Амфетамин помага на хиперактивни деца

  О, да, по много, отговарят те. Явно не става дума за разстроено внимание, в повечето случаи съчетаващо се с хиперактивност. Подобна е диагнозата на софийския ученик, който падна от улука, на който се е покатерил.

  Заболяването се открива в ранна възраст, обикновено когато детето тръгне на детска градина или училище. Причината - малките не могат да спазват елементарните правила за дисциплина, нито пък да се концентрират, тъй като хиперактивността е свързана и с разстройство на вниманието. За тях е трудно да изслушат една приказка докрай, да изгледат цял филм - камо ли да стоят цели 40 минути на едно място в час! Затова и един от първите му въпроси е за телевизията.

  "Проблем при тези деца е, че те не са приети - "не могат" да си играят с връстниците - развалят им забавлението. Не ги приемат и учителите, защото пречат на дисциплината. Най-накрая не са приети добре и от собствените родители, тъй като всички се оплакват от тях," казва доц. Славчев.

  Освен че трудно се задържат на едно място - катерят се по мебелите, прекалено подвижни са, не изслушват един въпрос докрай - отговарят, преди да са го чули целия. Много са импулсивни - правят това, което им хрумне в момента, без да се замислят за последиците. И ако не се приемат мерки навреме, се получава затворен кръг - колкото по-отхвърлено се чувства едно дете, толкова повече се уврежда самочувствието му.

  Специалистът подчертава, че ако попитате такова дете: "Ти добро ли си, или лошо?", то често без замисляне отговаря: "Лошо съм". И вярва в това. Подобна себеоценка ги кара да се бранят, да бъдат агресивни.

  В пубертетахиперактивността в голяма степен намалява, но вниманието остава по-трайно разстроено. За заболяването дълго време се е смятало, че се причинява от минимални мозъчни увреди, получени при раждане - било задушаване, усукана пъпна връв, използване на форцепс или пък тежка жълтеница при новороденото, заболявания на майката по време на бременността и пр. Освен това при много от тези деца родителите са имали подобни проблеми като малки. Затова специалистът смята, че може да се говори за генетичен риск, а не за задължително унаследяване. Освен предразположение трябва да възникнат и други неблагоприятни обстоятелства, за да се прояви разстройството.

  Като цяло интелектът не е висок, почти винаги са налице и обучителни проблеми и лечението налага с малките пациенти да работят психолог, логопед, педагог със специална подготовка. Децата трябва да бъдат в среда, която е минимално мебелирана, с колкото се може по-малко дразнители. Задачите, които им се поставят, трябва да отговарят на възможностите им и да изискват по-малко време за изпълнение.

  Не на последно място са и медикаментите и колкото и да изглежда странно, лечението е с амфетамини, чиято употреба е строго регламентирана. В България е разрешен един вид метамфетамин и той се изписва на жълта рецепта. Доста е скъп - месечно излиза между 100-200 лв., а не се поема от здравната каса.

  Доц. Славчев смята, че рискът от създаване на зависимост не е голям. По-скоро е обратното - проучвания показали, че нелекуваните с психостимуланти са в по-голям риск за злоупотреба с дроги или алкохол в по-късна възраст заради отхвърлянето от околните и лошо самочувствие.

  Сериозен проблем понякога се оказват родителите. Те често имат нереалистични очаквания и изисквания към детето - особено за академичните постижения - а това може да доведе до лоши последици и резултати.

  В дългата си практика доц. Славчев се е срещал с каква ли не случаи. Например 14-годишно момиче с тежка психоза, при което всички лекари, в това число и той, са прогнозирали неблагоприятно развитие. Години по-късно хубава девойка спира лекаря и той разпознава някогашната пациентка. Похвалила се, че завършва образованието си - продължавала да пие лекарствата си, но се чувствала пълноценно.

