Какво се случва с тялото, когато пием алкохол

Повечето хора, които пият алкохол, са запознати с краткосрочните ефекти от алкохолната интоксикация. Лекото състояние на еуфория и релаксацията са сред основните причини, поради които се произвеждат и консумират алкохолни напитки от хиляди години. По същия начин повечето хора са наясно, че прекомерното и редовно пиене може сериозно да повлияе на тяхното физическо и психическо здраве. Ефектите обаче зависят от честотата и количеството консумиран алкохол.

Какви са краткосрочните ефекти на алкохола?

Краткосрочните ефекти от консумацията на алкохол често включват чувство на лека еуфория и състояние на релаксация, които се дължат на временни промени в мозъчната сигнализация. „Алкохолът може да попречи на невротрансмитерите – химикали, които помагат за предаване на съобщения между невроните в мозъка – което води до промени в настроението, поведението и мисленето.“, коментира Сара Бос, психиатър и директор на The Balance Luxury Rehab – специализиран център за лечение на зависимости и пристрастявания.

Според Американските центрове за пристрастяване краткосрочните ефекти от умерената консумация на алкохол могат да варират от зачервяване на кожата и проблеми с концентрацията до по-тежки симптоми, като повръщане и припадък. Други ефекти от краткосрочната употреба на алкохол включват загуба на координация, промени в настроението, повишено кръвно налягане, замъглено зрение и липса на задръжки.

Прекомерната консумация на алкохолни напитки е последвана от съвкупност от неприятни физиологически ефекти, обикновено наричана махмурлук. Признаците на състоянието се появяват в рамките на няколко часа след последното питие и варират от човек до човек. Те могат да включват главоболие, изтощение, гадене и дехидратация.

>>> Как и за колко време човешкият организъм преработва алкохола

„Алкохолът потиска производството на вазопресин – хормон, който регулира съдържанието на вода и сол в организма.“, коментира д-р Катрин Басфорд. „Липсата на конкретния хормон може да доведе до отделяне на водата чрез уриниране и дехидратация на тялото. Главоболието е реакция на мозъка към загубата на течности, докато гаденето и липсата на енергия са отговор на тялото към ниските нива на кръвна захар и загубата на минерали и електролити.“

Колкото повече човек пие, споделя Басфорд, толкова по-вероятно е той да се сблъска с изброените странични ефекти.

Симптомите на махмурлука преминават в рамките на 24 часа след последното питие и не водят до трайни здравословни проблеми.

Какви са дългосрочните ефекти от консумацията на алкохол?

Дългосрочната консумация на алкохол може да повлияе на много аспекти на физическото и психическото здраве. Според Американските центрове за пристрастяване основните засегнати области на тялото включват мозъка, храносмилателната система, сърдечносъдовата система и опорно-двигателния апарат.

Мозък

Според Сара Бос има много научни доказателства, които показват, че алкохолът оказва влияние върху нормалната функция на мозъка, а именно чрез пряко въздействие върху нивата на невротрансмитерите. „Може да забележите, че алкохолът е възможно да причини необичайни промени в настроението.“, казва Бос. „Това е така, защото спиртните напитки взаимодействат с GABA – невротрансмитер, който помага за регулиране на настроението и тревожността.“

Алкохолът действа и като депресант, който потиска централната нервна система, което означава, че забавя комуникацията между мозъка и тялото. Това може да доведе до нарушена координация, неясна реч, забавени рефлекси и загуба на съзнание. Тежкото пиене е в основата и на други проблеми, като например нарушения на съня.

Дългосрочната употреба на алкохол е възможно дори да доведе до промени в структурата на мозъка. „Тежкото пиене може да убие мозъчните клетки, което е причина за проблеми с паметта, ученето и координацията, както и за увеличаване на тревожността и депресивните епизоди.“

Много от промените в мозъка се случват на молекулярно ниво. Според преглед от 2021 г., публикуван в списанието Trends in Neurosciences, прекомерното пиене може да наруши генната експресия в невроните – процес, при който мозъчните клетки се развиват и свързват една с друга.

Сърдечносъдова система

Дългосрочната употреба на алкохол може също да окаже влияние върху сърдечносъдовото здраве. Според преглед от 2016 г., публикуван в списанието на Американския колеж по кардиология, дори скромни количества алкохол могат да предразположат към предсърдно мъждене – състояние, което причинява неравномерен сърдечен ритъм, замаяност и задух.

>>> Защо консумираме алкохол: генетична предразположеност, външен натиск или механизъм за справяне

Начинът, по който алкохолът влияе върху здравето на сърцето, може да зависи от количеството консумирани напитки, въпреки че доказателствата далеч не са убедителни. Някои проучвания показват, че ниската до умерена консумация на алкохол може действително да намали риска от сърдечносъдови заболявания. Това обаче не е добре разбрано. Преглед от 2017 г., публикуван в списанието Alcohol Research, предполага, че малките количества алкохол може индиректно да намали натрупването на мастни плаки в и по стените на артериите, както и да смекчи ефектите от психологическия стрес върху сърдечносъдовата система.

Някои съединения, съдържащи се в алкохолните напитки, също могат да играят роля. Например съществуват доказателства, че полифенолите, открити в червеното вино, предпазват от атеросклероза, хипертония и сърдечна недостатъчност.

Храносмилателна система

Прекомерното пиене може да доведе до увреждане на черния дроб и чернодробно заболяване, свързано с алкохола, според преглед от 2021 г., публикуван в списание Alcohol Research. Алкохолът засяга и други части на храносмилателната система. Доказано е, че консумацията на повече от пет напитки на ден може да увреди панкреаса, хранопровода, стомаха и чревния тракт.

Дългосрочната консумация на алкохол също може да окаже отрицателно влияние върху здравето на червата. Преглед, публикуван в International Journal of Molecular Sciences, показва, че прекомерното пиене може да доведе до промени в чревния микробиом, намалявайки разнообразието от микроби и причинявайки свръхрастеж на бактерии, които насърчават възпаление. Тези промени често водят до синдром на пропускливите черва – състояние, при което чревните стени стават порести, което позволява на токсините и вредните патогени да навлязат в кръвния поток.

>>> Злоупотребата с алкохол в юношеска възраст е свързана с промени в чревния микробиом

„Едни от най-важните функции на микробиома на червата са разграждането на диетични фибри и производството на противовъзпалителни молекули, наречени късоверижни мастни киселини.“, споделя Кейтлин Хол. „Късоверижните мастни киселини са от съществено значение за имунната система, психичното благополучие и предотвратяването на хронични заболявания, включително диабет и рак. Намаляването на алкохола гарантира, че микробиомът може да произведе достатъчно от тези жизненоважни молекули.“

Имунна система

Имунната система може също да бъде засегната от продължителната употреба на алкохол. Според преглед от 2015 г., публикуван в списанието Alcohol Research, тежкото пиене може да доведе до значителен спад в броя на белите кръвни клетки, отговорни за борбата с инфекциите и предотвратяването на рак.