Алкохолната зависимост значително увеличава риска от самоубийство

Проучване на учени от Университета в Отаго, Нова Зеландия, публикувано в Australian & New Zealand Journal of Psychiatry, установява, че алкохолната зависимост увеличава значително риска от суицидни мисли. Изследването провокира дискусии относно необходимостта от промени в Националната стратегия за превенция на самоубийствата на Нова Зеландия.

Проучването

Проучването, водено от д-р Роуз Кросин от Министерството на здравеопазването, анализира данни от известното изследване на Крайстчърч за здраве и развитие (CHDS), което включва 1265 деца, родени през 1977 г. Използваната информация за настоящото проучване включва данни за участниците в периода между 18- и 40-годишна възраст.

“Открихме, че преди да контролираме данните от проучването за често срещани променливи на рисковите фактори в детството и ранната зряла възраст, като травма, физическо и психическо здраве, злоупотреба с вещества, алкохолната зависимост почти утроява риска от суицидни мисли*. Интересното е, че дори след коригирането на факторите рискът от самоубийство е двойно по-висок при хората със зависимост към алкохола.“, коментира д-р Кросин.

Д-р Кросин казва, че констатациите за повишения риск, наблюдаван в проучването, подкрепят предишни международни изследвания, свързващи тежкото пиене със суицидни мисли. Тя споделя, че алкохолната зависимост е сред установените рискови фактори за самоубийство и е втората най-честа причина след голямото депресивно разстройство.

Необходимост от спешни мерки

Авторите на проучването препоръчват откритията да се разглеждат сериозно поради тревожните нива на тежко пиене и риска от самоубийства в Нова Зеландия. Данните от Министерството на здравеопазването от 2020 г. показват, че 21% от възрастните консумират често алкохол, а случаите на самоубийство през първата половина на 2021 г. са 607.

„Световната здравна организация подчертава значителния принос на тежкото пиене за самоубийствата, но нашата Национална стратегия за превенция на самоубийствата не е насочена конкретно към този рисков фактор. Това проучване трябва да бъде допълнителна причина правителството да предприеме спешни действия за намаляване на вредите, свързани с алкохола, особено на риска от самоубийство.“, коментира д-р Кросин.

Данни за проучването

Проф. Джо Боден, съавтор на CHDS, казва, че използването на данните от неговото проучване подсилват констатациите и ефикасността на изследването, като идентифицира и оценява специфичното влияние на алкохола върху суицидното поведение.

„Предишни международни проучвания обикновено набираха пациенти на възраст над 16 години, ограничавайки способността за адаптиране към ключови рискови фактори в детството.“, казва проф. Боден. „Други проучвания събират данни от кохортни групи само веднъж за ограничен период от време в зряла възраст или изследват само мъже. За сравнение, участниците в това проучване са интервюирани пет пъти преди навършване на четиридесет години, като техните по-ранни документирани преживявания от детството също са взети предвид.“

В хода на своята история CHDS измерва голямо разнообразие от фактори в детството, които потенциално биха могли да обяснят връзката между алкохола и суицидното поведение. Факторите, използвани по време на проучването, са избрани поради известната им връзка с алкохолната зависимост и самоубийствата. Те включват социално-икономически статус, наказания в детството, излагане на злоупотреба и пренебрегване, семейна анамнеза за криминални престъпления и история на злоупотреба с алкохол. В допълнение, проучването е в състояние да отчете потенциалното влияние и на други показатели в зряла възраст, като статус на трудова заетост, нестабилност във взаимоотношенията и удовлетвореност от живота.

*Crossin Rose et al. The association between alcohol use disorder and suicidal ideation in a New Zealand birth cohort. Australian & New Zealand Journal of Psychiatry. 2021.