Тежестта на симптомите на синдром на хиперактивност зависи и от външни фактори

Акценти

Дългосрочно проучване разкрива, че синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) се променя във времето, като има обстоятелства и фактори, които облекчават симптомите и такива, които ги влошават.

Резултатите са публикувани в списание Journal of Clinical Psychiatry и доказват, че психичното разстройство е комплексно заболяване, което се влияе от външните обстоятелства.

Растат доказателствата, че СДВХ е състояние, което търпи промени във времето. За голяма част от пациентите оплакванията отшумяват и се засилват при определени обстоятелства. Кои са факторите, които влияят на симптомите? Свързани ли са с външен натиск или не?

Екип от медицинското училище към Вашингтонския университет провежда надлъжно изследване в търсене на отговорите на тези въпроси. Те използват данни от проект, който сравнява различните форми на лечение за деца със СДВХ.

Старши авторът Маргарет Сибли пояснява: „През 2022 г. публикувахме доклад, който разкрива, че едва 9% от участниците успяват да се излекуват. Забелязахме също така, че при повечето пациенти симптомите на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност се променят непрекъснато. Това означава, че има години, когато състоянието им се подобрява значително, и години, когато се чувстват зле.“

16-годишно изследване върху пациенти със СДВХ

За да потърсят обяснение на промените в симптомите, учените провеждат второ изследване. Те анализират данни от 483 доброволци, диагностицирани със СДВХ, чието състояние се проследява в продължение на 16 години. Към момента на стартиране на проучването всички пациенти са на възраст 7-10 години, като всяка втора година те са подложени на медицински преглед. Целта е да се провери дали оплакванията, свързани с психичното разстройство, търпят промени и да се идентифицират факторите, които може би предсказват периоди на ремисия и завръщане.

Метод за измерване тежестта на симптомите на доброволците

По време на всеки преглед участниците и родителите им дават подробна информация за симптомите, функционалните нарушения и провежданото лечение. Специалистите измерват степента на тежест на симптомите с одобрени и доказани скали. Те задават на пациентите въпроси за честотата и тежестта на симптоми като разсеяност и хиперактивност. Екипът анализира функционалните нарушения, които включват трудности в ученето, лоши резултати на работното място и проблеми в личните взаимоотношения. Под внимание се вземат и някои фактори, свързани със заобикалящата среда, например степен на отговорност в училище, на работа и у дома.

» Шест етапа на ангажираност при лечението на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Четири групи пациенти със СДВХ според промените в състоянието им

Доброволците са разделени на четири групи в зависимост от промените в състоянието им през годините.

• постоянни симптоми, които не отшумяват и покриват критериите за поставяне на диагноза;
• постоянна частична ремисия;
• възстановяване (поддържане на пълна ремисия);
• редуване на периоди на ремисия и завръщане на симптомите.

Резултати от проучването

При 63,8% от пациентите оплакванията отшумяват и по-късно отново се засилват. Средно, за 16-годишния период на проследяване, те преминават през 3-4 прехода от ремисия към влошаване и обратно. Промените в състоянието им са значителни. Първият период на ремисия обикновено настъпва в ранното юношество, около 12-ата година, но често симптомите се появяват отново след няколко години.

„Нашите наблюдения показват, че промените в състоянието на пациентите със СДВХ са често срещано явление и в много случаи са значими“, допълва Сибли.

Едва 9,1% от доброволците постигат пълна ремисия до края на проучването. При 15,6% симптомите трайно отслабват, а при други 11% те остават тежки.

Връзка между отговорностите на пациента със СДВХ и тежестта на симптомите

Изследването разглежда и влиянието на фактори от заобикалящата среда върху състоянието на пациентите в дългосрочен аспект. Оказва се, че, колкото по-големи са отговорностите им в училище, в работата и у дома, толкова по-слабо проявени са симптомите. Заключението на учените е, че изискванията и очакванията на околните могат да повлияят благоприятно на някои пациенти със СДВХ.

Сибли признава, че са очаквали точно обратния ефект. „Смятахме, че натискът отвън и напрежението влошават състоянието на хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, а се оказа, че не е така“, допълва тя.

Според нея пациентите се чувстват най-добре, когато другите имат очаквания към тях и когато резултатите от действията им настъпват бързо, без да се налага дълго чакане, например да сервират храна на масата или да плащат месечния наем. Възможно е дори сами да избират да поемат по-голяма отговорност, когато усетят, че симптомите се влошават.

Връзката между външните фактори и тежестта на симптомите обаче отслабва с възрастта, което означава, че ролята на заобикалящата среда е променлива.

» Как да подобрите комуникацията с човек със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност 

Ролята на факторите от детството

Колегите на Сибли откриват още, че някои фактори от детството могат да имат дългосрочни последици върху здравето и живота на хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Доброволците от групата на възстановилите се страдат от по-малко афективни разстройства и по-рядко някой от родителите им е с доказана психопатология. С други думи, както личностните черти, така и външните фактори могат да определят хода на СДВХ във времето.

Ограничения на изследването върху промените в симптомите на СДВХ с напредването на възрастта

Най-големият недостатък на изследването е, че включва основно пациенти, диагностицирани със смесен тип СДВХ. Освен това оценката на състоянието им се извършва през голям интервал от време (две години), което означава, че е възможно някои второстепенни фактори да са пропуснати.

Добре би било бъдещите проучвания да обхванат някои специфични фактори като промени в начина на живот, придържане към назначеното лечение и наличие на съпътстващи заболявания.