Билки и добавки, които помагат при свръхактивен пикочен мехур

Свръхактивният пикочен мехур не се окачествява като заболяване, но е неприятно състояние, при което човек изпитва спешна и неотложна нужда за уриниране. Този позив не може да се контролира или задържи. Друг симптом е честото ходене до тоалетната през деня и нощта, което може да достигне до 15-20 пъти. Този синдром оказва голямо влияние на качеството на живот, нарушава съня, работоспособността и личното време. Използването на билки и хранителни добавки може да облекчи свръхактивния пикочен мехур. Ето кои са те:

Gosha-jinki-gan – комбинация от традиционни китайски билки. Учени направили изследване с 42 женски мишки с проблеми относно активността на пикочния мехур. На една част от тях дали от тези билки, на другата част – не. Резултатът бил, че при първата група значително намалели позивите за уриниране. Проучването е публикувано в Journal of Urology.

Свила от царевица – добре позната в народната медицина, използва се за облекчаване дразненията на пикочния мехур и против нощна инконтиненция.

Екстракт от тиквено семе – доказано е, че е полезен именно при свръхактивен мехур. Подобрява симптомите при редовен 12-седмичен прием.

Витамин Д – високите нива на витамина намаляват риска от изпускане. В Европейски журнал за клинично хранене е поместено проучване, което показва, че равнището му оказва влияние при по-възрастни хора със слаб пикочен мехур.

Капсаицин – оказва се, че веществото, което съдържат лютите чушки, е добър и ефективен начин за отърваване от неприятното неразположение.

Гъба Рейши – изследвания показват, че е особено подходяща при мъже с проблеми с пикочните пътища.

Магнезиев хидроксид – има изследвания, според които употребата му намалява инконтиненциите при жените.

Свръхактивният пикочен мехур може да бъде предупредителен знак за някои заболявания като диабет, Паркинсон, болести на бъбреците, множествена склероза. Причина за това състояние могат да бъдат и много други фактори, например операция, медикаменти, или раждане на дете. Затова е важно първо да се установи какво може да е предизвикало синдрома.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: healthxchange.sg