Бактериите в урината не винаги са показател за инфекция

Инфекциите на пикочните пътища са чест здравословен проблем, който засяга и двата пола, но по-често жените. Различни микроорганизми могат да причинят възпалителни заболявания на уринарния тракт, което да доведе до нарушаване на нормалното функциониране на бъбреците и пикочните пътища. Но невинаги обаче наличието на бактерии в урината е показател за инфекция на пикочните пътища.

Нови указания, изготвени от Американското дружество по инфекциозни болести, насочват лекарите да бъдат по-внимателни, преди да тестват пациенти за инфекция на пикочните пътища, което ще предотврати назначаването на ненужно антибиотично лечение. От организацията взимат решение да актуализират предписанията за асимптомна бактериурия (ASB), които са публикувани в медицинския журнал „Clinical Infectious Diseases”.

Какво представлява асимптомната бактериурия?

Асимптомната бактериурия се характеризира с наличието на бактерии в урината, без да има клинични и лабораторни признаци за възпалителен процес на отделителната система. Открива се случайно при профилактично микробиологично изследване на урината. Това е доста често явление, идентифицирано като допринасящо за прекомерната употреба на антибиотици, което ускорява значително процеса на резистентност към тях.

Асимптомна бактериурия се установява по-често при здрави жени, особено при бременни, както и при такива с диабет или гинекологично заболяване, като причината за появата й е неизвестна. Най-честите бактерии, които се установяват са Протеус, Ешерихия коли, Клебсиела.

Повечето хора, диагностицирани с безсимптомна бактериурия, никога не развиват симптоматични инфекции на пикочните пътища. Обикновено тя изчезва спонтанно до една година от установяването й.

Какви са препоръките на специалистите при асимптомната бактериурия?

Препоръките на специалистите включват и предишни указания, които насочват при кои групи пациенти трябва да се избягва тестване. Това са здрави небременни жени, възрастни хора, диабетици и хора с увреждания на гръбначния мозък, при които няма симптоми на инфекция. Освен тях в новите насоки учените включват групи, които преди това не са обсъждани – бебета и деца, пациенти със ставни протези или други фиксиращи операции, както и хора, претърпели трансплантация.

„Скринингът на тези пациенти е твърде често срещан и води до неподходящо предписване на антибиотици, което според някои изследвания може да повиши риска от инфекция, както и да провокира по-сериозни състояния като Clostridioides difficile”, казва Линдзи Никол, председател на комитета, разработил насоките, и почетен професор във Факултета по здравни науки в Университета в Манитоба, Уинипег.

Тя допълва, че лекарите като цяло не бива да взимат проби от урина, освен ако пациентите не се оплакват и нямат симптоми като парене при уриниране, коремна болка, чувствителност на гърба близо до долните ребра или често уриниране. Някои симптоми, като специфичен мирис на урината и объркване при възрастни хора, обикновено са причинени от други състояния, които трябва да бъдат изключени преди тестване.

Актуализираните препоръки следват предишни насоки за преглед и лечение само на пациенти, които са изложени на риск от развитие на усложнения вследствие асимптомна бактериурия, включително бременни жени и такива, подложили се на ендоскопски урологични процедури.