  Страдащо от дромомания момче - това е болестно увлечение към пътуване - имало навика в ранни зори да се качва на някой тролей и да пътува по цял ден. Продължително е лекувано в клиниката. Каква била изненадата на психиатъра, когато след години, докато стоял на една спирка, чул, че шофьорът на тролея го кани да се качи. Това бил бившият му пациент, превърнал болестното влечение в своя професия. Едни от тежките случаи, с които напоследък за съжаление все по-често се сблъсква психиатърът, е т.нар. разстройство на привързаността.

  Нормално докъм 5-годишна възраст детето изгражда близост към определена фигура - обикновено и естествено това е майката. Детето изгражда усет за преживяванията на този човек - например малкото дете се разплаква, ако види майка си да плаче. Но когато хората, които се грижат за детето, се сменят често или пък то израства в институция, привързаност не се изгражда. Първоначално тези деца изглеждат прекалено „отворени" и лесно създават контакти дори с непознати. Но тези връзки остават повърхностни и непостоянни. Малко по-късно поведението се сменя - малките непрекъснато търсят внимание. Започват да налагат свои правила на околните, а когато попаднат в приемни семейства или при осиновители, се стига до криза. "В последно време търсенето на помощ за разстройство на привързаността зачестява, вероятно заради тенденцията с лекота много деца да се извеждат от институциите,. - казва докторът. - Очевидно е, че обществеността и дори специалистите, работещи в институциите не са запознати с разстройството, с неговото развитие и с начините за справяне в тежки ситуации." Случвало се е за 12- годишно момиче с това разстройство да се иска задължително настаняване в психиатричен стационар. А това се превръща в поредната временна спирка след поредица от смени. Затова настаняването в болница не само няма да помогне, а дори вреди.

  Невинаги родителите на децата с психични разстройства са склонни да търсят психиатрична помощ, а това може да има дори фатални последици. Често за самоубийството при дете или юноша в медиите се дава еднозначно обяснение - заради двойка в училище или пък любовно разочарование. А най-вероятно зад подобно решение стои неразпозната, което означава и нелекувана, депресия. Все още в нашата култура търсенето на психиатрична помощ носи риск от "дамгосване" и е "срам за семейството". Случва се дългогодишно психиатрично лечение на детето да е дълбоко пазена семейна тайна. Особено плашещи са думи като "психоза" или "шизофрения". Нелекувани, те имат драматични последици.

  Доц. Славчев смята за грешка безапелационното закриване на помощните училища и „интеграция на всяка цена" на децата с психични разстройства в масовото училище. Въпреки полаганите усилия те ставали обект на отхвърляне, присмех и агресия от страна на съучениците си. Стигало се до училищна дезадаптация, емоционални или поведенчески разстройства и в крайна сметка - до училищен отказ. "Пропуснато е времето и възможността те да се подготвят за придобиване на някаква макар и простичка професия."

  Специалистът не одобрява и повика за легализиране на марихуаната. "Хората, които искат това, не са виждали последиците, с които се срещаме ние - казва той. - Не всеки, който злоупотребява с марихуана, се разболява психично, но това се случва с онези , които генетично носят готовността. Резултатите са най-често шизофреноподобни картини."
Анорексията - болест на отличничките

  Доц. Славчев смята работата си в детската психиатрия за подарък на съдбата. Не на последно място и защото дава и житейската мъдрост да се радваш на ежедневни и незабележими на пръв поглед неща. Позволява му навреме да преподрежда приоритетите и с усмивка за „уж важни неща" да каже: „Това за мен не е важно и не ме интересува. Интересуват ме други неща."

  Психиатърът се гордее, че лечението на анорексии в клиниката обикновено завършва с добър резултат. Но в отделението се приемат момичета, при които непосредственият риск за живота вече е преодолян и няма отклонения във важни лабораторни показатели.

  Понякога се е изненадвал от неразбирането на родителите, че става въпрос за психично заболяване, тъй като тези момичета са наистина много умни, много амбициозни и почти без изключение отличнички. Дори се смята, че това е "болест на отличничките". Но те губят представа за собственото си тяло, усещат се тежки и тромави. Нямат интереси към секса и другия пол.