Активното изслушване на децата ни е ключът към ползотворното общуване с тях

Много често опитите на родителите, да проведат разговор с децата си са обречени на провал. Децата се съпротивляват и негодуват, когато ги поучават, одумват и критикуват. Чувстват, че родителите говорят прекалено много. Общуването с децата е истинско изкуство, което си има своите правила и смисъл. Често детските посланията са кодирани и трябва да ги разшифроваме, за да ги разберем. Ако скоро сте станали свидетел на разговор между дете и родител, най-вероятно си спомняте как е протекъл той. Диалогът звучи като два монолога, първият от които съдържа упреци и наставления, а вторият - опровержения и молби. Трагедията от подобно "общуване" произтича не от липсата на любов и интелигентност, а от липсата на уважение и умение да слушаме. Активно да се слуша детето означава в разговор да му се връща онова, което ви е казало, като при това обозначите чувството му. Когато детето разказва или разпитва за някаква случка, често е по-добре да се реагира не на случката, а на стоящото зад нея отношение. От случката към чувствата. Когато детето се върне у дома с куп оплаквания от свои приятели или учители, или изобщо от живота си, най-добре е да откликнем на тона на неговите чувства, вместо да се опитваме да уточняваме фактите или да разследваме произшествието. За да бъде успешен разговорът и комуникацията с детето, има някои важни особености, които не бива да пропускаме.

1. Ако желаете детето да ви чува, непремено се обърнете с лице към него. Неговите и вашите очи да са на едно равнище. Ако детето е малко, седнете до него или го вземете на ръце или в скута си. Може леко да се приближите към него, да се наведете или да придвижите стола си ако сте седнали. Избягвайте да говорите с детето, провиквайки се през стаите, с лице към печката или мивката, загледани в телевизора или вестника. Вашето положение спрямо него и позата ви са първите сигнали за това доколко сте готови да го приемете и да го слушате. Бъдете много внимателни към тези сигнали, децата ги четат във всяка възраст без дори да го осъзнават.

2. Ако говорите с разстроено и отчаяно дете, не бива да задавате въпроси - то не знае отговорите така или иначе и за това търси помощта ви. Хубаво е репликите ви да са в утвърдителна форма. Например когато ядосано дете казва "Няма повече да говоря с Иван", нашата реакция в повечето случаи е да го залеем с въпроси от рода "Защо? Обиди ли те? Какво се е случило?". Утвърдителната форма в случая е "Обиден си".

Това поведение в утвърждаването е по-сполучливо, защото родителят веднага показва, че е настроен на същата емоционална вълна като детето си, че го чува и приема огорчението му, а не като външен участник се интересува само и единствено от фактите.

3. Много е важно в разговора да се прави пауза. След всяка ваша реплика замълчете и дайте време на детето си. Паузата му помага да се ориентира в преживяванията си и да ги идентифицира с чувствата с които вие ги озвучавате. Добре е да се помълчи и след отговора на детето - може би нещо би добавило. По външния му вид вие може да разберете, че детето все още не е приключило да говори или че не е готово да чуе репликата ви. Ако очите му не гледат вас, а някъде в страни или в далечината, продължавайте да мълчите - в момента то е заето с много важна и необходима вътрешна дейност.

4. Част от отговора ви е добре да съдържа и информация към детето, че имате виждане за това какво се е случило с него, да повторите ситуацията и след това да потвърдите чувствата му. Не се тревожете че повтарянето ще раздразни детето. Това може да избегнете, ако се използват други думи със същия смисъл. Дори и да използвате същите фрази, но въпреки това много точно сте сте отгатнали преживяванията на детето си, то най-често не забелязва нищо необичайно и разговорът продължава успешно.

Дори и не толкова успешно да се справите с отгатването на случило се събитие, не се притеснявайте, детето само ще ви поправи. Бъдете внимателни към поправката и покажете, че сте я приели. Разговор провеждан с дете на базата на активното слушане е доста необичаен за нашата култура и е трудно да бъде овладян. С подобен начин на общуване детето бързо ще покаже, че сте спечелили симпатиите му. Убедено, че възрастния е готов да го слуша, то все повече ще започва да говори за себе си - понякога от един разговор се разплита цял възел от проблеми и огорчения. И не на последно място, с помощта на родителя детето само ще започне да се придвижва към разрешаването на проблема.