Страх от зъболекари - интервю с доктор Ваня Колева, стоматолог

Дали страхът от зъболекари е едно от най-страшните неща, които могат да ти се случат? Питайте някое дете или възрастен. Потърсихме за мнение доктор Ваня Колева, специалист с дълга практика. Страхът от зъболекари не е непреодолим, необходими са усилия и от двете страни. Той е психическо състояние, плод на някаква травма, която често пациентът не осъзнава. В резултат на това се започва целенасочено криене и избягване на всякакво посещение на стоматологичен кабинет. Особено опасно е това за децата, които развиват трайна фобия от зъболекари, която им пречи да имат нормално дентално здраве. Добрият стоматолог знае как да предразположи едно дете или по-страхлив възрастен. За денталната фобия има лесни решения, а не трябва да пренебрегваме нашето здраве.

Здравейте д-р Колева! В спомените ми от училище имаше едни подвижни стоматологични кабинети, които обикаляха и правеха проверка на зъбите на всички деца. Ще припомните ли за по-младите читатели? За мен това беше началото на моя страх от зъболекари.

Автобусите бяха подвижни лекарски кабинети.Във всеки имаше по две машини. Едната зъболекарка работеше  кариесите, другата запълваше, правеше пломбите. За децата беше някаква инквизиция. Стоят задължително. Не могат да избягат. Някои се опитваха да се спасят, но тогава нямаше как. Учителката ги връщаше обратно. Колкото кариеси имаше, всичко се правеше наведнъж. Това е най-ужасното - може да са 5, 6, 7 и детето трябва да изтърпи с отворена уста дълго време. Гони се норма, прави се всичко наведнъж. Да не говорим, че тогава нямаше още и добри и достъпни болкоуспокоителни. Легенда е, че машините са били крачни. Аз съм ходила като дете на зъболекар с крачна машина. Може преди мен колегите да са били с крачни машини. Не съм виждала такива тук от много години.

От друга страна, тогава децата имаха и по-здрави зъби. Денталната грижа бе държавна политика, няма как да не споменем таблетките с флуор, които се раздаваха без пари, безплатното лечение, пък дори и задължително. В наши дни хората са доста по-немарливи към здравето на зъбите.

Страхът от посещение на зъболекар е един от най-разпространените сред децата. Как успява той да се пренесе и при възрастните?

Странно е, като че ли  децата се раждат с някакъв страх. Той може би идва от лекарите, белите престилки, от там се пренася и върху зъбите. И като видят машинката, като чуят звука и им се вижда нещо ужасно. Нищо, че в последните години техниката е напреднала толкова много, че няма нищо общо със старите машини, от които наистина можеше да се изпита болка и дискомфорт, дори и да си издръжлив и да нямаш страх.

Но въпреки това, за децата пак е страшно. Преди години имаше такава практика, детето да влиза само в кабинета. Смяташе се, че като родителите са до него, то започва да се глези. Наистина има такъв момент. Като остане само, вече стоматологът може по някакъв начин да го успокои и  да отвори уста. Ако първите контакти са били с внимание и всичко да е много тактично и  съобразено с детето, този страх няма да го има. Трябва да се подходи с внимание.

Страхът от зъболекари при възрастните?

Много от  по-страхливите пациенти искат упойки, така е безболезнено и е вече масово явление. Но винаги първо трябва да се поговори и да им се обясни точно какво ще се прави. Няма нищо по-страшно от неизвестността. Давам точни обяснения, казвам кога започвам и кога спирам. Хората се успокояват, преодоляват си страховете, а дойдат ли чак след година, често страхът се е възобновил.

 Има ли пациенти, които не могат да бъдат лекувани заради страховете им?

Има деца, които въобще не отварят уста. Или такива, които като са пред очите на родителите, никога не позволяват и да ги докоснат. Оставени сами, те често са доста по-сговорчиви. Но много често са неконтролируеми и са трудни пациенти. Изпадат в паника и плачат.

Такива са понякога и възрастните. Често вадим зъби, които могат да бъдат лекувани, но от страх възрастните предпочитат  „по-лесния начин”. И  странно, това са предимно мъжете. Жените са по-суетни и по-смели. А мъжете се оказва, че са по-слаби и по-страхливи.

Кои са външните фактори, които имат значение за пациентите и за успокояване на техните страхове?

На първо място това е обстановката и хигиената. Има определен стандарт, който е задължително да се съблюдава. Не е комфортно да работиш в кабинет, който е мизерен на външен вид или зле почистен. Това отблъсква хората.

Хората обичат и да говорят. Това отпуска и предразполага. Споделят си проблеми, неудачи. Понякога разговорът тръгва от предно лечение, а стигаме до други теми. Често посещението при зъболекар е като това при психоаналитик. Хората обичат да си говорят и да бъдат изслушвани.

Не мога да пропусна и редовната подмяна и поддръжка на техниката. Тя напредва толкова бързо, че е необходимо да бъдем винаги в крак с времето и да сме запознати с най-модерните тенденции.

Какво правят хората, които така и така не успяват да стигнат до кабинета на лекаря, поради страх или други причини?

 Когато те заболи зъб, често болката е ужасна. Проблемите със зъбите не минават никога сами, както примерно може да мине една настинка.

За съжаление, те често стават и по-лоши, като водят до махане на зъби и други проблеми. Често се прибягва до бабини методи, като пример това прословуто „жабурене с ракия”. Не вярвам да има някакъв ефект, но съм виждала зверски изгорени лигавици. Аспиринът и аналгинът са често универсално използвани, но наистина не трябва да забравяме, че те не лекуват, а само премахват временно болката.

Бях много изненадана да разбера, че хората по селата си шлифоват протезите с парчета стъкло и така си спестяват ходенето до града.

Но каквото и да правим, каквито и методи да използваме, срещата с зъболекаря е неизбежна. Колкото и повече да я отлагаме, толкова повече боли.

Наистина тъжен факт е, че хората имат много ниска здравна култура. Това забавяне често струва и много повече в чисто финансов аспект. Интересен факт е, че хората на възраст /пенсионерите/ са много стриктни и при най-малкия проблем идват за преглед. По-младите са доста по-безотговорни за зъбите си.

Кои са вашите съвети, за да имаме  здрави зъби и да ходим по-рядко на лекар?

Всичко е заложено генетично - здрав емайл, здрав дентин, здрава зъбна субстанция. Не случайно има хора, които никога не полагат никаква грижа за зъбите си, никога дори не ги мият, а нямат никакви проблеми. Но това е чист късмет. За останалите – редовни профилактични прегледи и редовно поддържане на хигиена  в устната кухина. Тепърва в България започват масово да се използват и конците за почистване на зъби – нещо страхотно полезно и важно, тъй като с тях може да се достигне до места, където никога не можем да изчистим добре с четката.

Два много важни фактора -  храна и стрес. Ангажираното ежедневие предразполага съм нередовно или непълноценно хранене, а това веднага се отразява и на зъбите. Пушачите често развиват пародонтоза, а това може да бъде много сериозен проблем.

Човек трябва да бъде отговорен към зъбите си.