява терапевтичния подход при него.
Кои са основните му причинители?
Рисковите фактори за панкреасния рак са хроничният и наследственият панкреатит, употребата на алкохол и цигари, захарният диабет, все по-честото използване на заведенията за бързо хранене, консумацията на червено месо и храни с високо съдържание на мазнини, прекалената консумация на кафе. Към този списък специално за панкреасния рак трябва да прибавя и преработеното месо под формата на наденици, луканки и др. подобни полуфабрикати.
Кои възрасти са най-рисковите?
Всички възрасти са рискови, но прави впечатление подмладяването при рака на панкреаса. Една от причините за това е в съвременния начин на хранене. Както вече споменах, този фактор е от значение и за много други заболявания. Ако трябва да откроя първите четири препоръки за профилактичен начин на живот, така че да не се стига до развитие на различни болести, включително и онкологични, то първата е - не пуши, втората – не употребявай алкохол, третата - храни се рационално, и четвъртата - движи се достатъчно.
Мина един голям пост, сега предстоят не по-малко дългите великденски пости. Това влиза ли в здравословното хранене?
Постенето, разглеждано от гледище на медицината и диетологията е всъщност вегетарианско хранене за определен период от време. То има своите предимства и категорично може да се използва и препоръча при всички възрастни хора за известно време. Разбира се, при децата, подрастващите, бременните и болните това е противопоказно. Но здравият възрастен човек може спокойно да пости, за него това е здравословно.
Кои са последните новости в диагностиката и лечението на болестите на храносмилателната система?
- Ще се огранича с тези от миналата година, които въведохме в нашата клинична практика. Направихме преглед на лекуваните болни при нас от хроничен хепатит С в последните 5 г. и установихме, че 67% от тях са успешно излекувани, което е много над обичайните 50%. Това е в резултат на стриктните критерии за подбор на болните, които са за лечение, на доброто сътрудничество, наблюдение на болните по време на лечението. Резултатът е доста добър. Става дума за двойното лечение - с инжекционни препарати и с таблетки. От миналата година в Америка, а от лятото и в Европа бе разрешена тройната терапия, при което се прилага още един медикамент и това позволява да се достигне 75 - 80% изкореняване на вируса при лекуваните болни. Това е световна новост в лечението на хепатит С, която ние веднага въведохме във варненската клиника. Лечебният курс продължава 1 г. и предстои сега да видим първите резултати. Продължават нашите успехи в контролирането на хроничния хепатит В. Разполагаме с широка гама възможности по линия на касата, с които успяваме да потиснем размножението на вируса и на практика болните да живеят като здрави хора. На тази тема миналата година имах публикация в американското списание „Hepatology” като съавтор, което е още едно признание за ролята на клиниката ни в борбата срещу хепатит В. Друга новост при нас е, че въведохме изследването на равнището на хепатитните вируси В и С в кръвта, за което много ни помогнаха ръководството на болницата, доц. Балев и доц. Иванова от микробиологията. Вече имаме пълната възможност тук да изследваме вирусите, което е много важно в хода на лечението. Още една новост от миналата година. Въведохме в широката клинична практика контрастно усилената ехография на черния дроб. Диагностиката става много по-бърза, точна, евтина, безвредна и е сравнима с тази от компютърния томограф и магнитния резонанс. За язвения колит и болестта на Крон въведохме лечението с биологична терапия, която вече широко навлезе в практиката ни.
Успоредно с това увеличават ли се и техническите възможности за ранна диагностика и лечение в клиниката?
Техническите възможности на клиниката са добри, но разбира се, все още сме далеч от това, което бихме искали да бъдем. А също и от потенциала на това, което можем да дадем на нуждаещите се от Варна и региона. Например нямаме съвременен клас ехограф, въпреки че нашата клиника е една от 4-те клиники, които въведе ехографията преди 35 г. в страната. Моята дисертация беше една от първите у нас с ехографска тематика. До преди 5 - 6 г. ние бяхме единствените, които извършвахме цялостна ехография в нашата болница. Обучихме на абдоминална ехография стотици лекари и хиляди студенти. И въпреки това все още нямаме съвременен апарат, липсва добра ендоскопска апаратура, нямаме и ехоендоскопска апаратура. Така че има какво да се желае. Нуждаем се от апаратура, която да изследва хранопроводната и рефлуксната патология, каквато също липсва във Варна. Затова ще използвам случая, за да апелирам към всички, които имат възможност и желание да съдействат за снабдяването ни със съвременна апаратура. Да знаят, че е възможно да направят дарение в полза на клиниката с цел съвременното й оборудване.
А какво ще кажете за здравната реформа?
През последните 10 - 15 г. станаха доста промени, но за да се придвижи успешно напред здравната реформа, моето виждане е следното. Първо, трябва да се отделят не 4 %, а 6 - 8% от БВП за здравеопазването. Съвременното здравеопазване, съобразено с изискванията на всички потенциално нуждаещи се, е доста скъпа дейност. Второ, нужна е реорганизация на болничната дейност, която поема голяма част от средствата. В страната има над 400 болници, а са нужни само 100. За сравнение в Холандия, която като територия и население е приблизително колкото нашата страна, има 70 болници. Не е нужно останалите 300 болници да се закриват, нито да се уволнява някого, а просто да се преобразуват в съвременни медицински диагностично-консултативни центрове. Трето - инвестицията в лекарите. Неслучайно изискванията към лекарите са изключително високи по отношение и на тяхната предварителна подготовка, и на следдипломната им квалификация, и на техния професионализъм, и на техния морал. Всички тези изисквания, заедно с ежедневната им дейност, поставят лекарите в хроничен стрес и затова те трябва да бъдат финансово обезпечени. В противен случай те емигрират, което се наблюдава през последните няколко години. И този процес ще продължи, ако не се вземат мерки. Началната заплата на специализиращ лекар в Германия е 4000 - 5000 евро, у нас е 400 - 500 лв., което не му позволява нито да се абонира за списания, нито да участва в следдипломната квалификация, нито да има самочувствие. Забележете, от завършилите миналата година три четвърти емигрират. Така че бих казал - лекарите у нас заслужават същото число, което е в Западна Европа, само че в левове. В тази връзка искам да отбележа, колко време е нужно на един лекар, за да достигне нужното равнище. Той трябва да учи близо 25 - 30 г., за да може да работи пълноценно 10 - 15 г. до пенсия. С други думи изискват се огромни инвестиции, за да се постигне високо професионално равнище. Това е непрекъснат процес и за нашия университет, и за нашата болница като университетска е един от приоритетите да осъществяваме това непрекъснато обучение, продължаващо през целия професионален живот на лекаря. Но пак повтарям, всичко това изисква грижи, отношение, средства. Имам и още едно предложение свързано със здравната реформа. Става дума за ръководството на болниците, защото това са най-големите консуматори на средства. Ръководният орган трябва да е медицинският съвет, а той се състои от началниците на клиники (отделения) и там се обсъждат всички важни въпроси и се вземат съответни решения. Болниците трябва да се ръководят дуалистично - от двоен екип: икономически директор и медицински директор, които да са равнопоставени и да имат еднаква власт и решенията да се вземат с консенсус от двамата. Медицинският директор се избира мандатно от състава на медицинския съвет. Това изисква промени в закона. Аз виждам, че днешната власт има желанието да направи необходимите промени, затова споделям и своето виждаме по здравната реформа.
Проблемът с лекарските грешки, за които напоследък доста се говори, не е ли част от реформата?
Разбира се. Първо, какво представлява лекарската грешка? Това е непреднамерено заблуждение на лекаря. Тя може да се дължи на незнание, на неумела техника, на липса на време, на средства, на липса на опит, небрежност и т.н. В групата на лекарските грешки се поставят неправилно и много случаи, когато лекарят е действал съгласно добрата медицинска практика и въпреки това изходът е лош. Аз съм председател на лечебно-контролната комисия на болницата и мога да кажа, че при повечето от обвиненията за лекарска грешка всъщност лекарят се е справил отлично със своите задължения, но интерпретацията на конкурентни заинтересувани среди и на близки, които са засегнати, лесно се използват користно. Освен това грешките се делят на системни и индивидуални. Едните са свързани с проблемите в самата система, а другите опират до непрекъсната следдипломна квалификация и обучение на лекарите и сестрите. Това, за което вече говорих - непрекъснато инвестиране в тяхното обучение по всички възможни начини.
Коментари към Проф.д-р Искрен Коцев: Зачестяват случаите на колоректален рак